Олга Токарчук: Защо светът е толкова слаб пред диктата на насилието?
Олга Токарчук гостува в София сред 10-11 юни за първото издание на "Литературни стрещи " "Тази война единствено на пръв взор е война сред Русия и Украйна, в действителност това е цивилизационна война ", споделя тя пред "Капитал ". На български преди малко излезе романът ѝ от 1998 година "Дом дневен, дом нощен ", а най-новата ѝ книга излиза до дни в Полша.
Полската писателка и Нобелов лауреат Олга Токарчук е един от най-важните гласове в актуалната литература: като авторка на прозаичност, като есеистка, която умее да синтезира паниките на сегашното, а и като активистка в страна, в която демокрацията и правата на дамите са постоянно под въпрос.
Това, което вероятно сплотява романите, разказите и нехудожествените ѝ текстове е търсенето на освен това от очевидното. " Нашата просвета ни възпитава да разбираме, като по този метод ни дава опция за надзор над света. Неразбиращият човек е лишен от опцията да прави надзор ", написа тя в сборника от есета " Чувствителният повествовател ".
Токарчук, посещавала България няколко пъти, само че за първи път след Нобеловата си премия от 2018-а, е посетител на първото издание на фестивала " Литературни срещи ".
Реклама
На 10 юни от 19 ч. тя ще взе участие в полемика с Георги Господинов и Димитър Кенаров в районния център за модерно изкуство " Топлоцентрала ", а на същото място на 11 юни от 18 ч. ще има няколкочасово четене на нейната прозаичност, както и пърформънс на Марий Росен по Токарчук, образна среда от сценографското дуо " Съпромат ", видео триптих от Ралица Тонева и Спартак Йорданов.
По време на визитата си, тя също по този начин ще бъде удостоена с почетното звание " лекар хонорис идея " от Софийския университет.
Пред " Капитал " писателката споделя повече за това какво я вълнува сега и по какъв начин войната в Украйна и бежанската вълна към Полша повлиява на писането ѝ. За диалога оказа помощ преводачът от полски Крум Крумов.
Предполагам, че огромна част от мислите ви са заети с войната в Украйна. Междувременно, Полша е страната, която одобри най-вече бежанци. Успявате ли да намерите централизация за писане в миг като този?
Да, голям брой изпълнени с тревога и безпокойствие мисли. И на първо място въпроси. Как е допустимо да допуснем такава война, която в цялата си анахронична свирепост се случва пред очите ни като риалити шоу (което я прави още по-жестока)? Откъде идва този под паника боязън от тиранина, пренесен като че ли непосредствено от предишното? Защо светът е толкоз слаб по отношение на диктата на силата и насилието?
Реклама
До дни в Полша излиза моя нова книга, първият ми разказ след Нобеловата премия, и постоянно ме обзема подозрението - какъв смисъл имат литературата, писането, разискването на деликатни въпроси, непрекъснатото слагане под въпрос на очевидното, т.е. всичко това, с което се занимаваме, в лицето на тази неописуема грубост и триумфа на безсмисленото принуждение. Вероятно би трябвало да замлъкнем изцяло и да се научим да стреляме.
Струва ми се, че тази война единствено на пръв взор е война сред Русия и Украйна, в действителност това е цивилизационна война, в която от едната страна стои свободата, правото на лична еднаквост, на самоопределяне, на живот с истината. Движещата мощ за развиването на такова едно общество е непрекъснатото слагане под въпрос на всичко, което наподобява подозрително явно. От другата страна стоят авторитаризмът, пренебрегването на човешките потребности и господството на по-силния над по-слабия. Това е цивилизацията на непрестанното произвеждане на илюзии, на живота в някаква многоетажна неистина.
В тази война свободното изложение на личната позиция, на свободното, некорумпирано писане, също е тип оръжие, благодарение на което водиме война.
В " Чувствителният повествовател " звучите скептична към бъдещето на четенето и изобщо ролята на писателя в обществото. Тези прогнози вършат ли започването на нова книга по-трудно?
