Проблемът е в самите олимпийски игри, а не в церемонията по тяхното откриване
Олимпизмът, с изключение на развъдник на галактическа по размерите си корупция, е и полигон за използване на челни допингови препарати
Не било „ Тайната вечеря “, ами „ Празникът на боговете “ от Ян Харменс ван Бийлерт (1597-1671) – изобразяваща древногръцките богове, празнуващи сватбата на Тетида и Пелей (резултат от която по-късно ще се яви небезизвестният Ахил), като в нея това, което на мнозина замязя на Христос, в действителност е Аполон, а пък Дионис си е начело, единствено дето не е наследник, само че пък е с кози крайници (което го прави по-скоро сатир, само че като са рекли Дионис, Дионис да е). Това комплициране, дето някои са взели „ Празникът на боговете “ за „ Тайната вечеря “, види се, иде да покаже, че травестите не са безобразни, а прелестни. До този извод стигнаха бранителите на спектакъла, обилно обливайки с пренебрежение всички възмутени и изтъквайки тяхната дивотия. Говорим за откриването на олимпийските игри в Париж, нали се договедихте?
Да, обаче никой от възторжените бранители не се сети да попита дали пък, аджеба, картината на Ян Харменс инцидентно наподобява на „ Тайната вечеря “, дали пък самият той не е търсил откъс към творбата на Леонардо, кой знае с каква цел? То е явно! Очевидно е, че холандецът от 17 век репликира италианеца от края на 15 век. На Тайната (Последната) вечеря се учредява тайнството Евхаристия, което е единственият път към единия и живия Бог. Какво казваш, когато подменяш апостолите в сюжета с езически богове (тоест демони) през 1635, а демоните с травестити през 2024? Това, че живата картина не иронизира „ Тайната вечеря “, а „ Празникът на боговете “ с директната прослава на езичеството даже е още по-компрометиращо, а не оправдателно. То е все едно, в случай че Мистър Бийн се прави на Христос, а аз се върша на Мистър Бийн, който се прави на Христос и се мъча да ви убедя, че нищо не желая да кажа за последния.
Празникът на боговете в Париж
Пресъздадената онлайн в Париж картина „ Празникът на боговете “ е дори доста по-показателна от пародията на „ Тайната вечеря “, тъй като „ Празникът на боговете “ е притча на демонослужението, апотеоз на демонослужението. Апотеоз, обгърнат още веднъж в обли приказки за международен мир, тъждество и приятелство. „ Идеята не беше да шокираме или дразним хората. Идеята беше приобщаване, взаимност “ – споделя създателят на спектакъла Томас Жоли и прибавя: „ Париж 2024 въплъщава полезности, с които изцяло се разпознавам “. Той е режисьор и артист от еврейски генезис, понастоящем артистичен шеф на Националния трагичен център в Анже. Близък е до властта и е прочут с обилните си спектакли.
Даден театър може да е доста обилен, да е доста хубав, да е поразителен с въображението и мащаба си и в същото време да бъде класическо демонослужение. Нима не се били такива всички грандиозни спектакли в цялата древност? Езичеството единствено по себе си цялото е демонослужение и надали има богослов, който да е на друго мнение. А що се отнася до учените, които не са богослови, понятието „ дявол “ е отвън техния инструментариум.
Но в тази ситуация с откриването на олимпийските игри (неправилно наричани „ олимпиада “, тъй като олимпиадата е интервалът от време от едните до идващите олимпийски игри) не откриването, а самите олимпийски игри са същинското демонослужение, доколкото онтологично са отдадени на Зевс, а той, както и останалите богове от пантеона, са демони, неправилно почитани като някакви субекти на положително и мистично. Дори и съгласно античната демонология, в която „ дявол “ не звучи толкоз зле, колкото през днешния ден.
Именно тъй като олимпийските игри са езичество и демонослужение, през IV век биват неразрешени от Теодосий I (а не от Юстиниан през VI век, както писаха някои) дружно с всички останали езически култове като израз на сатанизъм и осквернение. Теодосий е един от тримата велики императори (другите са Константин и Юстиниан), които бележат раждането на християнската цивилизация – цивилизация, която промени целия свят и го направи да наподобява подобен, какъвто е през днешния ден с всичките му обществени и софтуерни чудеса за наслада на всеобщия човек.
