Банков шеф изреди плюсовете и минусите за обикновените българи от преминаване към еврото
Окрупняването на банките в Европа и България ще продължи.
Това съобщи в изявление за "Монитор " ръководителят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.
- Г-н Андронов, по отношение на идното ни влизане в еврозоната напоследък породиха опасения по отношение на смяна на валутния курс на лв.. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Нямам такива опасения. Нито решението на Народното събрание го разрешава, нито някой у нас има желание да го прави.
- Смятате ли за допустимо да ни се окаже напън да не влезем във валутния съюз със настоящия курс на лв. по отношение на еврото?
- Не. Трябва на пазара да има различен курс, който обосновано да е по-логичен, тъй като с него се подписват главната част от покупко-продажбите с евро и лев. Друг курс с изключение на 1.95583 лв. за едно евро няма, всички преводи стават по този курс или напълно близо до него.
Ако питате за влизането в самата еврозона, то логиката е същата. Трябва трайно съотношението да се отклони с повече от 15% от закрепеното и покупко-продажбите да стават при напълно разнообразни курсове. Тъй като имаме намерение да запазим настоящия закрепен курс, т.е. валутния ръб и в границите на ERM-2, то няма по какъв начин да се случи.
Само големи и трагични промени и разтърсвания в нашата стопанска система биха могли да обективират различен курс. Те би трябвало обаче да са толкоз огромни, че да наложат смяна в курса, без значение дали сме в чакалнята на еврозоната или не. През последните 23 години видяхме много рецесии и разтърсвания, само че бордът и закрепеният курс не демонстрираха в никакъв случай съмнение или уязвимост.
Конструкцията му е толкоз съвършена, че не разрешава да циркулират повече левове, т.е. да се печатат безсистемно пари, с което да се основат условия да нарастне еврото и да се смени курсът. Този механизъм ще остане същият и в случай че бъдем признати в ERM-2, т.е. нищо няма да се промени във фундамента на валутния ръб, който го прави толкоз здрав.
- Дали стремежите за амортизация на родната валута не се инспирират от хора, имащи огромни заеми в левове?
- Подобни изказвания са несериозни. Някой желал да си обезцени заем и видите ли за задачата ще вземе да ни вкара в еврозоната, с цел да го реализира.
Теория на международната интрига. Истината е, че сме декларирали като страна желанието си за участие в еврозоната преди 15 години, имаме и обвързване да се стремим към това като страна членка на Европейски Съюз, само че в никакъв случай не сме били в по-добра позиция да го създадем от в този момент.
Тук не става дума единствено за макроикономическите ни знаци, които са били солидни и през минали години, а за осезаемата благосклонност, която имаме сега от Европа да създадем тази стъпка. Не бива да забравяме, че за участието на една страна в еврозоната решаваща е политическата воля.
- Еврото ли е един от възможностите ни да не сме второкласен страна?
- Да, само че не е независима гаранция. Ако въведем еврото и кръстосаме крайници, ще си останем второкласен. Еврото ще ни оказва помощ и пази, само че единствено в случай че работим крепко и променяме структурно, стабилно и дълготрайно стопанската система си.
- Икономиката ни подготвена ли е за еврозоната?
- Натрупахме много години със постоянни стойности на критериите за участие във валутния съюз. Нещо повече, по индикатори като държавен дълг да вземем за пример сме измежду най-хубавите в Европейски Съюз. А в предишното бяха одобрявани страни не просто с по-слаби знаци от нашите, само че и нарушаващи минималните условия.
Еврозоната заплати висока цена за политическата си отзивчивост и доверчивост и в този момент политическият компромис не минава през друго с изключение на солидни макроикономически параметри на претендента. Без да са характерен аршин, Брутният вътрешен продукт и благосъстоянието на българите са тези фактори, които ни отдалечават от междинния европеец, само че пък участието в ERM-2 не е спринт с избран оптимален период, може да трае много дълго време, през което нашата стопанска система ще продължи да конвергира към тази на еврозоната.
- Какви ще бъдат плюсовете и минусите за елементарните хора от прекосяване към еврото? Говори се, че въвеждането на новата валута постоянно водело до скок на цените, както е станало в Гърция.
- Твърденията за скок на цените са мощно пресилени. Нека да сме наясно, приказваме единствено за незабавната инфлация, подбудена от замяната на националните банкноти с евро, най-много заради закръгления. Гърция, която споменахте, одобри еврото през 2001 година и в идващите години инфлацията там си остана непроменена в границите на 2-3%.
