Мирела Демирева: Научих много от този тежък сезон
Олимпийската вицешампионка в скока на височина Мирела Демирева към този момент е в Холандия, където стартира подготовка за новия сезон. В миналите летни месеци тя не съумя да осъществя капацитета си в бранша и мина 190 см в едвам три надпревари. Мирела приключи седма във финала на международното състезание в Лондон. Загърбила ли е сложните месеци и с какви упоритости стартира да тренира за 2018 година приказваме с Демирева в един от последните дни от почивката й в София.
- Много хубаво си починах. Две седмици и половина почивах изцяло. Може би след Олимпийските игри това беше първата отмора, в която съумях да изхвърля всичко от главата си и да се отдам само на близки и другари. Беше много хубаво.
- В края на предишния месец чества своя рожден ден и благодари на хората, че са те подкрепили в един не лек за теб сезон.
- Сезонът беше доста сложен. Дори след последното съревнование с треньора ми си казахме „ ох, свърши се”. Трудно беше, тъй като цяла година бях контузена и непрекъснато се опасявах да не се контузя, макар че към този момент съм. Това е извънредно психическо напрежение, тъй като знаеш, че единствено една мъничка неточност и те връща назад първоначално и всичко мъчно може да се повтори още веднъж. Цяла зима съвсем не сме упражнявали. Започнах да скачам доста късно и това, което беше доста мъчно е, че тренировките бяха доста еднотипни. 50% от тях бяха физиотерапия и извършения, нямаше скачане – това, което аз обичам. В един миг нямаше толкоз наслади, нямаше триумфи. Имах усложнения и комплициране по отношение на разбега си. Не постоянно на 100% го разбирах, тъй като имаше страст, която влагам в надпреварата, само че пък в това време трябваше и да мисля за другите съставни елементи на скока. Това е доста мъчно, тъй като при едни огромни височини ти би трябвало извънредно да наблегнеш на страстта и на нищо друго. А когато би трябвало да мислиш и за разбега си, прави надпреварата не толкоз прелестно.
- Срещна ли поддръжка от съперничките си през това лято?
- Да, главно от Рут (б.а олимпийската и европейска шампионка Рут Бейтиа). Но като цяло, ние не поддържаме връзка толкоз доста между тях. Разбира се, има почитание, колегиалност, само че не и близки връзки. А когато излезеш на пистата, няма значение с кой скачаш, скачаш главно със себе си, над летвата, а отношението не толкоз значимо.
- Ние българите мощно обичан, само че и мощно ненавиждаме. Обикновено възвеличаваме спортистите си, когато са на върха, само че съществено ги хулим, когато не побеждават. Но макар че тази година ти заемаше и последни места, и по-рядко призови, и публицистите, и спортните почитатели не споделиха неприятна дума за теб.
- Да, в действителност е по този начин. Бях сюрпризирана. Приех го като огромен жест и почитание. Хората демонстрираха схващане, за което доста им благодаря. Още повече аз не съм доста обществена, не поддържам връзка доста с почитателите и рядко употребявам и своя Facebook. Но хората бяха доста уважителни, което доста ми оказа помощ. Но и даже да не беше по този начин, постоянно съм казвала, че човек има право да харесва или да не харесва някой, това е независимост и не можеш да налагаш своето мнение.
- Този тежък сезон зад тила ти ли остава или ще го използваш за мотивация и промяна на грешките?
- Ще го употребявам. Както сподели, българите сме на крайностите, само че сме се научили да се черпим поуките от всичко, което имаме. Този сезон натрупах доста - и самочувствие, макар че множеството състезнаия бяха цялостна покруса, само че за мен беше значимо да се преборя с егото си. Когато си втори в света и внезапно имаш усложнения да скочиш 185 см, това може да го приемеш извънредно тежко. За мен беше значимо да се абстрахирам от всичко ставащо към мен. Аз съм атлетка, моята работа е да скачам и научих доста – че трявба да съм по-разумна по отношение на травмите си, да не ги подценявам изцяло. Използвахме шампионатите, с цел да схвана разбега си, който ме затруднява. Това е разбегът, който ще употребявам в Токио. Беше доста значимо и това, че не се уплаших, не се скрих и излязох на международното състезание в Лондон и скачах на 100%, бях доста щастлива, че съм там. Скачах за орден, колкото и бясно да звучи. Аз в действителност си имам вяра доста.