А Теодосий не разрешава игрите, тъй като те, като се изключи че са богохулни, към този момент от няколко века са оцапани от корупционни кавги. Нерон, който бил луд да е пръв във всичко, в това число и в поезията (неговата лирика Гай Петроний Арбитер употребявал вместо перо от чапла, с цел да провокира повръщане след преяждане) се мислел за популярен колесничар. Явил се на олимпийските игри, обаче не съумял да финишира, тъй като паднал и се пребил. Въпреки това бил разгласен за победител, тъй като журито отсъдило, че щял да финишира пръв, в случай че не беше паднал. След гибелта на Нерон всички членове на тогавашния олимпийски комитет били принудени да връщат подкупите.
След Теодосий олимпийските игри се съвземат чак в зората на модерния свят, а своят разцвет доближават при тоталитарните режими и развиването на електронните медии. Един от първите, които осъзнават мощният агитационен капацитет на игрите, е положителният остарял окултист и богохулник – господин Хитлер. През 1936 11-ите олимпийски игри са съпроводени от обилни церемонии (на които участва неразделно и цар Борис III); тогава е въведен и обичаят да се внася олимпийският огън, на който толкоз се радваме през днешния ден. Видите ли заслужил спортист да тича с факлата, постоянно се сещайте за чичко Хитлер.
Инструмент за политическа агитация и знак на измами и корупция
След войната олимпийските игри стават инструмент за политическа агитация и комерсиална реклама дотам, че съм чувал да споделят по какъв начин МОК е по-могъща организация от Организация на обединените нации. Стават също и знак на измами и корупция. Случаите са стотици. Дори без да се напрягаме изключително помним резила с Батето (Бог да го елементарни!) през 2014, когато от Би Би Си го хванаха да продава гласа си за семейството на идващите игри. И дано не забравяме ча на фона на останалите хиени от МОК Батето е неясно чавдарче.
През 2002 допинг скандал със скиора Йохан Мюлер и рускините Лариса Лазутина и Олга Данилова.
През 2017 секс скандал с члена на Международния олимпийски комитет Алекс Гилади и две израелски журналистки.
През същата година величествен корупционен скандал с шестима членове на МОК, организирали система за установяване на семейства против подкупи – Доха 2019, Лондон 2017, Пекин 2015 и Москва 2013 и на Олимпийските игри през 2016 в Рио де Жанейро и 2020 в Токио.
През 2021 скандал с двама белоруски треньори за практикуване на политическо принуждение над спринтьорката Кристина Тимановская.
През 2022 корупционен скандал за назначение на началник на Боксовата асоциация и за вкарването на таекуондото като олимпийски спорт.
През 2014 се организираха зимните олимпийски игри в Сочи. Разправят, че като показали на Путин сметките за строителните работи и олигарсите, които ги правят, той споделил единствено „ Безобразие! “, обърнал се и си отишъл. Игрите постоянно са били мотив мастити и близки до властта тарикати, както и откровени мафиоти да крадат грандиозни суми публични пари под формата на поръчки, строителство, доставки и какво ли не.
Бюджетът на игрите в Сочи беше 51 милиарда евро. Заради него дефинират тази олимпиада като една от най-големите измами в историята. Правилно споделя: безсрамие! Григорий Родченков (шеф на антидопинговата лаборатория в Москва) в изявление за „ Ню Йорк Таймс “ разкрива потресаваща скица за допингиране на елитни състезатели – в стената на лабораторията в Сочи била конфигурирана специфична дупка, през която се подменяли пробите с урина.
Спортът за един по-добър свят!
Мой другар, член на един олимпийски медицински екип, споделяше: „ спорт без допинг е физкултура “. Всички се друсат и всички знаят, че всички се друсат. Олимпизмът, с изключение на развъдник на галактическа по размерите си корупция, е и полигон за използване на челни допингови препарати. Номерът е да друсаш спортистите с нови субстанции, които към момента не са попаднали в забранителния лист, или пък да плащаш подкупи, с цел да си затвори очите оня, който би трябвало да си ги затвори.
