Окончателно: 9 години затвор за мъжа, причинил смъртта на Ферарио

Окончателно: 9 години затвор за мъжа, предизвикал гибелта на Ферарио Спасов при тежка злополука. 9 години затвор за Начо Пантелеев, предизвикал гибелта на Ферарио Спасов при тежка злополука.
Тричленен състав на Върховния касационен съд
(ВКС) оставя в действие въззивно решение № 70/12.06.2025 година, постановено по в.н.о.х.д. № 114/2025 година от Апелативен съд-Велико Търново. Решението е дефинитивно.

Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Начо Пантелеев против решението на въззивния съд, като са декларирани всички учредения
за инспекция по член 348, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс
и са направени претенции при изискванията на алтернативност за анулация на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на атакуваното решение
в посока понижаване на размера на наказването.
С присъдата на Окръжен съд-Велико Търново по н.о.х.д. № 344/2024 година подсъдимият Начо Пантелеев е приет за отговорен в това, че на 11.11.2023 година при ръководство на моторно
транспортно средство (МПС) нарушил
разпоредбите за придвижване по пътищата – член 21, алинея 1 от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП), движейки се със скорост 165 км/ч при позволена скорост за придвижване отвън обитаемо място 90 км/ч
и провокирал пътнотранспортно произшествие
с движещия се в същата посока към Велико Търново лек автомобил, ръководен от Ферарио С., с което по несъобразителност предизвикал гибелта му, като действието съставлява изключително тежък случай. На подсъдимия са наложени санкции „ отнемане от независимост “ за период от 5 години и „ отнемане от право да ръководи МПС “ за период от 5 години.
Той е приет за невиновен и е оневинен
по обвиняването в останалата му част – да е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата по член 42, алинея 2, т. 1 от ЗДвП (водач, който изпреварва, е задължен по време на изпреварването да обезпечи задоволително странично разстояние сред своето
и изпреварваното транспортно средство).
С обжалваното решение на Апелативен съд първоинстанционната присъда е променена в санкционната част, като срокът на наказването „ отнемане от независимост “ е повишен от 5 на 9 години, а този на наказването „ отнемане от право да ръководи МПС “ – от 5 на 11 години.
Присъдата е доказана в останалата ѝ част.
Съдебният състав на Върховен касационен съд намира подадената касационна тъжба за позволена, само че неоснователна. Според висшите съдии въззивният съд е възприел напълно откритата от първоинстанционния съд фактическа конюнктура, която не е оспорена от страните, и законосъобразно е приел, че не е належащо да бъдат
събирани и проверявани нови доказателства.
Неоснователно се явява главното несъгласие в жалбата за позволено нарушаване на материалния закон във връзка с квалифициращият симптом на извършеното закононарушение – „ изключително тежък случай “.
Касационният състав изцяло споделя
и напълно се солидаризира с по този начин възприетата от предходните инстанции правна подготовка, защото детайлно са разисквани методът на реализиране на самото действие, тежестта на виновността, личността на потърпевшия и прочие, въз основа на което с съображение е признато, че с оглед обективните си свойства и детайли осъщественото
надвишава елементарните случаи на същите такива закононарушения.
Според висшите съдии въззивният съд вярно е приел, че закононарушението е осъществено при по-тежката форма на несъобразителност – незаконна самоувереност, което единствено по себе си завишава както публичната
заплаха на действието, по този начин и на дееца.
По отношение на възражението за очевидна неправда на наложеното наказване висшите съдии намират недоволството в тази тенденция за безпричинно. Касационният състав не установи при индивидуализацията на наказването да е пропуснато някое от смекчаващите условия или да е подценено тяхното значение и намира,
че те съответно са оценени от въззивния съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд смята, че осъщественото действие се характеризира с висока степен на социална заплаха с оглед настъпилите нездравословни последствия, извънредно грубото нарушаване режима на скоростта, несъобразяване с съответната пътна конюнктура, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването
сигурността на останалите  участници в придвижването.
Посочените голям брой предходни нарушавания на разпоредбите по ЗДвП, преобладаващата част от които са за превишаване на оптимално позволената скорост, в своята цялост постановат извода, че процесното действие
не е инцидентна демонстрация на несъобразяване
с нормативно откритите правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминационна точка, за което административно-наказателната отговорност не е оказала нужното поправително и възпитателно влияние.
Поради това избраното при изискванията
на член 54 от Наказателен кодекс наказване е заслужено и в оптималната степен ще спомага за реализиране на визираните в член 36 от Наказателен кодекс цели, заради което неговото намаляване би било демонстрация на голословно състрадание.