- Какви са упованията ти от идващия сезон?
- Очаквам да ми се случи всичко най-хубаво във всеки един ден, във всеки един миг. Знам, че съм подготвена. Вярвам в себе си и в екипа си. И се надявам да дебнем скокове над 2 м. Знам, че когато разбегът ми влезе под кожата, прочувствено и психически съм подготвена за 2 м. Стига да съм здрава, с такива височини няма да имам никакъв проблем. Всеки ден си бленувам, всеки ден си поисквам нещо. Смятам, че най-важно е да съм здрава. Мисля, че съм огромна късметлийка, защото върша това, което обичам. Правя го с поддръжката на своите близки, имам уважението на хората, имам независимост и работя с хора, които като мен считат, че всичко е допустимо.
- А през зимния сезон ще стартираш ли?
- Още не е ясно изцяло. Важно е да съм здрава и не желая да направя същите неточности като предходната година. Започваме гладко тренировки. В взаимозависимост по какъв начин се усещам, ще решим. Дори и да има лек излишък от предните две травми, считам да пропусна зимния сезон и да се съсредоточвам за лятото. Така или другояче, скокът на височина е европейска дисциплинираност и европейският конгрес е на много високо равнище в нашата дисциплинираност.
- Дълги месеци прекарваш в чужбина. Липсва ли ти България?
- Да. Много ми липсва фамилията, моят другар, приятелките ми. Софийските улици ми липсват, жълтите павета, Витоша, парка пред Народния спектакъл. Но скокът на височина е любовта на живота ми и той ми липсва. Имам доста високи упоритости, имам своите дела, за които се боря, и до момента в който не приключа с това не искам да се занимавам с нищо друго.
Bgathletic.com
- Много хубаво си починах. Две седмици и половина почивах изцяло. Може би след Олимпийските игри това беше първата отмора, в която съумях да изхвърля всичко от главата си и да се отдам само на близки и другари. Беше много хубаво.
- В края на предишния месец чества своя рожден ден и благодари на хората, че са те подкрепили в един не лек за теб сезон.
- Сезонът беше доста сложен. Дори след последното съревнование с треньора ми си казахме „ ох, свърши се”. Трудно беше, тъй като цяла година бях контузена и непрекъснато се опасявах да не се контузя, макар че към този момент съм. Това е извънредно психическо напрежение, тъй като знаеш, че единствено една мъничка неточност и те връща назад първоначално и всичко мъчно може да се повтори още веднъж. Цяла зима съвсем не сме упражнявали. Започнах да скачам доста късно и това, което беше доста мъчно е, че тренировките бяха доста еднотипни. 50% от тях бяха физиотерапия и извършения, нямаше скачане – това, което аз обичам. В един миг нямаше толкоз наслади, нямаше триумфи. Имах усложнения и комплициране по отношение на разбега си. Не постоянно на 100% го разбирах, тъй като имаше страст, която влагам в надпреварата, само че пък в това време трябваше и да мисля за другите съставни елементи на скока. Това е доста мъчно, тъй като при едни огромни височини ти би трябвало извънредно да наблегнеш на страстта и на нищо друго. А когато би трябвало да мислиш и за разбега си, прави надпреварата не толкоз прелестно.
- Срещна ли поддръжка от съперничките си през това лято?
