Защо Моли Сайдъл се оттегли от маратона и процъфтява в планинското бягане: Просто вече не беше забавно
Олимпийската медалистка Моли Сайдъл споделя по какъв начин планинското тичане е съживило кариерата ѝ и какво следва на Western States 100. Тя е била разчувствана да види толкоз доста бегачи да се показват чудесно на маратона в Бостън, само че признава, че лудостта на маратонската подготовка не ѝ липсва.
Бронзовата медалистка от олимпийския маратон в Токио се отдръпна от спортното шосейно тичане предходната година и от този момент съживи себе си и кариерата си по планинските пътеки. И съгласно нея тази смяна е трябвало да се случи от дълго време.
Сайдъл се сблъсква с редица провокации след олимпийския си орден през 2021 година – в това число стрес фрактури и проблеми с психологичното здраве – и изключително след последното си присъединяване в огромен международен маратон през 2023 година, когато приключва осма (2:23:07) на маратона в Чикаго. Счупена капачка на коляното и отчасти скъсано пателарно сухожилие я принуждават да се отдръпна от олимпийските квалификации на Съединени американски щати за маратона през 2024 година и тя по този начин и не съумява да се възвърне изцяло, с цел да тренира пълноценно през останалата част от годината.
В композиция с негласния напън да оправдае резултат, определящ кариерата, който малко на брой бегачи реализират, Сайдъл е била подготвена да продължи напред и да остави маратонската сцена зад тила си.
“Просто към този момент не беше занимателно “, споделя тя. “Наистина е мъчно да поддържаш това равнище в маратона. Това е стръмен връх, на който би трябвало да останеш. Имах потребност от смяна. Имах потребност от нещо друго. “
С три мощни ултрамаратонски надпревари зад тила си още през 2026 година, навлизането ѝ в спортното планинско тичане се оказва по-успешно от предстоящото. Тя към този момент си е спечелила място на Western States 100 на 27 юни – най-престижното планинско съревнование в Съединени американски щати – където със примирение се надява да се бори за място в топ 10.
Откриването на планинското тичане
Планинските пътеки притеглят Сайдъл още от тийнейджърските ѝ години като изгряваща бегачка в Уисконсин, когато работи за Ice Age Trail Alliance и постоянно навърта километри със съотборниците си от гимназията в парковете Lapham Peak State Park и Neshota Park. Впоследствие тя става четирикратна шампионка на NCAA с тима на Notre Dame и професионална атлетка, която заема второ място на олимпийските квалификации на Съединени американски щати за маратон през 2020 година в Атланта при дебюта си на 26.2 благи. Но даже с триумфите си на пистата и шосето, бягането по планински пътеки продължава да я интригува.
Интересът ѝ се възражда с преместването ѝ във Флагстаф, Аризона, през 2021 година и стартира да нараства, когато взе участие в планинските надпревари Speedgoat Mountain Races 20K в Юта през 2022 и 2023 година Тя споделя, че любознанието ѝ към ултрамаратоните се ускорява още повече, до момента в който прави дългите си бягания по пътеките във Флагстаф.
След като договорът ѝ с Puma изтича в края на 2024 година, Сайдъл си взима отмора, с цел да се отдръпне изцяло, като от самото начало възнамерява целенасоченото си прекосяване към надпревари по планински пътеки.
Бронзовата медалистка от олимпийския маратон в Токио се отдръпна от спортното шосейно тичане предходната година и от този момент съживи себе си и кариерата си по планинските пътеки. И съгласно нея тази смяна е трябвало да се случи от дълго време.
Сайдъл се сблъсква с редица провокации след олимпийския си орден през 2021 година – в това число стрес фрактури и проблеми с психологичното здраве – и изключително след последното си присъединяване в огромен международен маратон през 2023 година, когато приключва осма (2:23:07) на маратона в Чикаго. Счупена капачка на коляното и отчасти скъсано пателарно сухожилие я принуждават да се отдръпна от олимпийските квалификации на Съединени американски щати за маратона през 2024 година и тя по този начин и не съумява да се възвърне изцяло, с цел да тренира пълноценно през останалата част от годината.
В композиция с негласния напън да оправдае резултат, определящ кариерата, който малко на брой бегачи реализират, Сайдъл е била подготвена да продължи напред и да остави маратонската сцена зад тила си.
“Просто към този момент не беше занимателно “, споделя тя. “Наистина е мъчно да поддържаш това равнище в маратона. Това е стръмен връх, на който би трябвало да останеш. Имах потребност от смяна. Имах потребност от нещо друго. “
С три мощни ултрамаратонски надпревари зад тила си още през 2026 година, навлизането ѝ в спортното планинско тичане се оказва по-успешно от предстоящото. Тя към този момент си е спечелила място на Western States 100 на 27 юни – най-престижното планинско съревнование в Съединени американски щати – където със примирение се надява да се бори за място в топ 10.
Откриването на планинското тичане
Планинските пътеки притеглят Сайдъл още от тийнейджърските ѝ години като изгряваща бегачка в Уисконсин, когато работи за Ice Age Trail Alliance и постоянно навърта километри със съотборниците си от гимназията в парковете Lapham Peak State Park и Neshota Park. Впоследствие тя става четирикратна шампионка на NCAA с тима на Notre Dame и професионална атлетка, която заема второ място на олимпийските квалификации на Съединени американски щати за маратон през 2020 година в Атланта при дебюта си на 26.2 благи. Но даже с триумфите си на пистата и шосето, бягането по планински пътеки продължава да я интригува.
Интересът ѝ се възражда с преместването ѝ във Флагстаф, Аризона, през 2021 година и стартира да нараства, когато взе участие в планинските надпревари Speedgoat Mountain Races 20K в Юта през 2022 и 2023 година Тя споделя, че любознанието ѝ към ултрамаратоните се ускорява още повече, до момента в който прави дългите си бягания по пътеките във Флагстаф.
След като договорът ѝ с Puma изтича в края на 2024 година, Сайдъл си взима отмора, с цел да се отдръпне изцяло, като от самото начало възнамерява целенасоченото си прекосяване към надпревари по планински пътеки.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