Въпросът е кому е нужно всичко това, за какво олимпийските игри са фокус на такива изкушения и съблазни. Очевидно, тъй като приковават вниманието на големи публики по целия свят и по този метод съставляват информационни канали, които могат да откарват пропагандни и рекламни послания едновременно до милиарди хора. Но за какво тези хора се вълнуват толкоз от олимпийските игри, какво ги грее, че някаква яка кака е метнала тежкото гюле с един сантиметър повече от друга кака преди четири години?
Пропаганда и внушения
Тоталната агитация ни е внушила, че олимпизмът е някакво идеално положение на човечество, а спортистите-олимпийци – божества или в най-хубавия случай почтени младежи, които не се интересуват от популярност, пари и кариера, а единствено от международния мир и гладуващите деца. Ах, да, и от климатичните промени. Пропагандата ни е внушила, че олимпийските игри са някакво приказно време, друго от елементарното време, отвън и над него – време, в което секват всичките ни несгоди, забравяме бедност, страха и несигурността от бъдещето, време, в което хората пращят от достойнство и се обичат като братя. Пълни нелепости, само че пропагандата е способна да трансформира в блян и най-голямата дивотия.
Абе, бачо Кольо, можеш ли да ми кажеш по какъв начин олимпийските игри въздействат съответно на твоя живот, с какво го вършат по-добър? Или с какво олимпийските спортисти – тези нещастни, изнурени от безчовечен тренировки и дрогирани до гушата с допинг младежи и девойки, закрепени в манията да вземат орден непременно – с какво те въплъщават твоя блян за човек?...
Не, не церемонията по откриването на олимпийските игри е от лукаваго (макар че и тя), само че самите игри са от него. Има два типа хора, в последна сметка са единствено два – такива, които имат вяра, че няма нищо по-висше от тях, и такива, които имат вяра, че има. Първите са по този начин наречените „ богочовеци “, приели прегрешението на Денница (гордостта) за свое верую. Олимпийските игри са за тях, за тези, които желаят да повярват, че индивидът е кадърен на всичко, стига да постави душата си в работа на който би трябвало. И доктор Фауст е мислил по този начин, залъгвайки се, че с мощния си разсъдък може да надвие даже сатаната. И пада жертва навръх тази хубост, тъй като интелектът, колкото и мощен да е (а в множеството случаи той не е), е единствено инструментът, само че не и ръката, която го държи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Не било „ Тайната вечеря “, ами „ Празникът на боговете “ от Ян Харменс ван Бийлерт (1597-1671) – изобразяваща древногръцките богове, празнуващи сватбата на Тетида и Пелей (резултат от която по-късно ще се яви небезизвестният Ахил), като в нея това, което на мнозина замязя на Христос, в действителност е Аполон, а пък Дионис си е начело, единствено дето не е наследник, само че пък е с кози крайници (което го прави по-скоро сатир, само че като са рекли Дионис, Дионис да е). Това комплициране, дето някои са взели „ Празникът на боговете “ за „ Тайната вечеря “, види се, иде да покаже, че травестите не са безобразни, а прелестни. До този извод стигнаха бранителите на спектакъла, обилно обливайки с пренебрежение всички възмутени и изтъквайки тяхната дивотия. Говорим за откриването на олимпийските игри в Париж, нали се договедихте?
Да, обаче никой от възторжените бранители не се сети да попита дали пък, аджеба, картината на Ян Харменс инцидентно наподобява на „ Тайната вечеря “, дали пък самият той не е търсил откъс към творбата на Леонардо, кой знае с каква цел? То е явно! Очевидно е, че холандецът от 17 век репликира италианеца от края на 15 век. На Тайната (Последната) вечеря се учредява тайнството Евхаристия, което е единственият път към единия и живия Бог. Какво казваш, когато подменяш апостолите в сюжета с езически богове (тоест демони) през 1635, а демоните с травестити през 2024? Това, че живата картина не иронизира „ Тайната вечеря “, а „ Празникът на боговете “ с директната прослава на езичеството даже е още по-компрометиращо, а не оправдателно. То е все едно, в случай че Мистър Бийн се прави на Христос, а аз се върша на Мистър Бийн, който се прави на Христос и се мъча да ви убедя, че нищо не желая да кажа за последния.