- Да, главно от Рут (б.а олимпийската и европейска шампионка Рут Бейтиа). Но като цяло, ние не поддържаме връзка толкоз доста между тях. Разбира се, има почитание, колегиалност, само че не и близки връзки. А когато излезеш на пистата, няма значение с кой скачаш, скачаш главно със себе си, над летвата, а отношението не толкоз значимо.
- Ние българите мощно обичан, само че и мощно ненавиждаме. Обикновено възвеличаваме спортистите си, когато са на върха, само че съществено ги хулим, когато не побеждават. Но макар че тази година ти заемаше и последни места, и по-рядко призови, и публицистите, и спортните почитатели не споделиха неприятна дума за теб.
- Да, в действителност е по този начин. Бях сюрпризирана. Приех го като огромен жест и почитание. Хората демонстрираха схващане, за което доста им благодаря. Още повече аз не съм доста обществена, не поддържам връзка доста с почитателите и рядко употребявам и своя Facebook. Но хората бяха доста уважителни, което доста ми оказа помощ. Но и даже да не беше по този начин, постоянно съм казвала, че човек има право да харесва или да не харесва някой, това е независимост и не можеш да налагаш своето мнение.
- Този тежък сезон зад тила ти ли остава или ще го използваш за мотивация и промяна на грешките?
- Ще го употребявам. Както сподели, българите сме на крайностите, само че сме се научили да се черпим поуките от всичко, което имаме. Този сезон натрупах доста - и самочувствие, макар че множеството състезнаия бяха цялостна покруса, само че за мен беше значимо да се преборя с егото си. Когато си втори в света и внезапно имаш усложнения да скочиш 185 см, това може да го приемеш извънредно тежко. За мен беше значимо да се абстрахирам от всичко ставащо към мен. Аз съм атлетка, моята работа е да скачам и научих доста – че трявба да съм по-разумна по отношение на травмите си, да не ги подценявам изцяло. Използвахме шампионатите, с цел да схвана разбега си, който ме затруднява. Това е разбегът, който ще употребявам в Токио. Беше доста значимо и това, че не се уплаших, не се скрих и излязох на международното състезание в Лондон и скачах на 100%, бях доста щастлива, че съм там. Скачах за орден, колкото и бясно да звучи. Аз в действителност си имам вяра доста.
- Какви са упованията ти от идващия сезон?
- Очаквам да ми се случи всичко най-хубаво във всеки един ден, във всеки един миг. Знам, че съм подготвена. Вярвам в себе си и в екипа си. И се надявам да дебнем скокове над 2 м. Знам, че когато разбегът ми влезе под кожата, прочувствено и психически съм подготвена за 2 м. Стига да съм здрава, с такива височини няма да имам никакъв проблем. Всеки ден си бленувам, всеки ден си поисквам нещо. Смятам, че най-важно е да съм здрава. Мисля, че съм огромна късметлийка, защото върша това, което обичам. Правя го с поддръжката на своите близки, имам уважението на хората, имам независимост и работя с хора, които като мен считат, че всичко е допустимо.
- А през зимния сезон ще стартираш ли?
- Още не е ясно изцяло. Важно е да съм здрава и не желая да направя същите неточности като предходната година. Започваме гладко тренировки. В взаимозависимост по какъв начин се усещам, ще решим. Дори и да има лек излишък от предните две травми, считам да пропусна зимния сезон и да се съсредоточвам за лятото. Така или другояче, скокът на височина е европейска дисциплинираност и европейският конгрес е на много високо равнище в нашата дисциплинираност.
- Дълги месеци прекарваш в чужбина. Липсва ли ти България?
- Да. Много ми липсва фамилията, моят другар, приятелките ми. Софийските улици ми липсват, жълтите павета, Витоша, парка пред Народния спектакъл. Но скокът на височина е любовта на живота ми и той ми липсва. Имам доста високи упоритости, имам своите дела, за които се боря, и до момента в който не приключа с това не искам да се занимавам с нищо друго.
Bgathletic.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