Ще мине доста време, преди хората изцяло да престанат да четат, а ние ще напишем още доста истории. Статистиките обаче ясно сочат тази наклонност. Но Романът няма потребност да се паникьосва. Разказването на истории просто ще промени метода си на изложение - ще се трансформира в компютърна игра, в сериал. Днес хората възприемат историите по-непосредствено, без съучастието на езика и печатните букви. Няма нищо неприятно в това, в случай че съумеят да запазят способността си за рефлексия по отношение на света и другия човек, в случай че по този метод съумеят съчувствено да изживеят нещо по-различно от личното си аз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Строителство и парцели 3 Енергетика 1 Свят 2 Енергетика 3 Места 1 Енергетика 2 Икономика 3 Енергетика Реклама
Романът, по този начин, както го разбираме през днешния ден, е едвам на 300-400 години. Това е нищо, единствено мигане в цялата човешка еволюция. Ще го заместят някакви други форми на сложна връзка сред хората, тъй като аз разбирам романа точно като сложна връзка сред хората.
Романът " Книгите на Яков " излиза на полски през 2014 година, а преди да го завършите, прекарвате години в изследвания. Сега британският превод има триумф и влезе в късия лист на интернационалния Booker. Как ви въздейства този двойнствен живот на текстовете - неприятно ли ви е, че би трябвало да говорите за написана преди години книга, която се появява за първи път на даден пазар, или това може би държи живи книгите?
Вярно е, това е някакъв тип пътешестване обратно. Понякога даже би трябвало да се приготвя да беседвам за личната си книга, тъй като към този момент не си припомням какво съдържа тя. Всеки език изважда от книгата някаква друга фина конфигурация. Със сигурност това е въпрос на личността на преводачката; желае или не, тя прибавя парченце от себе си, от своята сензитивност, финото схващане освен на понятията, само че и на обстановките. Така че книгата е малко по-различна на всеки език. Прекрасно е преживяването книгите да отлетят към света и да резонират там даже когато към този момент съм не запомнила за тях. Изглежда, книгите имат свое лично съществуване, без значение от това на авторката.
В историите ви видимо елементарно преминавате от ера в ера. Имало ли е случаи, в които да се написа за предишното е по-лесно, в сравнение с за сегашното? Става ли по-трудно да се написа за сегашното?
Мисля, че това разграничение на предишното и сегашното е малко прекомерно. Съвременните исторически книги в действителност са писани от днешна вероятност и ни потвърждават по какъв начин през днешния ден се отнасяме към това, което към този момент се е случило, по какъв начин тъкмо го разбираме.
В този смисъл историческият разказ не съществува, постоянно става въпрос за една модерна рефлексия върху предишното, тъй като към този момент нямаме достъп до тези минали свършени светове. Можем само да си ги представим и да предположим с най-голяма степен на възможност, че хората, които са живели в миналото, наподобяват на нас. Само по тази причина можем да ги разбираме.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Полската писателка и Нобелов лауреат Олга Токарчук е един от най-важните гласове в актуалната литература: като авторка на прозаичност, като есеистка, която умее да синтезира паниките на сегашното, а и като активистка в страна, в която демокрацията и правата на дамите са постоянно под въпрос.
Това, което вероятно сплотява романите, разказите и нехудожествените ѝ текстове е търсенето на освен това от очевидното. " Нашата просвета ни възпитава да разбираме, като по този метод ни дава опция за надзор над света. Неразбиращият човек е лишен от опцията да прави надзор ", написа тя в сборника от есета " Чувствителният повествовател ".
Токарчук, посещавала България няколко пъти, само че за първи път след Нобеловата си премия от 2018-а, е посетител на първото издание на фестивала " Литературни срещи ".
Реклама
На 10 юни от 19 ч. тя ще взе участие в полемика с Георги Господинов и Димитър Кенаров в районния център за модерно изкуство " Топлоцентрала ", а на същото място на 11 юни от 18 ч. ще има няколкочасово четене на нейната прозаичност, както и пърформънс на Марий Росен по Токарчук, образна среда от сценографското дуо " Съпромат ", видео триптих от Ралица Тонева и Спартак Йорданов.
По време на визитата си, тя също по този начин ще бъде удостоена с почетното звание " лекар хонорис идея " от Софийския университет.
Пред " Капитал " писателката споделя повече за това какво я вълнува сега и по какъв начин войната в Украйна и бежанската вълна към Полша повлиява на писането ѝ. За диалога оказа помощ преводачът от полски Крум Крумов.
Предполагам, че огромна част от мислите ви са заети с войната в Украйна. Междувременно, Полша е страната, която одобри най-вече бежанци. Успявате ли да намерите централизация за писане в миг като този?
Да, голям брой изпълнени с тревога и безпокойствие мисли. И на първо място въпроси. Как е допустимо да допуснем такава война, която в цялата си анахронична свирепост се случва пред очите ни като риалити шоу (което я прави още по-жестока)? Откъде идва този под паника боязън от тиранина, пренесен като че ли непосредствено от предишното? Защо светът е толкоз слаб по отношение на диктата на силата и насилието?
