Окончателно и на трето четене парламентът прие промените в Конституцията. Гласуваха

Окончателно и на трето четене Народното събрание одобри измененията в Конституцията.

 

Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната-Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".

 

В пленарната зала бе министърът на правораздаването Атанас Славов. След оповестяването на резултатите последваха овации и ставане на крайници в пленарната зала.

 

Повечето депутати станаха на крайници.
От залата отсъстваха трима народни представители - Драгомир Стойнев, Мустафа Карадайъ и Петя Ставрева.

 

Председателят на ПГ на " ИТН " Тошко Йорданов изиска прегласуване на текстовете. Йордан Цонев от Движение за права и свободи му изясни, че няма по какъв начин да има прегласуване, когато вотът е поименен и със ставане на крайници.

 

Председателят на Народното събрание даде отмора, след което съвещанието ще бъде възобновено.

 

Промените на трето четене бяха признати с поименно гласоподаване със ставане на крайници от място и заявяване на " за ", " срещу " или " въздържал се ". Депутатите бяха извиквани от ръководителя на Народното събрание Росен Желязков.

 

Преди това зам.-председателят на Народното събрание и народен представител от " Продължаваме промяната-Демократична България " Никола Минчев изчете плана на промени за трето гласоподаване. Измененията в главния закон бяха гласувани вчера на второ четене в пленарната зала. 

 

Основните акценти на измененията са:

 

- Запазва се пълномощието на президента да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор. Това в първичния план беше отстранено, само че след рецензии и мнения ще остане измежду пълномощията на президента. Беше признат текст, съгласно който, в случай че президентът не издаде декрет за назначението на ръководител на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд или на основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в действие.

 

- Запазва се методическото управление на обвиняването - основният прокурор ще утвърждава идентичен стандарт за делата в досъдебната фаза, които обаче няма да бъдат изготвяни еднолично от него.

- Висшият правосъден съвет (ВСС) ще бъде разграничен дефинитивно на два съвета - Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. В тях ще се запазят и квотите по плана на ръководещите, с които се цели да се подсигурява по-голяма съдийска самостоятелност. Текстовете за съдийския съвет не провокираха никакви полемики поради общия консенсус за по-голямо съдийско самоуправление - ще има повече съдии, избирани от съдии, с цел да се подсигурява независимостта на съда.

С признатите на второ четене промени новият Висш правосъден съвет ще има 15 членове - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 определени от съдиите и 5 от Народното събрание. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - основният прокурор, двама определени от прокурорите, един от следователите и 6 от Народното събрание.

- Общо заседание ще наследи пленума на Висш съдебен съвет, като пълномощията му ще са лимитирани до решение единствено на някои въпроси.

- Мандатът на Съдебния съвет ще е четири години, на Прокурорския съвет - също 4, на основния прокурор - пет, на ръководителите на висшите съдилища - седем.

- Сегашният състав на Висш съдебен съвет ще продължи да работи най-малко още девет месеца, макар че е с изминал мандат.

- Служебните министър председатели ще се избират всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон. Първоначалният план предвиждаше по-стеснен кръг от лица, които да могат да стават служебни министър председатели.

- Предвижда се да се позволи двойно поданство за народните представители.

- Парламентът няма да се разпуска при неспособност за съставяне на кабинет.

 

С признатите ремонти се лимитират пълномощията на президента при сформиране на служебно държавно управление.

Вчера народните представители одобриха измененията в главния закон на второ четене. След 6 часа диспути депутатите взеха решение да бъдат лимитирани пълномощията на основния прокурор и на президента при сформиране на служебни държавни управления.

 

По-късно измененията в Конституцията бяха гласувани за 16 минути и на трето четене в отрасловата комисия.

 

Тя беше свикана 30 минути след края на съвещанието, което прегледа за близо шест часа промените.

 

Преди окончателното трето гласоподаване депутатите не могат да вършат оферти за промени всъщност, а единствено механически редакции. След като заместник-председателят на Народното събрание Никола Минчев прочете отчета, стана известно, че никой няма корекции.

 

Единствено Златан Златанов от " Възраждане " (партията на Костадин Костадинов имаше оферти за промени преди второ четене, само че отхвърли да участва на разглеждането на промените и напуснаха залата) съобщи, че желае съвещанието на комисията да спре, до момента в който се попълни нейният състав. Но в същото време с това той разгласи, че напуща комисията в символ на митинг.

