Аванпостът на Путин. Значението на Калининград за Русия нараства при НАТО, разширено с Швеция и Финландия -
Окото на Русия, аванпост на Путин, стратегически прозорец към Европа – по този начин назовават през последните дни отдалечената на 1200 километра от Москва Калининградската област. В предишното, съгласно специалистите на Института за проучване на войната (ISW) анклавът на брега на Балтийско море неведнъж е служил на Съюз на съветските социалистически републики и Русия като инструмент за напън във външната и политика. Сега, съгласно анализатори, тази роля на тогавашния Кьонигсберг ще нараства, изключително на фона на оповестеното желание на НАТО да се разшири с приемането в съюза на Швеция и Финландия. Оттам идва и напрежението към санкционните ограничения против анклава през последните дни, само че самото напрежение е заложено в историята и географията на това парче земя.
Смятана в продължение на епохи за изконна пруска територия, региона попада в състава на Съветския съюз след завършек на Втората международна война безусловно като боен трофей. Балтийските прусаци населяват тези земи още в ранното средновековие до идването на тевтонските рицари, които основават град, кръстен Кьонигсберг, кралския град, в чест на Отокар II на Бохемия. След това запазвайки географията си, историята се прелива ту в тази на полската корона, ту на Прусия, Германската империя, Ваймарската република или Третия райх. Втората Световна война заварва Кьонигсберг като част от райха, а военните дейности го трансформират в отломки, чието стратегическо състояние вижда Йосиф Сталин.
До Техеранската конференция през 1943 година вяра, че ще получи Кьонигсберг и региона храни Полша. Апетити в тази посока имат както държавното управление в заточение в Лондон, по този начин и комунистите, които се готвят да заемат властта от Москва. Властите на втората полска република се надяват да получат поддръжката на Англия с цел да вземат Кьонигсберг, а промосковските полски водачи – на благоволението на Съветския съюз. Малко преди края на войната няколкохилядното население на Крулевец, както е полското име на Кьонигсберг, вършат даже опит да учредят градски съвет и градска стража. Съдбата на региона обаче е решена в Техеран и Ялта.
В иранската столица в началото е възприета концепцията на Чърчил целият регион да влезе в територията на Полша, само че след това позицията си излага Сталин, който показал нуждата от достъп до пристанищата на Балтийско море и в последна сметка съумява да заграби и западните полски предвоенни територии в региона на Гродно, Станиславов и Лвов. Сталин показва, че желае незамръзващи пристанища – Кьонигсберг и Клайпеда, както и съответната част от Източна Прусия. Чърчил и Рузвелт не стачкуват. Визията на източната полска граница подялбата на Източна Прусия се оказват единственият каприз на руския деспот.
От позиция на днешните събития е забавен малък на пръв взор факт. Първоначално Сталин планува Кьонигсберг и региона да влязат в състава на Литовската ССР, само че литовските управляващи безусловно не показали интерес към тази територия. Тогава пристигнало окончателното решение на Йосиф Висарионович северната част на тогавашната Източна Прусия да бъде включена непосредствено в състава на Руската федеративна социалистическа република. Границите в Европа са одобрени от Потсдамската конференция, а точното очертание на полско-съветската излиза наяве едвам след подписването на полско-съветския контракт от 1947.
През юли 1946 година, месец след гибелта на Михаил Калинин Крулевец, както изписват на съветски Кьонигсберг за малко след войната, става Калининград, а цялата административна област получава наименованието Калининградска област. Полските откриватели виждат в кръщаването на града и региона на името на Михаил Калинин проявление на действителното отношение на Съюз на съветските социалистически републики към Полша. Калинин е индивидът, сложил подписа си под решението за избиването на полския боен и държавен хайлайф в Катин.
Изследователите на този исторически интервал сочат, че концепцията на Сталин за основаването на региона е по този метод да отдели прибалтийските страни от Полша, като дава опция за надзор на западния рубеж на Съюз на съветските социалистически републики. Не без значение и достъпът до пристанището в Кьонигсберг. Последиците от обособяването на региона, обаче, се оказват след това по-сериозни, в сравнение с са първичните планове. Значението на Калининград нараства в интервала на Студената война, а измененията след нейния край вършат от анклава стратегически основна зона и за Руската федерация.
През 1947-1951 година руските управляващи изселват от региона над 100 хиляди етнически германци, които са останали там след войната – главно дами и деца, старци и инвалиди. Кьонигсберг е погубен до 80-90 % и е нужно да се проектира и построи отначало публичното пространство. Разрушенията и граденето отначало разрешава да се заличи и немската памет за града и за немските му корени. Взривени са останките от замъка в Кьонигсберг, а на негово място е вдигната постройка в друг от обичайния жанр, показващ нов и друг град. Икономиката на региона се основава на риболова и преработката на риба, а също и на добива на кехлибар. Открити са и находища на петрол.
