Октомври е... времето навън сякаш тежи, а тъмните дъждовни облаци

Октомври е... времето на открито като че ли тежи, а тъмните дъждовни облаци все по-често са в унисон с времето вътре в хората.

Колко красиво и трагично е, когато отвън човек и вътре в него, е едно и също.

Следващите редове ще ви разрият цялата хубост и потиснатост в пъстрия октомври:

***

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците ужасно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък през днешния ден
доста ми се желае да узная
Той обича ли ме... Или не .)

Тук – таме окачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, като че ли, призори.
И затрупвам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до полуда във Април.
Няма по какъв начин сезонно да се свържем...
Извинете ме...
Ще завали.

Caribiana

***