 

" Извършваме нарушаване. Трябва да има още един представител на Българска социалистическа партия и двама от " ИТН ". Действащата комисия не е образувана на паритетен принцип. В противоположен случай може да желаеме анулация на текстовете пред Конституционния съд, без да се разискват всъщност. В знак на митинг, аз напущам ", съобщи Златанов.

 

Изказването му не провокира ужас в останалите членове на комисията. Думата взе Надежда Йорданова от " Продължаваме промяната - Демократична България ", която изрече признателност към референтите, работили по текстовете и на ръководителя на комисията Радомир Чолаков за организацията.

 

След което текстовете бяха гласувани и бяха утвърдени от комисията. 

 

В измененията е записано, че в период от шест месеца от окончателното им приемане депутатите би трябвало да одобряват промени в съответните закони. В период от три месеца по-късно ще се организира нов избор за членове на правосъдния съвет. Дотогава ще работи актуалният, определен през 2017 година.

 

Промените най-общо плануват:

Разделяне на правосъдния съвет на два съвета - за прокурори и за съдии, като сред тях ще има общо звено, което ще се събира единствено по лимитирани въпроси;Президентът ще може да назначава и освобождава тримата огромни, само че ще има седемдневен период за издаване на указ;Служебният министър председател ще се показва също от президента, само че той ще избира от избран кръг лица, измежду които шефът на Българска народна банка и неговите заместници, омбудсманът и неговите заместници, ръководителя на Сметната палата или заместника му;Министрите и депутатите ще могат да са с двойно гражданство;Парламентът към този момент няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов;Депутатите одобриха при избора на ръководители на регулаторните органи да се съблюдават правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност, с цел да се подсигурява тяхната самостоятелност. За да бъдат избирани, за тях би трябвало да са дали своят вот две трети от националните представители;Главният прокурор ще е с петгодишен мандат, а правосъдният съвет - по четири години.

Председателят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова видя в дефинитивно признатите промени в Конституцията " отворена врата за договаряния " от ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и Движение за права и свободи към президента Румен Радев. Пред публицисти в Народното събрание тя разгласи, че счита, че пълномощията на служебното държавно управление може и да не бъдат ограничавани.

" Отвориха малка врата за договаряния с президента. Сигурно не сте забелязали, само че първичното изречение за служебния кабинет беше: пълномощията на служебния кабинет се лимитират със специфичен закон. В последния миг вкараха, че могат да се лимитират със специфичен закон. Това дава опция или да се прави, или да не се прави. Тоест, не е заковано в Конституцията. Никой не разбра по какъв начин влезе думичката " могат ", обясни Нинова.

Подобно на " Възраждане " и " ИТН ", и Българска социалистическа партия видя " изменничество на българския народен суверенитет " във опцията да се кандидатират за министри и депутати хора с двойно поданство. Председателят на социалистите позволи Българска социалистическа партия да се включи в жалбата на " Възраждане " и " ИТН " против измененията в Конституцията.

" Съдебната промяна не цели никаква правдивост, никаква самостоятелност на правосъдната система. Разпределиха си и порциите в правосъдната система. " Демократична България " и Христо Иванов най-сетне си получават съдиите сами да избират своята квота в правосъдния съвет - негова отдавнашна фантазия.

 

Движение за права и свободи получава една политически подвластна прокуратура, защото по-голямата част от квотата на прокурорите ще бъде политически избирана. Бойко Борисов получава едно голо заричане, че ще го пазят и перат до дъно ", заключи обстановката Нинова.

" Присъствахме на най-срамното съвещание в историята на 49-ия парламент ", съобщи депутатът от " ИТН " Станислав Балабанов. Каза на медиите, че при оповестяването на гласа си срещу измененията в Конституцията се е обърнал към ръководителя на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ) с обръщение, че ще остане в историята като ръководител, който е водил най-срамното съвещание в демократичната история на България.

" Тези промени бяха признати принудително от едно извратено болшинство, чието само общо е персоналният стопански интерес ", счита Балабанов.

" Призоваваме президента да наложи неотложно несъгласие на тези промени, тъй като от през днешния ден нататък България към този момент не е българска страна ", съобщи ръководителят на " Възраждане Костадин Костадинов след окончателното гласоподаване на измененията в Конституцията.

Партийният водач наподобява обаче не е осведомен, че съгласно Конституцията президентът може да връща за разискване в Народното събрание закони, само че съгласно член 156 от главния закон:

" Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от ръководителя на Народното събрание в " Държавен вестник " в седемдневен период от приемането му. "

" Беше осъществено безвластие, което накърнява националната сигурност ", съобщи Костадин Костадинов. Той засяга опцията министрите и депутатите да са с двойно поданство.

