Саня Армутлиева с дълго обяснение във Фейсбук: Отказах се да съм министър още във вторник
Около мен има " и абсцес от ненавист " и номинацията ми за министър на културата сигурно предизвика за следващ път неговото пукване. Това написа в дълга обява в персоналния си профил във Facebook, която.
Според написаното, омразата се генерира от хора, които са привикнали да употребяват предпазени от авторски права артикули без да заплащат, против което самата Армутлиева се бори сполучливо, по думите ѝ.
" Обективно видяно нямам никаква потребност от министерски пост – дружно с екипа си работя по десетки вдъхновяващи и сполучливи планове. В същото време обаче си дадох сметка, че съм очевидец на мощна вълна от хора, които оставят бизнеса си или сполучливата си кариера, с цел да влязат в политиката с концепцията да трансформират нейния дневен ред и надлежно бъдещето на България. Може би наивно разбиране, само че избирам в този случай да бъда наивна. Реших, че идва един миг в живота, когато си коства да се пробваш да скочиш по-високо и да вложиш себе си в нещо по-голямо и значимо за повече хора, все пак, от което би трябвало да се откажеш в персонален проект. ", споделя още тя.
Защо тогава обаче Армутлиева се отхвърля? Обяснението: " Приех, тъй като имам вяра, че тъкмо неналичието на просвета е в основата на корупцията и ниското равнище на действие на демокрацията и тъкмо културата би трябвало да не е външна страна, а почтено да стои в центъра на ползите на една страна. Културата е инвестиция в демокрацията. Но културата и въобще придвижването към цивилизация са характерни положения на духа на обществото и са вероятни само като общо изпитание и споделени полезности. Ето за какво се отхвърлих от поста още във вторник ".
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПУБЛИКАЦИЯТА БЕЗ РЕДАКЦИЯ
Когато ми предложиха да съм претендент за министър на културата, първата ми реакция беше чиста изненада, поради това, че в някакъв смисъл съм рискова - не съм и в никакъв случай не съм била част от нечий политически тим, в това число техния, свободолюбива съм и държа на автономността си при взимането на решения, имам ясни и безапелационни позиции свързани с дълга и поредна битка за правда в отбрана на правата на създатели, реализатори и продуценти. Една огромна част от хората, които привикнаха да употребяват тези права без никакво заплащане за техните основатели и притежатели, виждат в мое лице притежател на опасността, че рано или късно безнаказаната кражба на креативно наличие ще бъде прекратена. Около мен, с изключение на прелестен кръг от умни, сполучливи и положителни хора, има и абсцес от ненавист и номинацията ми за поста сигурно ще предизвика за следващ път неговото пукване. А пък и обективно видяно нямам никаква потребност от министерски пост – дружно с екипа си работя по десетки вдъхновяващи и сполучливи планове. Моят свят ражда смисъл всеки ден и ме радва, макар сложния подтекст.
Това беше първата ми реакция.
В същото време обаче си дадох сметка, че съм очевидец на мощна вълна от хора, които оставят бизнеса си или сполучливата си кариера, с цел да влязат в политиката с концепцията да трансформират нейния дневен ред и надлежно бъдещето на България. Може би наивно разбиране, само че избирам в този случай да бъда наивна. Реших, че идва един миг в живота, когато си коства да се пробваш да скочиш по-високо и да вложиш себе си в нещо по-голямо и значимо за повече хора, все пак, от което би трябвало да се откажеш в персонален проект. Иначе има риск да останеш в редиците на тези, които все се оплакват, че нещата не са наред, само че когато им се отдаде опция те да диктуват реда, отхвърлят да поемат горещия картоф на отговорността.
Години наред се опитваме да променим средата, в която креативният бранш диша. Наричаме я враждебна, отчайваща, безнадеждна, тъй като изкуството продължава да не е надеждно занятие у нас, без значение какъв брой си сполучлив. Няма задоволително почитание към интелектуалния труд, с цел да си плащаме за него, няма и правоприлагане, с цел да има механизми за отбрана на креативното наличие. И не става дума единствено за полето на музиката, където работя, сърцето ми е в литературата, театъра, киното, изобразителното изкуство.