Още в първите следвоенни години Калининградска област е мощно милитаризирана, като военизирането включва разкриване на военни учебни заведения. Областта е място на дислокация на подразделения на сухопътните и на военновъздушните сили на Съюз на съветските социалистически републики, както и на балтийския флот. По време на Съветския съюз анклавът е изцяло изолиран от останалата част от Източния блок, затворен както за простосмъртните руски жители, по този начин и за чужденци. Едва през последните няколко години региона беше почнала да се отваря, а Калининград наред със Санкт-Петербург бяха единствените места, до които български жители можеше да вземат улеснена електронна виза за едноседмичен престой.
Изолацията на анклава на процедура затваря и информацията за него в тези години, само че даже и през днешния ден. През 60-те години там обитават сред 100 и 200 хиляди бойци от Съветската войска. Калининград приютява и нападателно оръжие, както и ракетни установки, позволяващи изстрелването на нуклеарни бойни глави.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики постанова съществени промени в политиката на Кремъл към региона. Калининград става основна точка за обезпечаване на тактическите и стратегическите ползи на Русия в Балтийско море. Затворени сред получилите самостоятелност балтийски републики и излязлата от орбитата на Москва Полша жителите на региона повече гледат на Запад, в сравнение с към Русия, което провокира подозрителност и отрицание от страна на „ континентална Русия “.
В началото на 90-те години в Калининградска област се следи нарастване на въоръжените сили и въоръжението, което може да се изясни с прехвърлянето на руски сили от Германия, Полша, Литва, Латвия и Естония. По това време в региона има към 35 000 тона оръжие и муниции и 200-300 000 бойци. През 1996 година броят на военните е свален до 45 хиляди души. След изтеглянето на съветските бойци от Полша и балтийските страни, региона става единствената милитаризирана зона в тази част на Европа, която остава под съветски надзор. През 1994 година административната област във боен проект получава статут на Специален защитителен регион Калининград. През 1998 година в Калининград е са конфигурирани противоракетни комплекси С-300ПС. След присъединението на Полша и балтийските републики в НАТО, региона се трансформира в съветски анклав в пакта. В случай на боен спор, сходен на този в Украйна, Калининград би трябвало да прекъсне достъпа на НАТО към Балтийските страни.
Според полски специалисти, които наблюдават процесите в анклава от близко, през последните години регионът е превъоръжен с нови ракетни системи (9К720 „ Искандер “ или С-400 Триумф), военните са оборудвани с съвременни радарни станции, които са част от системата A2/AD, бойни самолети от вида Су-39, повишен е и броят на съветските военнослужещи там.
Оставяйки дребното парченце земя в периферията на империята си, Сталин през 40-те не може да допуска какво значение ще има анклавът за геополитиката в първата половина на идващия век. Днес региона е аванпост, който дава на Кремъл нови благоприятни условия за напън върху Европейския съюз и НАТО, а в светлината на войната в Украйна смисъла й единствено ще нараства.
Смятана в продължение на епохи за изконна пруска територия, региона попада в състава на Съветския съюз след завършек на Втората международна война безусловно като боен трофей. Балтийските прусаци населяват тези земи още в ранното средновековие до идването на тевтонските рицари, които основават град, кръстен Кьонигсберг, кралския град, в чест на Отокар II на Бохемия. След това запазвайки географията си, историята се прелива ту в тази на полската корона, ту на Прусия, Германската империя, Ваймарската република или Третия райх. Втората Световна война заварва Кьонигсберг като част от райха, а военните дейности го трансформират в отломки, чието стратегическо състояние вижда Йосиф Сталин.
До Техеранската конференция през 1943 година вяра, че ще получи Кьонигсберг и региона храни Полша. Апетити в тази посока имат както държавното управление в заточение в Лондон, по този начин и комунистите, които се готвят да заемат властта от Москва. Властите на втората полска република се надяват да получат поддръжката на Англия с цел да вземат Кьонигсберг, а промосковските полски водачи – на благоволението на Съветския съюз. Малко преди края на войната няколкохилядното население на Крулевец, както е полското име на Кьонигсберг, вършат даже опит да учредят градски съвет и градска стража. Съдбата на региона обаче е решена в Техеран и Ялта.
В иранската столица в началото е възприета концепцията на Чърчил целият регион да влезе в територията на Полша, само че след това позицията си излага Сталин, който показал нуждата от достъп до пристанищата на Балтийско море и в последна сметка съумява да заграби и западните полски предвоенни територии в региона на Гродно, Станиславов и Лвов. Сталин показва, че желае незамръзващи пристанища – Кьонигсберг и Клайпеда, както и съответната част от Източна Прусия. Чърчил и Рузвелт не стачкуват. Визията на източната полска граница подялбата на Източна Прусия се оказват единственият каприз на руския деспот.