Реклама
До дни в Полша излиза моя нова книга, първият ми разказ след Нобеловата премия, и постоянно ме обзема подозрението - какъв смисъл имат литературата, писането, разискването на деликатни въпроси, непрекъснатото слагане под въпрос на очевидното, т.е. всичко това, с което се занимаваме, в лицето на тази неописуема грубост и триумфа на безсмисленото принуждение. Вероятно би трябвало да замлъкнем изцяло и да се научим да стреляме.
Струва ми се, че тази война единствено на пръв взор е война сред Русия и Украйна, в действителност това е цивилизационна война, в която от едната страна стои свободата, правото на лична еднаквост, на самоопределяне, на живот с истината. Движещата мощ за развиването на такова едно общество е непрекъснатото слагане под въпрос на всичко, което наподобява подозрително явно. От другата страна стоят авторитаризмът, пренебрегването на човешките потребности и господството на по-силния над по-слабия. Това е цивилизацията на непрестанното произвеждане на илюзии, на живота в някаква многоетажна неистина.
В тази война свободното изложение на личната позиция, на свободното, некорумпирано писане, също е тип оръжие, благодарение на което водиме война.
В " Чувствителният повествовател " звучите скептична към бъдещето на четенето и изобщо ролята на писателя в обществото. Тези прогнози вършат ли започването на нова книга по-трудно?
Ще мине доста време, преди хората изцяло да престанат да четат, а ние ще напишем още доста истории. Статистиките обаче ясно сочат тази наклонност. Но Романът няма потребност да се паникьосва. Разказването на истории просто ще промени метода си на изложение - ще се трансформира в компютърна игра, в сериал. Днес хората възприемат историите по-непосредствено, без съучастието на езика и печатните букви. Няма нищо неприятно в това, в случай че съумеят да запазят способността си за рефлексия по отношение на света и другия човек, в случай че по този метод съумеят съчувствено да изживеят нещо по-различно от личното си аз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Строителство и парцели 3 Енергетика 1 Свят 2 Енергетика 3 Места 1 Енергетика 2 Икономика 3 Енергетика Реклама
Романът, по този начин, както го разбираме през днешния ден, е едвам на 300-400 години. Това е нищо, единствено мигане в цялата човешка еволюция. Ще го заместят някакви други форми на сложна връзка сред хората, тъй като аз разбирам романа точно като сложна връзка сред хората.
Романът " Книгите на Яков " излиза на полски през 2014 година, а преди да го завършите, прекарвате години в изследвания. Сега британският превод има триумф и влезе в късия лист на интернационалния Booker. Как ви въздейства този двойнствен живот на текстовете - неприятно ли ви е, че би трябвало да говорите за написана преди години книга, която се появява за първи път на даден пазар, или това може би държи живи книгите?
Вярно е, това е някакъв тип пътешестване обратно. Понякога даже би трябвало да се приготвя да беседвам за личната си книга, тъй като към този момент не си припомням какво съдържа тя. Всеки език изважда от книгата някаква друга фина конфигурация. Със сигурност това е въпрос на личността на преводачката; желае или не, тя прибавя парченце от себе си, от своята сензитивност, финото схващане освен на понятията, само че и на обстановките. Така че книгата е малко по-различна на всеки език. Прекрасно е преживяването книгите да отлетят към света и да резонират там даже когато към този момент съм не запомнила за тях. Изглежда, книгите имат свое лично съществуване, без значение от това на авторката.
В историите ви видимо елементарно преминавате от ера в ера. Имало ли е случаи, в които да се написа за предишното е по-лесно, в сравнение с за сегашното? Става ли по-трудно да се написа за сегашното?
Мисля, че това разграничение на предишното и сегашното е малко прекомерно. Съвременните исторически книги в действителност са писани от днешна вероятност и ни потвърждават по какъв начин през днешния ден се отнасяме към това, което към този момент се е случило, по какъв начин тъкмо го разбираме.
В този смисъл историческият разказ не съществува, постоянно става въпрос за една модерна рефлексия върху предишното, тъй като към този момент нямаме достъп до тези минали свършени светове. Можем само да си ги представим и да предположим с най-голяма степен на възможност, че хората, които са живели в миналото, наподобяват на нас. Само по тази причина можем да ги разбираме.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