Около Коледа в центъра на Пазарджик бе разрушен и изчезна

Около Коледа в центъра на Пазарджик бе опустошен и изчезна Православен Параклис с необикновено скъпата икона. Параклисът бе повдигнат октомври 2020 година, като бе част от представянето на персоналната библиотека на Гиньо Ганев, благосъстоятелност на писателя и публицист Илиян Кузманов. В сбирката, която Илиян откри дружно с персоналния другар на бащата на конституцията ни господин Ганев - ръководителя на общинския съвет Хари Харалампиев, се намираше изключителното рядка книга „ Под Богородичен Покров “.  С параклиса Илиян по схема на Леон Бабачев възпроизвежда в Пазарджик една цялостна комбинация от литература и религия, всичко финансирано единствено и само от него, без е изхарчена и 1 ст. от държавен или общински бюджет. Иконата е особено осветена, а параклисът през 2020 година бе открит от кмета на Пазарджик, господин Тодор Попов и осветлен от четирима свещеници, измежду които някогашния архиерейски наместник и свещеника на Община Лесичово. Това бе параклис, за всички нас жителите на Пазарджик, място където доста от нас се спираха и палеха по една свещичка или просто се обръщаха с молитва или признателност към чудотворната икона. 

Човекът, който сложи този параклис в името на здравето и добруването на всички жители в Пазарджик, нашият публицист Илиян Кузманов с идването си в Пазарджик демонстрираше максимата на Ганди, че Промяната би трябвало да стартира от всеки от нас. Отявлен либерал- индивидуалист и алтруист Илиян се е наел с не леката задача да проповядва обществено предприемачество. Идея основана на бизнес, персонална самодейност и невидимата ръка на пазара. Защитавайки схващането, че ние не би трябвало да разчитаме на страната, а в противен случай първо да изкараме пари и по-късно с тях да вършим неща, които имаме вяра, че са потребни за обществото ни. Журналист и публицист с изразена социална позиция и анти-тоталитарно надъхан, граничещ с радикалното схващане за независимост, Илиян съумя за малко да генерира много съперници и критици. Като това ражда доста закани и похищения, които го принуждават да потърси леговище в Лондон. 

В случая очевиден и стряскащ е един факт, че това не е елементарния вандализъм, на който ние сме привикнали. Това не е градинката или детската площадка, които са разрушени откакто са сложени. Тук приказваме за Параклис, които самичък по себе си бе произведение на изкуството и разгласен за публично важен монумент. Това е освен нравствен вандализъм, това нравствен тероризъм в центъра на регионалния град Пазарджик. Подбуден от омразата към един друг жител на нашето общество, който ясно декларира, че корупцията е нещо извънредно, че страната би трябвало да е от свободни жители. Журналист, пишещ за мракобесието и фашисткия режим на Путин, публицист имащ смелостта да каже толкоз доста с високо вдигната глава.

Каквото и да се приказва от тук нататък, каквито и неистини да се изричат, както и да се пробват някои хора да замажат историята, фактът е че никои не би протегнал ръка на Параклис просто ей по този начин, в случай че не е подбудено от голяма ненавист и предпочитание за гнет и всяване на боязън измежду всички нас, които сме повярвали за малко, че можем да бъдем свободни. Факт е че тези, които ще се опитат да заметат историята са тези, които са част от този гнет. Факт е че ние не разрушаваме монументи, дори Альоша в Пловдив пазим, неизвестно защо… Но знаем и помним кои взривяваха църкви, същите тези, които се крият зад извратеното псевдо християнство на Путин! Извършителите на този акт, тези които стоят зад този акт, да това са терористи, същите като тези другите терористи, с които се бори целия цивилизован свят. Защото с изключение на да всяват боязън и послушание, те друго не умеят.

Текст и фотоси: Борислава Тошова