И започнах, да пресъздавам най-смелите си хрумвания. Представих си по какъв начин върша по този начин, че политическата класа да престане да подмята културата и да я търгува на ниска цена в границите на следващата коалиция. Представих си още по какъв начин сядам с двамата министри - финансовия и икономическия (бяха ми показани разнообразни имена от оповестените, само че да кажем, че това е „ малко “ противоречие още на старта) и намираме образован и работещ механизъм трайно да увеличим бюджета за просвета, да създадем условия за произвеждане на непознато кино у нас, мощно подкрепяйки и българското, или пък с министъра на образованието – по какъв начин да създадем опция децата да имат деен допир с изкуство от дребни, тъй като това в действителност може да образува разнообразни възрастни. Представих си и по какъв начин убеждаваме Нетфликс да разпореди първите си български сериали, по какъв начин не се отхвърляме по бюджетни аргументи от присъединяване в Евровизия, тъй като е единствената сериозна платформа, на която имаме късмет да покажем капацитета на българската музика и актьори, по какъв начин вършим по този начин, че българският спектакъл да стартира да стои още по-съвременно и тези, които го основават да живеят почтено и без мъчно търпими взаимни отстъпки и халтури, по какъв начин биха се трансформирали българската музика, наличието ѝ в ефира и шансът ѝ за триумф отвън България, в случай че дадем опция на нашите композитори, текстописци и музикални продуценти да обменят постоянно опит с непознатите си сътрудници от целия свят в границите на креативен образования и стратегии, по какъв начин да осигурим достъп до просвета в по-малките обитаеми места посредством модернизиране на читалищната активност и разнородни пътуващи начинания, по какъв начин да сложим четенето в центъра на живота на българите, по какъв начин да отстраняваме сивия бранш в креативните промишлености и като французите да дадем на младежите ваучери за просвета.
Размечтах се, споделих си, че това е неповторима опция, която някой ми дава и ще е непочтено да не я приема, макар гигантския персонален дискомфорт, отхвърли от това, което съм постигнала досега и заставането на амбразурата като обект на даже още повече отрицателна сила.
Част от съмненията ми пристигнаха по линия на разнообразните пълномощия на един министър на културата. Дадох си сметка обаче, че имам насъбрано знание в толкоз доста направления, поради оцеляването на база на креативно наличие в един бързо и непрекъснато изменящ се свят, а пък съм и добър възпитаник, с наслада си намирам учители. И още - не мога да кажа, че в миналото съм общувала с министър на културата, от чиито знания да занемея. Обикновено хора като мен са били източник на информация за всички на тази позиция.
![Стартира подписка против кандидатурата на Саня Армутлиева за министър на културата]( "Стартира подписка против кандидатурата на Саня Армутлиева за министър на културата")
Стартира подписка против кандидатурата на Саня Армутлиева за министър на културата
Интернет подписка против Станислава (Саня) Армутлиева стартира в интеренет. Според основателите през миналите години госпожа Армутлиева е...
И одобрих, тъй като имам вяра, че тъкмо неналичието на просвета е в основата на корупцията и ниското равнище на действие на демокрацията и тъкмо културата би трябвало да не е външна страна, а почтено да стои в центъра на ползите на една страна.
Културата е инвестиция в демокрацията. Но културата и въобще придвижването към цивилизация са характерни положения на духа на обществото и са вероятни само като общо изпитание и споделени полезности.
![Радан Кънев: Решението на Слави Трифонов е рационално]( "Радан Кънев: Решението на Слави Трифонов е рационално")
Радан Кънев: Решението на Слави Трифонов е рационално
" Безспорно рационално е решението на Слави Т. Трифонов да отдръпна блъф-офертата си за кабинет. Също рационално звучи организацията на прескон...
