Октомври е свотевният месец за борба с рака на гърдата.

Октомври е свотевният месец за битка с рака на гърдата. В предаването " Кой приказва " по Дарик радиожурналистът Светла Каменова описа за своята битка със болестта и сложния път, който е минала, с цел да може през днешния ден да се назова здрава жена.

Въпреки неприятните прогнози, Светла не е изгубила вяра и в последна сметка, нещата приключват наред за нея.

" Когато ме споходи ракът,статистиката показваше че всяка осма жена има заболяване рак на млечната жлеза. Мисля, че през днешния ден тази цифра е доста по-малка, може би всяка трета. Дълговреме се гордеех, че не отивам на доктор, че съм доста здрава, до момента в който в един миг не напипах нещо и се оказа, че имам израстък в много напреднал етап. Няма по какъв начин да излъжа, че не изпаднах в суматоха и че си мислех, че ще умра. Разбира се, незабавно взех ограничения, оперирах се, минах през всичките стадии ", показа тя.

" Когато вървиш постоянно на мамолог, може и да не преживееш този смут. Отидох на мамолог, който ми сподели: " 90 % съм сигурен,че това е недоброкачествен израстък. " Аз съм много самонадеяна и си споделих, че на мен такова нещо не може да ми се случи. Той ми сподели да секонсултирами с други лекари, само че нямате доста време ", спомня си тя.

" Първото, което направих откакто чух диагнозата, е да споделя с другари. Много хора крият болестта, а е доста значимо в този миг до теб да има хора, да има кой да ти помогне, да има кой да ти даде съвет. Така другари ме насочиха към лекари. Първата интервенция не беше сполучлива. Заминах за Франция, повторих проучванията и се оказа, че диагнозата е вярна и че незабавно би трябвало да направя втора интервенция. Оперира ме сегашният шеф на Александровска болница, оправи се доста добре и на идната година към Коледа, започнах химиотерапия ", добави Светла.

" Много хора се пробват да се лекуват различно. Да, химиотерапията е в действителност нещо доста нездравословно и разрушаващо, само че няма по какъв начин да пребориш рака без да минеш през нея. Дай Боже да се намерят някакви по-щадящи разновидности на химиотерапия. Много ми оказа помощ един пловдивски експерт по билки и прекосих през това с помощта на неговите билки и хранителен режим, който ми изготви ", описа тя.

" Имаше миг, в които тотално бях изгубила вяра. През цялото време не имах вяра, че ще остана жива. В България е много унизително да си болен. Няма никаква помощ отникъде. Полагат ти се 100 лв. за перука, пък ти се оправяй, както можеш. Това е един миг, в който ти губиш косата си, веждите си, миглите си, чувстваш се извънредно. Много съм признателна на фондацията на Нана Гладуиш. Всичко това, което мислим, че го има единствено в литературата, го преживяваш - това е изтощение. Сили ми даде щерка ми, която беше доста обезпокоена за мен. Приятелите също, имаше хора, за които съм направила много и чаках, че ще върнат с някакъв жест, те не се появиха, само че пък едни други хора, с които сме били далечни познати, направиха за мен жестове, които ми дадоха вяра. Аз съм доказателство, че това заболяване е лечимо. Жените би трябвало да го знаят и да имат вяра ", съобщи тя.

" Аз се трансформирах позитивно. Намалих суетата, станах по-дружелюбна. Когато минеш през рака или ставаш доста злобен, или ставаш доста добър. Никога не се знае дали съм излекувана.Ракът има неприятното качество да се завръща и би трябвало да се следи. Лечението ми лиши една година. Профилактиката е доста значима. Тя икономисва доста средства и доста неприятни моменти. Ние имаме доста положителни лекари, колкото и да не ги ценим. Жените, които се борят с това заболяване, да не се опасяват и да бъдат оптимисти ", прикани тя.