Haй-cĸъпo пpoдaдeнaтa ĸapтинa в cвeтa нe e нa Лeoнapдo дa Bинчи?
Оксфордският историк и изкуствовед, експерт по творчеството на Леонардо да Винчи, Матю Ландрус е уверен, че продадената за рекордните $450 милиона картина " Спасителят на света " (Salvador Mundi) е нарисувана от асистент на гениалния художник.
Както написа The Guardian, по мнението на специалиста, същинският авторо на платното е ученикът и асистент на Леонардо - Бернардино Луини, чийто работи се продават " с удара на чукчето " за по-малко от 1 милион $.
Ландрус прецизира, че самият Леонардо да Винчи въпреки всичко е работил над картината, само че на неговата четка се падат сред 5 и 20 на 100 от шедьовъра.
Ако се изучат картините на другите възпитаници на Леонардо, то в " Спасителят на света " може да се открие ръката на Луини, счита специалистът.
Платното бе продадено през ноември предходната година на търг от аукционната къща Christie`s, като бе показано за творба на Леонардо. Творбите на гениалния италиански художник, все още непокътнати в света, наброяват по-малко то двайсет.
Картината бе купена от саудитски принц за 450 милиона $ - най-голямата сумата давана в миналото на търг за произведение на изкуството. Очаква се този септември тя да бъде показана в наскоро основания музей на изкуствата " Лувър в Абу-Даби ". А през 2019 година да бъде изложена в парижкия Лувър.
The Guardian припомня, че няколко специалиста са удостоверили авторството на Леонардо да Винчи, само че и у някои експерти са непокътнати подозрения по въпроса.
Например Франк Цолер от университета в Лайпциг допуска, че " Спасителят на света " е артикул на работилницата на Леонардо или е била основана по-късно. Специалистът по изкуството на Ренесанса Чарлз Хоуп също счита, че платното " наподобява прекомерно извънредно " за Леонардо.
Източници на изданието осведомят, че и у изкуствоведите на Лувъра има редица въпроси по авторството на това произведение. Шефът на отдела за италианско изкуство от XVI века отхвърля да разяснява догатката, че картината е дело на възпитаник на Леонардо, написа The Guardian
През 1900 година, когато сър Чарлз Робинсън придобива " Спасителят на света ", картината е отнасяна към работите на Луини./ money.bg
Както написа The Guardian, по мнението на специалиста, същинският авторо на платното е ученикът и асистент на Леонардо - Бернардино Луини, чийто работи се продават " с удара на чукчето " за по-малко от 1 милион $.
Ландрус прецизира, че самият Леонардо да Винчи въпреки всичко е работил над картината, само че на неговата четка се падат сред 5 и 20 на 100 от шедьовъра.
Ако се изучат картините на другите възпитаници на Леонардо, то в " Спасителят на света " може да се открие ръката на Луини, счита специалистът.
Платното бе продадено през ноември предходната година на търг от аукционната къща Christie`s, като бе показано за творба на Леонардо. Творбите на гениалния италиански художник, все още непокътнати в света, наброяват по-малко то двайсет.
Картината бе купена от саудитски принц за 450 милиона $ - най-голямата сумата давана в миналото на търг за произведение на изкуството. Очаква се този септември тя да бъде показана в наскоро основания музей на изкуствата " Лувър в Абу-Даби ". А през 2019 година да бъде изложена в парижкия Лувър.
The Guardian припомня, че няколко специалиста са удостоверили авторството на Леонардо да Винчи, само че и у някои експерти са непокътнати подозрения по въпроса.
Например Франк Цолер от университета в Лайпциг допуска, че " Спасителят на света " е артикул на работилницата на Леонардо или е била основана по-късно. Специалистът по изкуството на Ренесанса Чарлз Хоуп също счита, че платното " наподобява прекомерно извънредно " за Леонардо.
Източници на изданието осведомят, че и у изкуствоведите на Лувъра има редица въпроси по авторството на това произведение. Шефът на отдела за италианско изкуство от XVI века отхвърля да разяснява догатката, че картината е дело на възпитаник на Леонардо, написа The Guardian
През 1900 година, когато сър Чарлз Робинсън придобива " Спасителят на света ", картината е отнасяна към работите на Луини./ money.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