Ефектът от самата замяна беше непосредствен до нула. Преди еврозоната Гърция имаше серия от години даже с двуцифрени инфлации. Южната ни съседка бе призната във валутния съюз с доста взаимни отстъпки и се оказа, че даже данните при влизането й са били подправени, хайде, политически по-коректно, сбъркани. Решението бе политическо, тъй като държавният дълг на Гърция тогава бе 102% от Брутният вътрешен продукт, де факто през 2004 година се оказа, че е бил 114% и била позволена неточност.
Грешка имало и при бюджетния недостиг, който не бил 2%, а 4%. Световните медии нарекоха това „ изобретателно счетоводство “. Знаете какъв брой е българският дълг - под 20%, а бюджетът ни е уравновесен. След влизането си в еврозоната гърците вземат решение, че са равностойни на германците и би трябвало да живеят като тях, в което няма нищо неприятно.
Как обаче да се реализира това, когато стопанската система не може да създаде ненадейно същия размер на Брутният вътрешен продукт единствено тъй като драхмата е станала на евро? Става с плевел скок на държавните разноски, финансиран с лесни и евтини заеми и за това Гърция е най-задлъжнялата страна в Европа. Независимо от това в идващите 7-8 години след влизането си в еврозоната южната ни съседка няма смяна в равнището на инфлацията и то остава относително ниско.
Историята на еврозоната демонстрира, че стопанската система на страните, които са приели единната валута, продължава да се развива с присъщите й темпове и проблеми. Самото въвеждане на валутата не може толкоз бързо да видоизмени вътрешноикономическите салда и пазарни равновесия. Приемането на еврото у нас ще донесе доста плюсове за бизнеса и елементарните хора. Бизнесът ще спести от превалутиране на левове в евро и назад сред 60 и 100 млн. евро на година.
Друга огромна изгода за всички ще е по-нататъшното поевтиняването на заемите. Статистиката демонстрира, че сега от първите 8 страни по най-скъпи ипотечни заеми в Европейски Съюз 6 не членуват в еврозоната. Затова и в страните отвън валутния съюз облагите на банките са доста по-високи, в сравнение с трезорите в еврозоната.
Пример е контрастът в доходността на банките в Чехия и Словакия, която е с евро. Чешките печелят от по-скъпите заеми, от трансакционните разноски по обмяна на валутата.
По тази логичност банките би трябвало да сме срещу еврозоната, само че единната валута носи непоклатимост и по-малко благоприятни условия да се спекулира със страховете на хората, за което си коства да се заплати тази цена.
Естествено, участието оказва помощ на кредитния рейтинг, способства за по-голяма отбрана на банковия бранш, носи ясно обръщение за геополитическа ориентировка и още редица други резултати. Естествено, участието ни приобщава и към общите опасности на еврозоната, само че тях в немалка степен ние усещаме и в този момент с валутния ръб.
- По дял на неприятните заеми на семействата и на бизнеса къде сме?
- За страдание, по този индикатор сме в първата петица на Европейски Съюз. Нивото ние е към 7%, а междинното за общността е към този момент под 3 на 100. У нас този дял обаче спадна бързо от най-високите му стойности преди години. В последната година слезе с близо 1%. Постепенно се доближаваме към междинното за Европейски Съюз ниво.
- Банковата ни система подготвена ли е за еврозоната? Трябва ли да се вършат още промени?
- В рамките на подготовката за кандидатстване и по авансово съгласувана стратегия европейските управляващи оцениха банковия бранш посредством прегледа на качеството на активите и стрес тестванията, банковото законодателство и регулатора - Българската национална банка.
Резултатите от оценката на банките бяха оповестени, законодателството беше променено, а Българска народна банка получи високо самопризнание за разпоредбите и процесите си на работа. Повече от ясно е, че банковата ни система не е по-лоша от тези на множеството страни от Европейски Съюз и в частност на еврозоната. Капиталовата адекватност на банките, гарантираща неприятните заеми, е една от най-високите в Евросъюза, над 19%. Девети сме по този индикатор.
Реформите, изисквани от Европейски Съюз, не касаеха единствено банките. Допускам, че управляващите ни са отчели прогрес и по другите тематики, щом поканата към България е на дневен ред.
- Има ли риск от нов банкрут, сходен на този на КТБ?