Празникът на боговете в Париж
Пресъздадената онлайн в Париж картина „ Празникът на боговете “ е дори доста по-показателна от пародията на „ Тайната вечеря “, тъй като „ Празникът на боговете “ е притча на демонослужението, апотеоз на демонослужението. Апотеоз, обгърнат още веднъж в обли приказки за международен мир, тъждество и приятелство. „ Идеята не беше да шокираме или дразним хората. Идеята беше приобщаване, взаимност “ – споделя създателят на спектакъла Томас Жоли и прибавя: „ Париж 2024 въплъщава полезности, с които изцяло се разпознавам “. Той е режисьор и артист от еврейски генезис, понастоящем артистичен шеф на Националния трагичен център в Анже. Близък е до властта и е прочут с обилните си спектакли.
Даден театър може да е доста обилен, да е доста хубав, да е поразителен с въображението и мащаба си и в същото време да бъде класическо демонослужение. Нима не се били такива всички грандиозни спектакли в цялата древност? Езичеството единствено по себе си цялото е демонослужение и надали има богослов, който да е на друго мнение. А що се отнася до учените, които не са богослови, понятието „ дявол “ е отвън техния инструментариум.
Но в тази ситуация с откриването на олимпийските игри (неправилно наричани „ олимпиада “, тъй като олимпиадата е интервалът от време от едните до идващите олимпийски игри) не откриването, а самите олимпийски игри са същинското демонослужение, доколкото онтологично са отдадени на Зевс, а той, както и останалите богове от пантеона, са демони, неправилно почитани като някакви субекти на положително и мистично. Дори и съгласно античната демонология, в която „ дявол “ не звучи толкоз зле, колкото през днешния ден.
Именно тъй като олимпийските игри са езичество и демонослужение, през IV век биват неразрешени от Теодосий I (а не от Юстиниан през VI век, както писаха някои) дружно с всички останали езически култове като израз на сатанизъм и осквернение. Теодосий е един от тримата велики императори (другите са Константин и Юстиниан), които бележат раждането на християнската цивилизация – цивилизация, която промени целия свят и го направи да наподобява подобен, какъвто е през днешния ден с всичките му обществени и софтуерни чудеса за наслада на всеобщия човек.
А Теодосий не разрешава игрите, тъй като те, като се изключи че са богохулни, към този момент от няколко века са оцапани от корупционни кавги. Нерон, който бил луд да е пръв във всичко, в това число и в поезията (неговата лирика Гай Петроний Арбитер употребявал вместо перо от чапла, с цел да провокира повръщане след преяждане) се мислел за популярен колесничар. Явил се на олимпийските игри, обаче не съумял да финишира, тъй като паднал и се пребил. Въпреки това бил разгласен за победител, тъй като журито отсъдило, че щял да финишира пръв, в случай че не беше паднал. След гибелта на Нерон всички членове на тогавашния олимпийски комитет били принудени да връщат подкупите.
След Теодосий олимпийските игри се съвземат чак в зората на модерния свят, а своят разцвет доближават при тоталитарните режими и развиването на електронните медии. Един от първите, които осъзнават мощният агитационен капацитет на игрите, е положителният остарял окултист и богохулник – господин Хитлер. През 1936 11-ите олимпийски игри са съпроводени от обилни церемонии (на които участва неразделно и цар Борис III); тогава е въведен и обичаят да се внася олимпийският огън, на който толкоз се радваме през днешния ден. Видите ли заслужил спортист да тича с факлата, постоянно се сещайте за чичко Хитлер.
Инструмент за политическа агитация и знак на измами и корупция
След войната олимпийските игри стават инструмент за политическа агитация и комерсиална реклама дотам, че съм чувал да споделят по какъв начин МОК е по-могъща организация от Организация на обединените нации. Стават също и знак на измами и корупция. Случаите са стотици. Дори без да се напрягаме изключително помним резила с Батето (Бог да го елементарни!) през 2014, когато от Би Би Си го хванаха да продава гласа си за семейството на идващите игри. И дано не забравяме ча на фона на останалите хиени от МОК Батето е неясно чавдарче.
През 2002 допинг скандал със скиора Йохан Мюлер и рускините Лариса Лазутина и Олга Данилова.
През 2017 секс скандал с члена на Международния олимпийски комитет Алекс Гилади и две израелски журналистки.
