БГНЕС: Новини от България и Света
Окончателните данни на Евростат, оповестени на 17 юли, демонстрираха, че годишната инфлация в еврозоната се е забавила от 3,2% през май до 2,8% през юни. Това е първото намаляване, откогато ценовият растеж стартира да се форсира през януари, по-малко от седмица преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да разгласи решението си за паричната политика в четвъртък, заяви " Евронюз ".
Данните сочат по-скоро към пауза в повишението на лихвените проценти. Основната инфлация, която изключва силата, храните, алкохола и тютюневите произведения, се е забавила от 2,6% до 2,4%. Инфлацията при силата е спаднала от 10,8% до 8,5%, а при услугите – от 3,5% до 3,2%. Общият ритъм на инфлация е намалял в 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз.
Сред четирите най-големи стопански системи в еврозоната инфлацията е била 2,4% в Германия, 2% във Франция, 3% в Италия и 3,6% в Испания.
Данните са значими на фона на предходните събития. През юни ЕЦБ увеличи депозитната си рента от 2% на 2,25% – първото нарастване от близо три години – откакто войната в Иран докара инфлацията в еврозоната до 3,2% през май, най-високото равнище от септември 2023 година
Ново напрежение към Иран
Основното затруднение е, че шокът, довел до това покачване, още веднъж се появява.
Цените на петрола доближиха близо 120 $ за барел през март, преди да спаднат до към 72 $ след краткотрайното спокойно съглашение в края на юни. Примирието обаче съществено се разклати през този месец.
Съединени американски щати и Иран си размениха нови удари, Техеран нападна кораби и заплаши износа на енергийни запаси в района, а Вашингтон възвърне глобите и ускори военноморската обсада. Това докара до повишаване на цената на петрола Brent до 87 $ за барел в петък.
Според ING новата ескалация усилва вероятността от изненадващо покачване на лихвите от ЕЦБ в четвъртък, въпреки че банката към момента чака опазване на актуалните равнища. Второ нарастване се счита за по-вероятно през септември.
Юли също не е съвещание, на което се показват нови стопански прогнози, което дава опция на регулаторите да изчакат повече данни, преди да подхващат спомагателни дейности.
Какво алармира Лагард
На форума на ЕЦБ в Синтра преди няколко седмици президентът на банката Кристин Лагард съобщи, че нарастването на лихвите през юни не е било „ осигурителен ход “, а реакция на действителен инфлационен проблем.
Тя уточни, че прогнозите на ЕЦБ демонстрират връщане на инфлацията към задачата от 2% едвам в края на 2027 година, и то единствено в случай че паричната политика бъде в допълнение затегната.
Лагард отхвърли да се ангажира с съответен курс на деяние, като съобщи, че „ предварителните насоки не са на дневен ред “ и че решенията ще продължат да се вземат на база на постъпващите стопански данни.
ЕЦБ остава единствената огромна западна централна банка, която действително е подхванала покачване на лихвите.
Федералният запас на Съединени американски щати остави главната си рента без смяна на равнище 3,50–3,75% през юни, на първото съвещание под управлението на Кевин Уорш, макар че неговият по-твърд звук разтревожи пазарите.
Банката на Англия също резервира лихвата си на 3,75% с гласоподаване 7-2, като двама членове на управлението избраха нарастване до 4%. Междувременно Японската централна банка увеличи главната си рента до най-високото равнище от 31 години – 1%. | БГНЕС