- Както загатнах, минахме към този момент 2 прегледа на качеството на активите - през 2016 година и 2019 година Единият бе изработен от Българска народна банка по методиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Вторият бе осъществен от самата ЕЦБ. Резултатите са обществени. Ако имаше заплаха от ново КТБ, щяхте да сте го чули към този момент.
- Ниските лихви крият ли опасности?
- Да, в случай че ниските лихви водят до надценяване на опциите на кредитополучателите. Годините научиха хората и бизнеса обаче да внимават повече и в случай че вземат заеми през днешния ден, то последната причина е цената на заема.
Водещи са техните настоящи потребности, благоприятни условия и проекти.
Ниските лихви са рискови поради стесняването на диапазона на оценка на риска. В рисково тесните лихвени маржове през днешния ден банките би трябвало да намерят място за оценка и най-надеждните и най-рисковите кредитоискатели.
Ерозира опцията за правилно остойностяване на риска на другите клиенти. Подобно нещо се вижда и на равнище финансиране на страните. Днес виждаме неуместни обстановки, при които се отпускат заеми с негативни лихви за стопански системи, които допреди няколко години бяха считани за банкрутирали.
- Ще продължи ли консолидацията на банките в България?
- Тя в никакъв случай не е серпантина, тъй като се подтиква от устрема към успеваемост. По-големият мащаб разрешава да се вършат по-малко закрепени разноски. Окрупняването движи капитализма от много време и то е особено във всички сфери на стопанската система, освен във финансовата сфера. Вече няколко години се приказва и за консолидация на банковия бранш на равнище Европейски Съюз.
Крайно време е да я има, тъй като европейските банки са към момента дребни и те не могат да се мерят с огромните американски банки, консолидирали се доста интензивно. Банките оттатък океана разполагат с голямо пазарно пространство и са доста по-силни и устойчиви и респективно - доста по-ефективни. Затова вложителите в банкови акции избират щатските банки.
- Излизането на Англия от Европейски Съюз по какъв начин ще повлияе на банковата система на общността?
- За България не чакаме да има някакво изключително въздействие, тъй като нашият банков бранш в доста по-малка степен е привързан с английския. Не е и внушителна търговията на бизнеса ни с Обединеното кралство.
Очакванията са с бъдещото комерсиално съглашение отрицателният резултат от излизането на британците от Европейски Съюз да бъде по-малък и за бизнеса, и за банковия бранш.
Това съобщи в изявление за "Монитор " ръководителят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.
- Г-н Андронов, по отношение на идното ни влизане в еврозоната напоследък породиха опасения по отношение на смяна на валутния курс на лв.. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Нямам такива опасения. Нито решението на Народното събрание го разрешава, нито някой у нас има желание да го прави.
- Смятате ли за допустимо да ни се окаже напън да не влезем във валутния съюз със настоящия курс на лв. по отношение на еврото?
- Не. Трябва на пазара да има различен курс, който обосновано да е по-логичен, тъй като с него се подписват главната част от покупко-продажбите с евро и лев. Друг курс с изключение на 1.95583 лв. за едно евро няма, всички преводи стават по този курс или напълно близо до него.
Ако питате за влизането в самата еврозона, то логиката е същата. Трябва трайно съотношението да се отклони с повече от 15% от закрепеното и покупко-продажбите да стават при напълно разнообразни курсове. Тъй като имаме намерение да запазим настоящия закрепен курс, т.е. валутния ръб и в границите на ERM-2, то няма по какъв начин да се случи.
Само големи и трагични промени и разтърсвания в нашата стопанска система биха могли да обективират различен курс. Те би трябвало обаче да са толкоз огромни, че да наложат смяна в курса, без значение дали сме в чакалнята на еврозоната или не. През последните 23 години видяхме много рецесии и разтърсвания, само че бордът и закрепеният курс не демонстрираха в никакъв случай съмнение или уязвимост.
Конструкцията му е толкоз съвършена, че не разрешава да циркулират повече левове, т.е. да се печатат безсистемно пари, с което да се основат условия да нарастне еврото и да се смени курсът. Този механизъм ще остане същият и в случай че бъдем признати в ERM-2, т.е. нищо няма да се промени във фундамента на валутния ръб, който го прави толкоз здрав.
- Дали стремежите за амортизация на родната валута не се инспирират от хора, имащи огромни заеми в левове?
- Подобни изказвания са несериозни. Някой желал да си обезцени заем и видите ли за задачата ще вземе да ни вкара в еврозоната, с цел да го реализира.
