ГЪЛЪБОВИ РАБОТИ
Около мене постоянно са обитавали гълъби. Тяхна къща в този момент е моята тераса. Идват, мъчат се да я придобият, вършат си гнезда в саксиите със здравец и мушкато, ухажват се, викат, карат се, след това пеят известни гълъбови песни.
Аз ги пъдя – пробвам се да ги пъдя, само че ми дожалява и за тях, и за яйчицата им, като ги снесат.
Променят им се погледите на гълъбите, до момента в който мътят – стават отнесени, припомнят погледа на влюбена или на уплашена жена. Влюбеният взор си е и изплашен взор. Уплахата и любовта са доста близки родственици.
Терасата ми е станала гълъбова. Особено ми е забавно гукането – кръговото гукане и въртенето на мъжките. Това гукане нараства по мощ и най-после е много високо, а въртенето прелива в пърпорене с крила, в непреодолима жадност за обич. И за покриване – по този начин се споделя на гълъбовата обич – покриване.
Любовта кара мъжките да се издуват, да замязват на балони. Именно в този си балонен тип те би трябвало да притеглят гълъбиците. А като си разперят едното крило, като почнат да го провлачват и сходно покривало да го простират пред нозете на обичаната, нямат равни на себе си. Големи кавалери са мъжките гълъби в този миг, нищо, че не са на тоя свят въобще.
На вратата на терасата има комарник и по него непрестанно се лепят пухчета и перца от гълъби.
Махам ги, пущам ги през терасата и следя по какъв начин се реят за последно из въздуха – чертички някакви вършат, полюшват се и изчезват.
Друг път вземам тези пухчета и ги правя подарък на обични хора. Или си ги поставям в джоба, или в портфейла при стотинките, или в калъфа над персоналната си карта. Като си сложа перце до персоналната карта, и ми олеква, като че ли перото ме пази.
От седмица върху комарника – в горния му ляв ъгъл, се е настанило едно прозрачносиво пухче. Толкова е прозрачносиво, че чак е сребристо. Заплело се е и не мърда оттова.
Не го махам, не го и вземам със себе си. Само го следя. Наблюдавам му власинките. Като духне вятър, и власинките му се разперват – мога да ги преброя, в случай че желая. Виждат се една по една.
И някой ден в действителност ще ги преброя.
Николай Милчев
Аз ги пъдя – пробвам се да ги пъдя, само че ми дожалява и за тях, и за яйчицата им, като ги снесат.
Променят им се погледите на гълъбите, до момента в който мътят – стават отнесени, припомнят погледа на влюбена или на уплашена жена. Влюбеният взор си е и изплашен взор. Уплахата и любовта са доста близки родственици.
Терасата ми е станала гълъбова. Особено ми е забавно гукането – кръговото гукане и въртенето на мъжките. Това гукане нараства по мощ и най-после е много високо, а въртенето прелива в пърпорене с крила, в непреодолима жадност за обич. И за покриване – по този начин се споделя на гълъбовата обич – покриване.
Любовта кара мъжките да се издуват, да замязват на балони. Именно в този си балонен тип те би трябвало да притеглят гълъбиците. А като си разперят едното крило, като почнат да го провлачват и сходно покривало да го простират пред нозете на обичаната, нямат равни на себе си. Големи кавалери са мъжките гълъби в този миг, нищо, че не са на тоя свят въобще.
На вратата на терасата има комарник и по него непрестанно се лепят пухчета и перца от гълъби.
Махам ги, пущам ги през терасата и следя по какъв начин се реят за последно из въздуха – чертички някакви вършат, полюшват се и изчезват.
Друг път вземам тези пухчета и ги правя подарък на обични хора. Или си ги поставям в джоба, или в портфейла при стотинките, или в калъфа над персоналната си карта. Като си сложа перце до персоналната карта, и ми олеква, като че ли перото ме пази.
От седмица върху комарника – в горния му ляв ъгъл, се е настанило едно прозрачносиво пухче. Толкова е прозрачносиво, че чак е сребристо. Заплело се е и не мърда оттова.
Не го махам, не го и вземам със себе си. Само го следя. Наблюдавам му власинките. Като духне вятър, и власинките му се разперват – мога да ги преброя, в случай че желая. Виждат се една по една.
И някой ден в действителност ще ги преброя.
Николай Милчев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