Ето за какво се отхвърлих от поста още във вторник.
Благодаря на Слави и екипа му за доверието и достойнството, която ми оказаха. Ще съм на линия да оказвам помощ и на тях, и на всички тези, които одобряват предизвикването да бъдат мотори на смяната и които счетат, че имат потребност от моя потенциал, колкото и както го видят и преценяват.
Още:
Според написаното, омразата се генерира от хора, които са привикнали да употребяват предпазени от авторски права артикули без да заплащат, против което самата Армутлиева се бори сполучливо, по думите ѝ.
" Обективно видяно нямам никаква потребност от министерски пост – дружно с екипа си работя по десетки вдъхновяващи и сполучливи планове. В същото време обаче си дадох сметка, че съм очевидец на мощна вълна от хора, които оставят бизнеса си или сполучливата си кариера, с цел да влязат в политиката с концепцията да трансформират нейния дневен ред и надлежно бъдещето на България. Може би наивно разбиране, само че избирам в този случай да бъда наивна. Реших, че идва един миг в живота, когато си коства да се пробваш да скочиш по-високо и да вложиш себе си в нещо по-голямо и значимо за повече хора, все пак, от което би трябвало да се откажеш в персонален проект. ", споделя още тя.
Защо тогава обаче Армутлиева се отхвърля? Обяснението: " Приех, тъй като имам вяра, че тъкмо неналичието на просвета е в основата на корупцията и ниското равнище на действие на демокрацията и тъкмо културата би трябвало да не е външна страна, а почтено да стои в центъра на ползите на една страна. Културата е инвестиция в демокрацията. Но културата и въобще придвижването към цивилизация са характерни положения на духа на обществото и са вероятни само като общо изпитание и споделени полезности. Ето за какво се отхвърлих от поста още във вторник ".
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПУБЛИКАЦИЯТА БЕЗ РЕДАКЦИЯ
Когато ми предложиха да съм претендент за министър на културата, първата ми реакция беше чиста изненада, поради това, че в някакъв смисъл съм рискова - не съм и в никакъв случай не съм била част от нечий политически тим, в това число техния, свободолюбива съм и държа на автономността си при взимането на решения, имам ясни и безапелационни позиции свързани с дълга и поредна битка за правда в отбрана на правата на създатели, реализатори и продуценти. Една огромна част от хората, които привикнаха да употребяват тези права без никакво заплащане за техните основатели и притежатели, виждат в мое лице притежател на опасността, че рано или късно безнаказаната кражба на креативно наличие ще бъде прекратена. Около мен, с изключение на прелестен кръг от умни, сполучливи и положителни хора, има и абсцес от ненавист и номинацията ми за поста сигурно ще предизвика за следващ път неговото пукване. А пък и обективно видяно нямам никаква потребност от министерски пост – дружно с екипа си работя по десетки вдъхновяващи и сполучливи планове. Моят свят ражда смисъл всеки ден и ме радва, макар сложния подтекст.
Това беше първата ми реакция.
В същото време обаче си дадох сметка, че съм очевидец на мощна вълна от хора, които оставят бизнеса си или сполучливата си кариера, с цел да влязат в политиката с концепцията да трансформират нейния дневен ред и надлежно бъдещето на България. Може би наивно разбиране, само че избирам в този случай да бъда наивна. Реших, че идва един миг в живота, когато си коства да се пробваш да скочиш по-високо и да вложиш себе си в нещо по-голямо и значимо за повече хора, все пак, от което би трябвало да се откажеш в персонален проект. Иначе има риск да останеш в редиците на тези, които все се оплакват, че нещата не са наред, само че когато им се отдаде опция те да диктуват реда, отхвърлят да поемат горещия картоф на отговорността.
