Оле Гунар Солскяер е напът да завърши третата си година

Оле Гунар Солскяер е напът да приключи третата си година отпред на Манчестър Юнайтед, само че за този интервал най-високото му достижение е край в Лига Европа. Франк Лампард пък прекара съвсем два сезона на „ Стамфорд Бридж “, в които едвам докара отбора до край в ФА Къп. Представете си в този момент, че те нямаха нищо общо с тези клубове преди да бъдат предопределение за старши-треньори и дали притежателите биха им дали сходен картбланш за изява? Мнението на редактора в Eurosport Пийт Шарланд е, че това е риск, който би трябвало да се подхваща все по-трудно.

Шарланд ни напомня дните на „ Олд Трафорд “ на Дейвид Мойс, който сега прави възторг с Уест Хям, само че тогава даже не получи опция, с цел да довърши сезона, макар че завоюва Комюнити шиълд.

Треньорските постове в най-големите грандове неслучайно са най-скъпоплатените в света. Каквото и да мислят някой, че тим от ранга на Манчестър Юнайтед може да се движи на автопилот, без значение от мениджъра отпред, истината е, че тук работата е доста по-трудна, в сравнение с в някой от отборите, които не се борят за купата всяка година. Напрежението всеки ден да убеждаваш най-хубавите футболисти в Европа в личните ти хрумвания е мъчно единствено по себе си, само че да мериш сили с съперници от ранга на Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Хосеп Гуардиола е предизвикателство, което е по силите на малко на брой.

Пийт Шарланд обръща взор към самия Клоп и акцентира, че преди да се трансформира в едно от най-ценените имена в сектора, той е имал опция да реализира триумфи с по-скромни отбори, с цел да се приготви един ден за работата в един от най-великите клубове в историята.

Солскяер и Лампард в това време са принудени да вършат първите си стъпки в специалността, до момента в който учат на тактичност фигури от ранга на Кристияно Роналдо, Петър Чех, Единсон Кавани, Рафаел Варан, Н'Голо Канте и още куп международни звезди, които до наскоро даже са играели футбол с тях.

В същото време тези именити футболисти, трансформирали се в треньори, би трябвало да извадят най-хубавото от гении като Кай Хаверц и Джейдън Санчо - все момчета, считани за бъдещето на международния футбол. Но и двамата се провалиха в това си начинание, а единият даже е под угрозата да пропилее гения си, в случай че скоро някой човек с визия не се заеме с него.

Друг фундаментален проблем за Оле и Франки е, че по този начин и не построиха визия за отбраната си. Проблемът е, че там не може да се разчита постоянно на самостоятелната класа на играчите, а се търси отборна концепция. В предишното Паоло Малдини, Рио Фърдинанд, Франко Барези, Роналд Куман и Тони Адамс не са били най-хубавите бранители в света, тъй като сами са спирали противниковите офанзиви, а, тъй като треньорите им са предиздвикали всички към тях да работят в нужния синхрон.

Сър Алекс Фъргюсън не инцидентно е считан за един от най-великите мениджъри в цялата история на спорта. Той направи по този начин, че от играчи с лимитирани благоприятни условия да изкове първенци. Едва ли някой си спомня в елементи играта на Жи-Сун Парк, Дарън Флетчър, Джон О'Шей или даже самия Оле Гунар Солскяер, само че всички ги свързват с някои от най-значимите триумфи на Манчестър Юнайтед, просто тъй като са слушали, когато Съра им е говорел.

Манчестър Юнайтед е напът да изпрати едно изгубено потомство, в случай че продължи с заема на доверие към норвежеца, а провалянето от Ливърпул с 0:5 надали ще е последното, което ще шокира „ Олд Трафорд “ в близкото бъдеще. Отборът просто има потребност от ментор, към който да няма непотребни сантименти.