Теория на международната интрига. Истината е, че сме декларирали като страна желанието си за участие в еврозоната преди 15 години, имаме и обвързване да се стремим към това като страна членка на Европейски Съюз, само че в никакъв случай не сме били в по-добра позиция да го създадем от в този момент.
Тук не става дума единствено за макроикономическите ни знаци, които са били солидни и през минали години, а за осезаемата благосклонност, която имаме сега от Европа да създадем тази стъпка. Не бива да забравяме, че за участието на една страна в еврозоната решаваща е политическата воля.
- Еврото ли е един от възможностите ни да не сме второкласен страна?
- Да, само че не е независима гаранция. Ако въведем еврото и кръстосаме крайници, ще си останем второкласен. Еврото ще ни оказва помощ и пази, само че единствено в случай че работим крепко и променяме структурно, стабилно и дълготрайно стопанската система си.
- Икономиката ни подготвена ли е за еврозоната?
- Натрупахме много години със постоянни стойности на критериите за участие във валутния съюз. Нещо повече, по индикатори като държавен дълг да вземем за пример сме измежду най-хубавите в Европейски Съюз. А в предишното бяха одобрявани страни не просто с по-слаби знаци от нашите, само че и нарушаващи минималните условия.
Еврозоната заплати висока цена за политическата си отзивчивост и доверчивост и в този момент политическият компромис не минава през друго с изключение на солидни макроикономически параметри на претендента. Без да са характерен аршин, Брутният вътрешен продукт и благосъстоянието на българите са тези фактори, които ни отдалечават от междинния европеец, само че пък участието в ERM-2 не е спринт с избран оптимален период, може да трае много дълго време, през което нашата стопанска система ще продължи да конвергира към тази на еврозоната.
- Какви ще бъдат плюсовете и минусите за елементарните хора от прекосяване към еврото? Говори се, че въвеждането на новата валута постоянно водело до скок на цените, както е станало в Гърция.
- Твърденията за скок на цените са мощно пресилени. Нека да сме наясно, приказваме единствено за незабавната инфлация, подбудена от замяната на националните банкноти с евро, най-много заради закръгления. Гърция, която споменахте, одобри еврото през 2001 година и в идващите години инфлацията там си остана непроменена в границите на 2-3%.
Ефектът от самата замяна беше непосредствен до нула. Преди еврозоната Гърция имаше серия от години даже с двуцифрени инфлации. Южната ни съседка бе призната във валутния съюз с доста взаимни отстъпки и се оказа, че даже данните при влизането й са били подправени, хайде, политически по-коректно, сбъркани. Решението бе политическо, тъй като държавният дълг на Гърция тогава бе 102% от Брутният вътрешен продукт, де факто през 2004 година се оказа, че е бил 114% и била позволена неточност.
Грешка имало и при бюджетния недостиг, който не бил 2%, а 4%. Световните медии нарекоха това „ изобретателно счетоводство “. Знаете какъв брой е българският дълг - под 20%, а бюджетът ни е уравновесен. След влизането си в еврозоната гърците вземат решение, че са равностойни на германците и би трябвало да живеят като тях, в което няма нищо неприятно.
Как обаче да се реализира това, когато стопанската система не може да създаде ненадейно същия размер на Брутният вътрешен продукт единствено тъй като драхмата е станала на евро? Става с плевел скок на държавните разноски, финансиран с лесни и евтини заеми и за това Гърция е най-задлъжнялата страна в Европа. Независимо от това в идващите 7-8 години след влизането си в еврозоната южната ни съседка няма смяна в равнището на инфлацията и то остава относително ниско.
Историята на еврозоната демонстрира, че стопанската система на страните, които са приели единната валута, продължава да се развива с присъщите й темпове и проблеми. Самото въвеждане на валутата не може толкоз бързо да видоизмени вътрешноикономическите салда и пазарни равновесия. Приемането на еврото у нас ще донесе доста плюсове за бизнеса и елементарните хора. Бизнесът ще спести от превалутиране на левове в евро и назад сред 60 и 100 млн. евро на година.
Друга огромна изгода за всички ще е по-нататъшното поевтиняването на заемите. Статистиката демонстрира, че сега от първите 8 страни по най-скъпи ипотечни заеми в Европейски Съюз 6 не членуват в еврозоната. Затова и в страните отвън валутния съюз облагите на банките са доста по-високи, в сравнение с трезорите в еврозоната.
Пример е контрастът в доходността на банките в Чехия и Словакия, която е с евро. Чешките печелят от по-скъпите заеми, от трансакционните разноски по обмяна на валутата.
