Около нас вече гъмжи от европейски примери, които удрят по

Около нас към този момент гъмжи от европейски образци, които удрят по достолепието ни, бият ни по коравите глави, унижават ни, само че на нас не ни пука. Ние сме решили да бъдем смирени, както постоянно, да се снишим и да чакаме бурята да премине. Чудим се по какъв начин да се извъртим, да се изхлузим като мокра шнур, само че да не сбъркаме посоката напразно. Плюнчим пръстите да забележим от кое място духа и се ослушваме като лалугери.

Само че този път я сбъркахме. Не напълно генерално, защото Европейски Съюз и НАТО няма да го разрешат, само че задоволително, с цел да се усещаме смачкани от личния си боязън и безволие. Поведението ни е позорно.

Президентът Радев плаши, че дадем ли въоръжение на Украйна, сигурността ни е застрашена. Военният министър пък споделя, че няма какво да дадем, армията ни е опоскана. Ами дайте една кутия патрони, господин министър, все е нещо. Премиерът Петков също се гъне, облян в празни приказки от рода на: " Твърдо поддържаме Украйна “. Не е инцидентно, че италианска медия вкара  Петков  във " фантастичната четворка на Путин “ – дружно с ръководителите на Унгария, Сърбия и Словакия. Слаб, колеблив, безхарактерен – това е подаръкът на Петков от съветската агресия  в Украйна.

В Народното събрание има импортирано предложение за оказване военна помощ за Украйна, следва спор и гласоподаване. По-добре да не слушаме нищо, защото още веднъж би трябвало да чуем антибългарските тези на Копейкин и " Възраждане “, на Българска социалистическа партия, на всички съветски сътрудници в Народното събрание. Нов срам се задава за българското Народно заседание, което евентуално ще гласоподава срещу предлагането и по този начин ще приветства Путин. 

Позорът ни става още по-мащабен от дейностите на други европейци. Литва гони съветския дипломат и стопира съветския газ, това вършат и Латвия, и Естония. Ние викаме посланика в Москва за съвещания и чакаме Митрофанова също да отпътува. Ще си тръгне, но различен път. Трябва да бъде изгонена, ако Кирил Петков и България имат дупе за тая работа. Нямат.

Трите балтийски републики дружно са почти колкото България. Заобиколени са от Русия и Беларус – агресорите против Украйна. Били са част от Съюз на съветските социалистически републики и съветските апетити към тях постоянно са изострени. Но там няма страхливци.

А ние по този начин сме се усукали от боязън, че не смеем да поканим украинския президент Зеленски да приказва пред българския парламент. Защото той ще каже такива неприятни неща за съветските агресори,че  съвсем ще разклати нервите  на пропутинските твърди глави, а не трябва – те са национално благосъстояние и огромни патриоти. Като пловдивския народен представител Елена Гунчева, която мечтае за съветски удар по Министерския съвет. Освен това Зеленски ще изиска и помощ. И какво да му кажем – нали ти даваме чаршафи и възглавници, какво още искаш.

По-добре да си спестим този срам. В същото време Зеленски приказва пред двете камари на румънския парламент и предложения румънците да вземат участие във възстановяването на Украйна. А Румъния е съвсем на бойното поле, само че депутатите приветстват Зеленски – без боязън какво ще си намерения Путин. Те бранят личното си достолепие. 

Позорът ни се мери с обичта ни към съветския агресор. Толкова доста доказателства за ролята ни на Троянски кон се натрупаха, че ненужно е да отхвърляме. Съвсем ще станем за смях.