Корупция без граници? Арменско лоби въвлича ЕС в кремълски игри ВИДЕО
Олег ПОСТЕРНАК
Структурите на Европейския съюз (ЕС), които от години играят ролята на съдия по тематиките, касаещи демокрацията и прозрачността, все по-често сами се замесват в корупционни кавги, написа румънското издание на американското сп. Newsweek - Newsweek România.
На 30 април 2026 година в интернет са публикувани видеоклипове (вижте видеото долу) с експрокурора към Международния съд на Организация на обединените нации Луис Окампо и сина му - Томас Окампо, в които те намерено разискват проектите си за дестабилизиране на Южния Кавказ.
Благодарение на връзките си в Европарламента (ЕП), Луис Окампо възнамерява да „ в профил ” прозападния министър председател на Армения Никол Пашинян. Това преди всичко обслужва ползите на Кремъл, опитващ се да върне Ереван в орбитата на въздействието си. Същевременно, Окампо се пробва да подтикне Еврокомисията (ЕК) да приключи контракта с Република Азербайджан, спекулирайки върху тематиката за „ човешките права “.
“Трябва да отстраним (Никол) Пашинян… “
Най-шокиращото във видеото не е толкоз фактът на подмолния напън, колкото намесата на висши представители на брюкселския хайлайф. Окампо загатва “своя човек “ в Брюксел - някогашен евродепутат и юридически консултант на висшия представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността (2019–2024 г.) Жозеп Борел. „ Това момче в този момент работи за мен в Европарламента ”, споделя експрокурорът в нашумялото видео.
“В Европарламента мога да се обръщам, да оборвам, да насочвам въпроси и да оказвам напън върху (председателя на Еврокомисията - б.р.) Урсула фон дер Лайен и по този метод да поправям европейската политика… ”. “Засилваме натиска и имам намерение да го върша взаимно с арменското лоби в Съединени американски щати “, заплашва Луис Окампо. Експрокурорът дефакто си признава, че работи не като неутрален интернационален правист, а като участник в координирана антиазербайджанска акция.
В интернет изтече и видеото на сина на някогашния прокурор — Томас Окампо. В него той на процедура разкрива структурата на акцията: кой я координира, през кои канали работи и каква е задачата ѝ. „ Днес има среща с деятели, с предприемачи, с хора, които работят по въпроса, по обстановката с арменците от Карабах… ”, споделя Томас Окампо: “В момента в Армения има огромно безредие… Това, което би трябвало да реализираме, е да отстраним Пашинян “.
В момента в Ереван, на фона на идните избори, главното опълчване се развива сред два политически лагера. Става дума за този на прозападния политически курс на Никол Пашинян и този на проруския блок в Ереван, в който влизат олигархът Самвел Карапетян и експрезидентът на Армения (1998-2008 г.) Роберт Кочарян.
Справя ли се Брюксел с хибридните закани?
От думите на Томас Окампо излиза наяве, че семейството му посредством структурите на Европейски Съюз в действителност работи в полза на Кремъл. По този метод Москва възнамерява да върне на власт в Армения марионетките си и да отклони Ереван от прозападния му път. Следователно, в тази скица Европейски Съюз и структурите му се трансформират в инструмент за пробутване на кремълския проект.
Иронично е, че единствено седмица по-рано, на 21 април 2026 година, Съветът на Европейски Съюз разгласи основаването на нова гражданска задача в Република Армения за противопоставяне на хибридни закани. Но след днешните сензационни разкрития за огромната корупция в Брюксел и прокарването на съветски ползи, поражда главният въпрос. А той е: може ли Евросъюзът да поеме задачата за отбрана на Армения от хибридни закани, в случай че съответните закани към този момент се демонстрират в самите евроинституции?
Става дума за корупционна мрежа в границите на структурите на Европейски Съюз, чиято активност директно опонира на главната геополитическа линия на Брюксел. От началото на пълномащабната война на Русия против Украйна през февруари 2022 година, Европейски Съюз и страните-членки са дали 200,6 милиарда евро помощи на Киев. На този декор възможното присъединяване на евроинституции в схеми, от които Кремъл има полза, директно удря върху доверието към Брюксел. Именно по тази причина казусът не може да остане единствено на равнище медиен звук. Казусът изисква пълноценно вътрешно следствие, определяне на връзките, на забърканите лица и на механизмите им за въздействие.
Авторът е политолог, шеф на Центъра за политическо разузнаване
(Киев, Украйна)




