Кавалерията на партите – предшественик на европейските рицари
Около началото на новата епоха най-могъщият съперник на Рим била Партия.
Двете армии – римската и партската, били структурирани по напълно друг метод. Римляните основали легиона, който представлявал пехотна организация с най-голяма еластичност по това време, общоприетоо наброяващ 5 хиляди бойци. Легионът не имал голямата тежест и мощ на фамозната гръко-македонска фаланга. Но фалангата работила добре единствено на открити и равни места, където маневрирала като едно сплотено цяло – а другите кохорти в легиона можели да се отделят и съединяват още веднъж без никаква щета за себе си. Легионите се сблъсквали в няколко сражения с фаланги – и постоянно гъвкавостта на легиона побеждавала грубата тежест на фаланга.
Партите, въпреки това, заложили на кавалерията и я издигнали на качествено ново равнище. Конете на иранските племена били най-хубавите в света, а партските ездачи ги владеели виртуозно. Те употребявали тактиката „ удари и бягай “, доведена до съвършенство. Конниците ненадейно връхлитали върху неподготвения зложелател, свършвали смъртоносната си работа и изчезвали, с цел да ударят някъде другаде.
Когато партите бързо се оттегляли и врагът се спускал да ги преследва, обзет от безпомощен яд поради светкавичната офанзива, конниците по сигнал се обръщали в седлата си и изстрелвали облак стрели „ през рамо “. Тези „ партски стрели “ постоянно причинявали повече загуби измежду съперниците, в сравнение с самата офанзива.
Освен това, партите за пръв път основали тежко въоръжената бронирана конница. Това били катафрактите (на гръцки: „ изцяло прикрити “). Тези конници били напълно облечени в дълги плетени ризници, а техните коне от време на време също били предпазени. За да носят цялата тази тежест, конете трябвало да са огромни и мускулести. Партите разполагали с такива породи, за разлика от множеството свои врагове.
Тежката кавалерия не се придвижвала бързо, само че това и не й се налагало. Тя нападала вражеския фронт като гръмовна конска фаланга с ориентирани тежки копия. Или, въоръжена с лъкове, поразявала от разстояние вражеските линии, като била съвсем неуязвима за ответен обстрел.
партски катафракт – на кон и на камила
източник на фотографията: abritvs.com
Тежките партски кавалеристи провокирали подобен смут, че се трансформирали в знак на страшни воини. В библейската книга „ Апокалипсис “ (Откровение на св. Йоан Богослов), да вземем за пример, фамозните така наречен „ Четирима конници на Апокалипсиса “ се въплъщават от облиците на страховити партски кавалеристи.
Разбира се, доста неща зависели от качествата и вдъхновението на пълководците. Римските военачалници и преди този момент се били сблъсквали с нови и непознати оръжия и способи за водене на бойни дейности. Те съумели да обезвредят бойните слонове на Ханибал, без да имат свои собствени; построили кораби и попълнили екипажите им с неопитни бойци, само че това не им попречило да победят мощната морска страна Картаген. Обаче против партите нямали шанс.
Победителят на Спартак – Марк Лициний Крас, воювал като по учебник. Затова и не се справил със задачата да се приспособи към непредвидените промени, които му поднесла войната против Партия.
През 53 година пр. Хр. армията на Крас прекосила умерено Ефрат. Той с подготвеност се съгласил да последва някакъв арабин, който му предложил да го преведе през Месопотамия до място, където римляните можели да изненадат партската войска и да я унищожат.
Арабинът фактически завел римляните при партската армия, близо до крепостта Кара. Проблемът бил, че той се оказал сътрудник на партите – които били изцяло подготвени за сражението.
От своята позиция римляните виждали единствено дребна част от партската войска, по тази причина самоуверено се спуснали напред, като откровено вярвали, че са изненадали врага си. Но когато борбата почнала, партите захвърлили плащовете си и се оказало, че това са страшните катафракти.
Преди римляните да осъзнаят, че са ги въвлекли в решаващо стълкновение, забръмчали тетивите на партските лъкове и легионерите почнали да падат един след различен. В отчаянието си Крас заповядал на личната си конница под командата на сина му Публий да прогони партите. Римската кавалерия почнала офанзива, а партите незабавно се отдръпнали, стреляйки през рамо.
Леко въоръжените и по-бързи римляни към този момент ги настигали – когато разбрали, че отсреща им е много по-голяма партска войска. Освен тежката кавалерия, тя имала и своя лична лека конница, надалеч по-многобройна и мощна от римската.
Обградените римски конници били избити. Публий Крас също умрял, партите отрязали главата му и я набучили на копие. След което, партската конница се престроила и нападнала римляните, вдигайки високо главата на Публий като знаме. Римляните паднали духом, само че Крас се държал почтено и извикал: „ Тази загуба е моя, не ваша! “ Римляните почнали огромно оттегляне. След няколко дни бил погубен и самия Крас.
Благодарение на успеха при Кара, Партия застанала в зенита на славата си. Тя освен се защитила срещу Рим, само че заела и значима посредническа позиция сред Рим и друга велика империя – Китай; позиция, която била доста печеливша.
Карта на Партското царство към 60 година пр.н.е. Източник: Уикипедия
От чисто военна позиция борбата при Кара потвърдила, че тежката бронирана конница може да удържи победа над непобедимите до тогава римски легиони. Това се трансформирало в самобитен знак на ориста. Варварските племена последователно усвоявали новата победоносна тактичност. И когато три века по-късно готите и хуните нахлули в Римската империя, това към този момент били големи конни маси, които залели континента и последователно положили основите на новата западна цивилизация.
Тежко въоръженият конник, целия в ризница, бил един от присъщите облици знаци на тази цивилизация. А като метод на воюване, умения и въоръжение европейският рицар води началото си точно от бронираните конници на античните празненство – катафрактите.
Рицарите се отказали единствено от един детайл в това въоръжение – лъка. Те считали за по-достойно да погледнеш от близко врага си в очите, вместо да го убиеш от разстояние.