Председателят на парламентарната група на Движение за права и свободи Делян Пеевски съобщи, че е удовлетворен от измененията, а днешният ден е " исторически " за България. " Положихме оптимални старания с сътрудниците. Мисля, че през днешния ден е исторически ден за България ", съобщи Пеевски, представен от Българска телеграфна агенция след окончателното гласоподаване на измененията.

" Най-накрая имаме парламентарна република в цялостния ѝ смисъл, съобщи още Пеевски, който разяснява това поради измененията, свързани със служебните държавни управления. По думите му до момента те са управлявали безотговорно.

 

Измененията плануват президентът Румен Радев да назнача служебни министър председатели всред избран кръг от лица, а при предварителни избори Народното събрание ще работи когато и да е и ще има надзор също над служебни министри.

Попитан за идната им стъпка като конституционно болшинство, Пеевски отговори: " правосъдните закони да стартираме, за регулаторите има време, ще гледаме деликатно и ще обсъждаме ".

След окончателното гласоподаване на измененията в Конституцията Христо Иванов разгласи, че за него това е едвам началото на правосъдната промяна. " Тези промени дават опция в последващите промени В Закона за правосъдната власт, процесуалните закони и най-много с кадровите решения, които следва да бъдат взети, да реализираме задачите, които си поставихме: същинска самостоятелност на съда по европейски стандарт, съвременна, ефикасна, отчетна прокуратура, заслужено правораздаване ", сподели Христо Иванов.

Министърът на правораздаването Атанас Славов ( " Да, България " ) дефинира измененията като " най-голямата стъпка към това страната да е европейска, демократична, правова страна ". Смята, че дефинитивно гласуваните текстове са по-добри от в началото импортираните. Кирил Петков от " Продължаваме промяната " съобщи, че е благополучен от измененията в Конституцията: " Тези промени ни дават вяра, че със идващите стъпки, които няма да са лесни, ще стигнем до там, където бленуваме: за обективна европейска страна ".

С признатите промени става допустимо да продължим институционалното разграждане на корупционния модел в България. Този корупционен модел в разнообразни интервали е олицетворяван от разнообразни облици, само че разграждането му е въпрос на институционално деяние ", сподели Христо Иванов.
Посочи, че въпросите следва да се вземат решение от институциите, а не от политическите обвинявания. " Това няма да стане с публикуването на промените в " Държавен вестник ". То ще бъде допустимо, когато приключим архитектурата от процесуални, устройствени закони, след което да вземем сложни и значими кадрови решения ", сподели Иванов.

" Вие уважаеми сътрудници показахте уверено вдишване на отговорност в сложен и значим за страната ни миг. Приетите промени са по-добри от импортираните и подсигуряват, че България ще се развива като европейска правова страна, промени, които са в изискванията за това България да е в сърцето на Европа и Европейски Съюз, а не в неговата външна страна ", съобщи Славов. Той се ангажира в идващите няколко месеца да бъде осъществена решителната крачка от правосъдната промяна, като министерството създаде напълно нов закон за правосъдната власт благодарение на гражданското общество и се изработят промени в процесуалното законодателство, които на практика да вкарат конституционните промени.

Конституционните промени, гласувани със 165 гласа " за ", отварят вратата за съществено законодателство и смяна в главните правосъдни закони. Преди това, обаче има една незнайна - дали ще бъде сезиран Конституционният съд.

Промените първо би трябвало да бъдат обнародвани в Държавен вестник, като не е известно дали президентът Румен Радев няма да изиска от Конституционния съд да се произнесе по промените.

 

Причините, заради които Конституционният съд би могъл да анулира промени в главния закон, са най-общо три, написа news.lex.bg.

Основната е, в случай че елементарното Народно заседание е навлязло в компетентността на Великото Народно заседание. Подобни опасения бяха изказани в хода на разискванията на текстовете, другата причина, заради която Конституционният съд би могъл да анулира измененията е нарушаване на процедурата по приемането им, а третата е несъгласие сред правила на главния закон.

В преходните и заключителните разпореждания на признатия законопроект е записано, че в период от шест месеца от обнародването им би трябвало да бъдат признати промени в правосъдните закони, свързани с промените.

А три месеца по-късно ще бъде изработен избор за нови членове на Висшия правосъден съвет. Настоящият състав, който беше определен през 2017 година и който работи към този момент година след края на мандата му, ще продължи да работи още най-малко девет месеца.