Едно момиче, което променя света
Оксана Мастърс е красиво момиче на 28.
Красиво момиче и сполучлив спортист.
И няма крайници.
Историята на Оксана е потресаваща, само че трансформира света на всеки, до който се допре.
Тя е родена в Украйна, а поради радиацията още с появяването си на бял свят има редица физически недъзи.
Изоставена от родителите си в някогашната соц страна, Оксана живее 7 години в разнообразни сиропиталища. Тогава ориста ѝ се трансформира напълно, когато американският професор Гай Мастърс я осиновява.
За няколко години Оксана претърпява куп интервенции, краката ѝ са ампутирани над коляното.
Гай Мастърс обаче не я оставя нито за миг и с необикновен дух и ентусиазъм новата ѝ щерка се впуска в спорта. Тя е еднообразно добра и в гребането, и в крос-кънтри ските.
Оксана взе участие на Параолимпиадата в Лондон през 2012-та, като гребец и завоюва бронзов орден на двойка скул.
През 2014-та тя носи два медала вкъщи от Сочи - бронз на 5 км и сребро на 12 см крос-кънтри.
В Съединени американски щати Оксана Мастърс е позната на мнозина, тя даже се снима за списанието на ESPN Body Issue.
Сега историята на хубавицата бе разказана от майка ѝ Гай, пред The Players Tribune.
Ето я:
"Скъпа моя дъще, животът ми с теб е щуро прекарване през цялото време. От първия миг, в който видях черно-бялата ти фотография, на 3 или 4 години, аз станах твоя майка. Пътуването стартира откогато ти стартира да чакаш майка си от фотография, а аз трябваше да мина през всички компликации на осиновяването. Трябваше да подцени и всички хора, които ме предупреждаваха, че не би трябвало да осиновявам дете с толкоз доста вродени недостатъци. Но аз се бях влюбила към този момент в очите ти. Виждах духа в тези очи. Ти си моето знамение, настойчиво хлапе, което претърпя три сиропиталища и пет интервенции и беднотия за първите 7 години от живота си. Докторите ми споделиха, че няма да можеш да вървиш. Така беше, ти тичаше, когато не скачаше. Ти ни накара да променим визията си за това какво в действителност е "недъг ". Знам, че в действителност искаш 1-2 златни медала от Пьонгчанг. Много бих се радвала, да ги спечелиш, само че желая да помниш, че всички, аз, приятелите ти, фамилията, спонсорите, единствено желаеме да дадеш най-хубавото от себе си. Обичам духа ти, метода, по който работиш и самоувереността ти. Знаем, че ще направиш най-хубавото и в никакъв случай няма да се откажеш. И дружно с това ти, упоритото хлапе, ще покажеш на младите девойки с недъзи, че обществото и даже най-близките им членове на фамилията, би трябвало да им оказват помощ да се отърват от предразсъдъците за недъзите и да схванат, че недъзите не дефинират живота. Обичам те, мама. "
Красиво момиче и сполучлив спортист.
И няма крайници.
Историята на Оксана е потресаваща, само че трансформира света на всеки, до който се допре.
Тя е родена в Украйна, а поради радиацията още с появяването си на бял свят има редица физически недъзи.
Изоставена от родителите си в някогашната соц страна, Оксана живее 7 години в разнообразни сиропиталища. Тогава ориста ѝ се трансформира напълно, когато американският професор Гай Мастърс я осиновява.
За няколко години Оксана претърпява куп интервенции, краката ѝ са ампутирани над коляното.
Гай Мастърс обаче не я оставя нито за миг и с необикновен дух и ентусиазъм новата ѝ щерка се впуска в спорта. Тя е еднообразно добра и в гребането, и в крос-кънтри ските.
Оксана взе участие на Параолимпиадата в Лондон през 2012-та, като гребец и завоюва бронзов орден на двойка скул.
През 2014-та тя носи два медала вкъщи от Сочи - бронз на 5 км и сребро на 12 см крос-кънтри.
В Съединени американски щати Оксана Мастърс е позната на мнозина, тя даже се снима за списанието на ESPN Body Issue.
Сега историята на хубавицата бе разказана от майка ѝ Гай, пред The Players Tribune.
Ето я:
"Скъпа моя дъще, животът ми с теб е щуро прекарване през цялото време. От първия миг, в който видях черно-бялата ти фотография, на 3 или 4 години, аз станах твоя майка. Пътуването стартира откогато ти стартира да чакаш майка си от фотография, а аз трябваше да мина през всички компликации на осиновяването. Трябваше да подцени и всички хора, които ме предупреждаваха, че не би трябвало да осиновявам дете с толкоз доста вродени недостатъци. Но аз се бях влюбила към този момент в очите ти. Виждах духа в тези очи. Ти си моето знамение, настойчиво хлапе, което претърпя три сиропиталища и пет интервенции и беднотия за първите 7 години от живота си. Докторите ми споделиха, че няма да можеш да вървиш. Така беше, ти тичаше, когато не скачаше. Ти ни накара да променим визията си за това какво в действителност е "недъг ". Знам, че в действителност искаш 1-2 златни медала от Пьонгчанг. Много бих се радвала, да ги спечелиш, само че желая да помниш, че всички, аз, приятелите ти, фамилията, спонсорите, единствено желаеме да дадеш най-хубавото от себе си. Обичам духа ти, метода, по който работиш и самоувереността ти. Знаем, че ще направиш най-хубавото и в никакъв случай няма да се откажеш. И дружно с това ти, упоритото хлапе, ще покажеш на младите девойки с недъзи, че обществото и даже най-близките им членове на фамилията, би трябвало да им оказват помощ да се отърват от предразсъдъците за недъзите и да схванат, че недъзите не дефинират живота. Обичам те, мама. "
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