От позиция на днешните събития е забавен малък на пръв взор факт. Първоначално Сталин планува Кьонигсберг и региона да влязат в състава на Литовската ССР, само че литовските управляващи безусловно не показали интерес към тази територия. Тогава пристигнало окончателното решение на Йосиф Висарионович северната част на тогавашната Източна Прусия да бъде включена непосредствено в състава на Руската федеративна социалистическа република. Границите в Европа са одобрени от Потсдамската конференция, а точното очертание на полско-съветската излиза наяве едвам след подписването на полско-съветския контракт от 1947.
През юли 1946 година, месец след гибелта на Михаил Калинин Крулевец, както изписват на съветски Кьонигсберг за малко след войната, става Калининград, а цялата административна област получава наименованието Калининградска област. Полските откриватели виждат в кръщаването на града и региона на името на Михаил Калинин проявление на действителното отношение на Съюз на съветските социалистически републики към Полша. Калинин е индивидът, сложил подписа си под решението за избиването на полския боен и държавен хайлайф в Катин.
Изследователите на този исторически интервал сочат, че концепцията на Сталин за основаването на региона е по този метод да отдели прибалтийските страни от Полша, като дава опция за надзор на западния рубеж на Съюз на съветските социалистически републики. Не без значение и достъпът до пристанището в Кьонигсберг. Последиците от обособяването на региона, обаче, се оказват след това по-сериозни, в сравнение с са първичните планове. Значението на Калининград нараства в интервала на Студената война, а измененията след нейния край вършат от анклава стратегически основна зона и за Руската федерация.
През 1947-1951 година руските управляващи изселват от региона над 100 хиляди етнически германци, които са останали там след войната – главно дами и деца, старци и инвалиди. Кьонигсберг е погубен до 80-90 % и е нужно да се проектира и построи отначало публичното пространство. Разрушенията и граденето отначало разрешава да се заличи и немската памет за града и за немските му корени. Взривени са останките от замъка в Кьонигсберг, а на негово място е вдигната постройка в друг от обичайния жанр, показващ нов и друг град. Икономиката на региона се основава на риболова и преработката на риба, а също и на добива на кехлибар. Открити са и находища на петрол.
Още в първите следвоенни години Калининградска област е мощно милитаризирана, като военизирането включва разкриване на военни учебни заведения. Областта е място на дислокация на подразделения на сухопътните и на военновъздушните сили на Съюз на съветските социалистически републики, както и на балтийския флот. По време на Съветския съюз анклавът е изцяло изолиран от останалата част от Източния блок, затворен както за простосмъртните руски жители, по този начин и за чужденци. Едва през последните няколко години региона беше почнала да се отваря, а Калининград наред със Санкт-Петербург бяха единствените места, до които български жители можеше да вземат улеснена електронна виза за едноседмичен престой.
Изолацията на анклава на процедура затваря и информацията за него в тези години, само че даже и през днешния ден. През 60-те години там обитават сред 100 и 200 хиляди бойци от Съветската войска. Калининград приютява и нападателно оръжие, както и ракетни установки, позволяващи изстрелването на нуклеарни бойни глави.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики постанова съществени промени в политиката на Кремъл към региона. Калининград става основна точка за обезпечаване на тактическите и стратегическите ползи на Русия в Балтийско море. Затворени сред получилите самостоятелност балтийски републики и излязлата от орбитата на Москва Полша жителите на региона повече гледат на Запад, в сравнение с към Русия, което провокира подозрителност и отрицание от страна на „ континентална Русия “.
В началото на 90-те години в Калининградска област се следи нарастване на въоръжените сили и въоръжението, което може да се изясни с прехвърлянето на руски сили от Германия, Полша, Литва, Латвия и Естония. По това време в региона има към 35 000 тона оръжие и муниции и 200-300 000 бойци. През 1996 година броят на военните е свален до 45 хиляди души. След изтеглянето на съветските бойци от Полша и балтийските страни, региона става единствената милитаризирана зона в тази част на Европа, която остава под съветски надзор. През 1994 година административната област във боен проект получава статут на Специален защитителен регион Калининград. През 1998 година в Калининград е са конфигурирани противоракетни комплекси С-300ПС. След присъединението на Полша и балтийските републики в НАТО, региона се трансформира в съветски анклав в пакта. В случай на боен спор, сходен на този в Украйна, Калининград би трябвало да прекъсне достъпа на НАТО към Балтийските страни.
Според полски специалисти, които наблюдават процесите в анклава от близко, през последните години регионът е превъоръжен с нови ракетни системи (9К720 „ Искандер “ или С-400 Триумф), военните са оборудвани с съвременни радарни станции, които са част от системата A2/AD, бойни самолети от вида Су-39, повишен е и броят на съветските военнослужещи там.
Оставяйки дребното парченце земя в периферията на империята си, Сталин през 40-те не може да допуска какво значение ще има анклавът за геополитиката в първата половина на идващия век. Днес региона е аванпост, който дава на Кремъл нови благоприятни условия за напън върху Европейския съюз и НАТО, а в светлината на войната в Украйна смисъла й единствено ще нараства.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