По тази логичност банките би трябвало да сме срещу еврозоната, само че единната валута носи непоклатимост и по-малко благоприятни условия да се спекулира със страховете на хората, за което си коства да се заплати тази цена.
Естествено, участието оказва помощ на кредитния рейтинг, способства за по-голяма отбрана на банковия бранш, носи ясно обръщение за геополитическа ориентировка и още редица други резултати. Естествено, участието ни приобщава и към общите опасности на еврозоната, само че тях в немалка степен ние усещаме и в този момент с валутния ръб.
- По дял на неприятните заеми на семействата и на бизнеса къде сме?
- За страдание, по този индикатор сме в първата петица на Европейски Съюз. Нивото ние е към 7%, а междинното за общността е към този момент под 3 на 100. У нас този дял обаче спадна бързо от най-високите му стойности преди години. В последната година слезе с близо 1%. Постепенно се доближаваме към междинното за Европейски Съюз ниво.
- Банковата ни система подготвена ли е за еврозоната? Трябва ли да се вършат още промени?
- В рамките на подготовката за кандидатстване и по авансово съгласувана стратегия европейските управляващи оцениха банковия бранш посредством прегледа на качеството на активите и стрес тестванията, банковото законодателство и регулатора - Българската национална банка.
Резултатите от оценката на банките бяха оповестени, законодателството беше променено, а Българска народна банка получи високо самопризнание за разпоредбите и процесите си на работа. Повече от ясно е, че банковата ни система не е по-лоша от тези на множеството страни от Европейски Съюз и в частност на еврозоната. Капиталовата адекватност на банките, гарантираща неприятните заеми, е една от най-високите в Евросъюза, над 19%. Девети сме по този индикатор.
Реформите, изисквани от Европейски Съюз, не касаеха единствено банките. Допускам, че управляващите ни са отчели прогрес и по другите тематики, щом поканата към България е на дневен ред.
- Има ли риск от нов банкрут, сходен на този на КТБ?
- Както загатнах, минахме към този момент 2 прегледа на качеството на активите - през 2016 година и 2019 година Единият бе изработен от Българска народна банка по методиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Вторият бе осъществен от самата ЕЦБ. Резултатите са обществени. Ако имаше заплаха от ново КТБ, щяхте да сте го чули към този момент.
- Ниските лихви крият ли опасности?
- Да, в случай че ниските лихви водят до надценяване на опциите на кредитополучателите. Годините научиха хората и бизнеса обаче да внимават повече и в случай че вземат заеми през днешния ден, то последната причина е цената на заема.
Водещи са техните настоящи потребности, благоприятни условия и проекти.
Ниските лихви са рискови поради стесняването на диапазона на оценка на риска. В рисково тесните лихвени маржове през днешния ден банките би трябвало да намерят място за оценка и най-надеждните и най-рисковите кредитоискатели.
Ерозира опцията за правилно остойностяване на риска на другите клиенти. Подобно нещо се вижда и на равнище финансиране на страните. Днес виждаме неуместни обстановки, при които се отпускат заеми с негативни лихви за стопански системи, които допреди няколко години бяха считани за банкрутирали.
- Ще продължи ли консолидацията на банките в България?
- Тя в никакъв случай не е серпантина, тъй като се подтиква от устрема към успеваемост. По-големият мащаб разрешава да се вършат по-малко закрепени разноски. Окрупняването движи капитализма от много време и то е особено във всички сфери на стопанската система, освен във финансовата сфера. Вече няколко години се приказва и за консолидация на банковия бранш на равнище Европейски Съюз.
Крайно време е да я има, тъй като европейските банки са към момента дребни и те не могат да се мерят с огромните американски банки, консолидирали се доста интензивно. Банките оттатък океана разполагат с голямо пазарно пространство и са доста по-силни и устойчиви и респективно - доста по-ефективни. Затова вложителите в банкови акции избират щатските банки.
- Излизането на Англия от Европейски Съюз по какъв начин ще повлияе на банковата система на общността?
- За България не чакаме да има някакво изключително въздействие, тъй като нашият банков бранш в доста по-малка степен е привързан с английския. Не е и внушителна търговията на бизнеса ни с Обединеното кралство.
Очакванията са с бъдещото комерсиално съглашение отрицателният резултат от излизането на британците от Европейски Съюз да бъде по-малък и за бизнеса, и за банковия бранш.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