През същата година величествен корупционен скандал с шестима членове на МОК, организирали система за установяване на семейства против подкупи – Доха 2019, Лондон 2017, Пекин 2015 и Москва 2013 и на Олимпийските игри през 2016 в Рио де Жанейро и 2020 в Токио.
През 2021 скандал с двама белоруски треньори за практикуване на политическо принуждение над спринтьорката Кристина Тимановская.
През 2022 корупционен скандал за назначение на началник на Боксовата асоциация и за вкарването на таекуондото като олимпийски спорт.
През 2014 се организираха зимните олимпийски игри в Сочи. Разправят, че като показали на Путин сметките за строителните работи и олигарсите, които ги правят, той споделил единствено „ Безобразие! “, обърнал се и си отишъл. Игрите постоянно са били мотив мастити и близки до властта тарикати, както и откровени мафиоти да крадат грандиозни суми публични пари под формата на поръчки, строителство, доставки и какво ли не.
Бюджетът на игрите в Сочи беше 51 милиарда евро. Заради него дефинират тази олимпиада като една от най-големите измами в историята. Правилно споделя: безсрамие! Григорий Родченков (шеф на антидопинговата лаборатория в Москва) в изявление за „ Ню Йорк Таймс “ разкрива потресаваща скица за допингиране на елитни състезатели – в стената на лабораторията в Сочи била конфигурирана специфична дупка, през която се подменяли пробите с урина.
Спортът за един по-добър свят!
Мой другар, член на един олимпийски медицински екип, споделяше: „ спорт без допинг е физкултура “. Всички се друсат и всички знаят, че всички се друсат. Олимпизмът, с изключение на развъдник на галактическа по размерите си корупция, е и полигон за използване на челни допингови препарати. Номерът е да друсаш спортистите с нови субстанции, които към момента не са попаднали в забранителния лист, или пък да плащаш подкупи, с цел да си затвори очите оня, който би трябвало да си ги затвори.
Въпросът е кому е нужно всичко това, за какво олимпийските игри са фокус на такива изкушения и съблазни. Очевидно, тъй като приковават вниманието на големи публики по целия свят и по този метод съставляват информационни канали, които могат да откарват пропагандни и рекламни послания едновременно до милиарди хора. Но за какво тези хора се вълнуват толкоз от олимпийските игри, какво ги грее, че някаква яка кака е метнала тежкото гюле с един сантиметър повече от друга кака преди четири години?
Пропаганда и внушения
Тоталната агитация ни е внушила, че олимпизмът е някакво идеално положение на човечество, а спортистите-олимпийци – божества или в най-хубавия случай почтени младежи, които не се интересуват от популярност, пари и кариера, а единствено от международния мир и гладуващите деца. Ах, да, и от климатичните промени. Пропагандата ни е внушила, че олимпийските игри са някакво приказно време, друго от елементарното време, отвън и над него – време, в което секват всичките ни несгоди, забравяме бедност, страха и несигурността от бъдещето, време, в което хората пращят от достойнство и се обичат като братя. Пълни нелепости, само че пропагандата е способна да трансформира в блян и най-голямата дивотия.
Абе, бачо Кольо, можеш ли да ми кажеш по какъв начин олимпийските игри въздействат съответно на твоя живот, с какво го вършат по-добър? Или с какво олимпийските спортисти – тези нещастни, изнурени от безчовечен тренировки и дрогирани до гушата с допинг младежи и девойки, закрепени в манията да вземат орден непременно – с какво те въплъщават твоя блян за човек?...
Не, не церемонията по откриването на олимпийските игри е от лукаваго (макар че и тя), само че самите игри са от него. Има два типа хора, в последна сметка са единствено два – такива, които имат вяра, че няма нищо по-висше от тях, и такива, които имат вяра, че има. Първите са по този начин наречените „ богочовеци “, приели прегрешението на Денница (гордостта) за свое верую. Олимпийските игри са за тях, за тези, които желаят да повярват, че индивидът е кадърен на всичко, стига да постави душата си в работа на който би трябвало. И доктор Фауст е мислил по този начин, залъгвайки се, че с мощния си разсъдък може да надвие даже сатаната. И пада жертва навръх тази хубост, тъй като интелектът, колкото и мощен да е (а в множеството случаи той не е), е единствено инструментът, само че не и ръката, която го държи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