Години наред се опитваме да променим средата, в която креативният бранш диша. Наричаме я враждебна, отчайваща, безнадеждна, тъй като изкуството продължава да не е надеждно занятие у нас, без значение какъв брой си сполучлив. Няма задоволително почитание към интелектуалния труд, с цел да си плащаме за него, няма и правоприлагане, с цел да има механизми за отбрана на креативното наличие. И не става дума единствено за полето на музиката, където работя, сърцето ми е в литературата, театъра, киното, изобразителното изкуство.
И започнах, да пресъздавам най-смелите си хрумвания. Представих си по какъв начин върша по този начин, че политическата класа да престане да подмята културата и да я търгува на ниска цена в границите на следващата коалиция. Представих си още по какъв начин сядам с двамата министри - финансовия и икономическия (бяха ми показани разнообразни имена от оповестените, само че да кажем, че това е „ малко “ противоречие още на старта) и намираме образован и работещ механизъм трайно да увеличим бюджета за просвета, да създадем условия за произвеждане на непознато кино у нас, мощно подкрепяйки и българското, или пък с министъра на образованието – по какъв начин да създадем опция децата да имат деен допир с изкуство от дребни, тъй като това в действителност може да образува разнообразни възрастни. Представих си и по какъв начин убеждаваме Нетфликс да разпореди първите си български сериали, по какъв начин не се отхвърляме по бюджетни аргументи от присъединяване в Евровизия, тъй като е единствената сериозна платформа, на която имаме късмет да покажем капацитета на българската музика и актьори, по какъв начин вършим по този начин, че българският спектакъл да стартира да стои още по-съвременно и тези, които го основават да живеят почтено и без мъчно търпими взаимни отстъпки и халтури, по какъв начин биха се трансформирали българската музика, наличието ѝ в ефира и шансът ѝ за триумф отвън България, в случай че дадем опция на нашите композитори, текстописци и музикални продуценти да обменят постоянно опит с непознатите си сътрудници от целия свят в границите на креативен образования и стратегии, по какъв начин да осигурим достъп до просвета в по-малките обитаеми места посредством модернизиране на читалищната активност и разнородни пътуващи начинания, по какъв начин да сложим четенето в центъра на живота на българите, по какъв начин да отстраняваме сивия бранш в креативните промишлености и като французите да дадем на младежите ваучери за просвета.
Размечтах се, споделих си, че това е неповторима опция, която някой ми дава и ще е непочтено да не я приема, макар гигантския персонален дискомфорт, отхвърли от това, което съм постигнала досега и заставането на амбразурата като обект на даже още повече отрицателна сила.
Част от съмненията ми пристигнаха по линия на разнообразните пълномощия на един министър на културата. Дадох си сметка обаче, че имам насъбрано знание в толкоз доста направления, поради оцеляването на база на креативно наличие в един бързо и непрекъснато изменящ се свят, а пък съм и добър възпитаник, с наслада си намирам учители. И още - не мога да кажа, че в миналото съм общувала с министър на културата, от чиито знания да занемея. Обикновено хора като мен са били източник на информация за всички на тази позиция.
Интернет подписка против Станислава (Саня) Армутлиева стартира в интеренет. Според основателите през миналите години госпожа Армутлиева е...
И одобрих, тъй като имам вяра, че тъкмо неналичието на просвета е в основата на корупцията и ниското равнище на действие на демокрацията и тъкмо културата би трябвало да не е външна страна, а почтено да стои в центъра на ползите на една страна.
Културата е инвестиция в демокрацията. Но културата и въобще придвижването към цивилизация са характерни положения на духа на обществото и са вероятни само като общо изпитание и споделени полезности.
" Безспорно рационално е решението на Слави Т. Трифонов да отдръпна блъф-офертата си за кабинет. Също рационално звучи организацията на прескон...
Ето за какво се отхвърлих от поста още във вторник.
Благодаря на Слави и екипа му за доверието и достойнството, която ми оказаха. Ще съм на линия да оказвам помощ и на тях, и на всички тези, които одобряват предизвикването да бъдат мотори на смяната и които счетат, че имат потребност от моя потенциал, колкото и както го видят и преценяват.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