Когато някой започне да се прави на „велик“, спомнете си тази притча
Около нас е цялостно с специалисти, гурута и „ сладкодумни “ разказвачи. Но дали най-гръмогласните са най-информираните? Дали може да се има вяра на тези, които не са прекрачвали очертанията на личния си стеснен светоглед и които по природа нямат „ крила “, с цел да полетят по-далече от личния си двор? Те ли са най-големите специалисти в действителност? Вижте една занимателна алегория, в чиято история може би ще разпознаете някой персонаж от личното си обграждане или от заобикалящата ни реалност.
Кокошката пътешественица
Дошла есента и лястовичките почнали да се подготвят за дългия път на юг. Радостно чуруликали и единствено чакали северния вятър, с цел да се насочат на път. Любопитната кокошка се заслушала в тяхната шум и решила, че е доста вълнуващо и забавно да отидеш на юг, в далечните топли страни. „ А за какво пък да не потегли с тях? “ – споделила си кокошката и също се застягала за странствуване.
На другия ден лястовичките се събрали, издигнали се в небето и се отправили на дългото странствуване. Кокошката на собствен ред също се пробвала да полети, само че единствено подскочила, запърхала с крила и прескочила оградата на курника. После, продължавайки да „ лети “, прескочила и оградата на двора и също се отправила в посоката, в която полетели лястовичките. Тичала кокошката, подскачала, размахвала крила и съумяла да пресече даже селския път. Накрая стигнала до прилежащата градина. Повъртяла се там, поразгледала и решила да се прибира.
На другия ден се върнала в птичия двор и разказала на всички по какъв начин е летяла на юг, какъв брой нови и забавни неща е видяла, в какви красиви непознати земи е била… Видяла овощна градина с дървета каквито в никакъв случай не била виждала, срещнала се с други птици, а дори срещнала и градинаря… Толкова вълнуващо било на юг! Разказвала ли разказвала пътешественицата…
– Ех, че забавно! Колко смела птица си ти! – бръмчал птичият двор и всички тайничко ѝ завиждали.
Минала зимата, пристигнала пролетта. И лястовичето ято се върнало от юг. Лястовичките почнали да описват за морето, за топлите южни земи. Но никой от птичия двор не се заинтригувал от техния роман.
– Нашата кокошка към този момент всичко ни описа – казвали всички в един глас. – Тя от дълго време се върна оттова, тя знае всичко!
И по този начин кокошката била приета от всички за по-умна от всевъзможни специалисти по южните страни.
