Да направиш добро понякога се оказва доста трудна задача
Около Коледа даряваме най-често. Това имал желание да направи и Евгени Митков, който повече от 20 години живее в Съединени американски щати. Той изискал да направи подаяние на 8 български организации в Бургас, само че с никоя не съумял да се свърже по телефона. Една история за това какъв брой е мъчно от време на време да дариш в България.
Да даряваш е благополучие. И задоволство. И усмивка. Не единствено за хората, които получават, само че и за хората, които дават.
Евгени Митков: А когато ти им дариш тази усмивка, тази усмивка е заразителна, стартира да се популяризира в цялото общество и оттова идва и силата на дарението, че кара цялото общество да се усмихва, а освен група от него.
Евгени и фамилията му повече от 20 години живеят в Съединени американски щати. Правят първото си подаяние там през 2000 година. Пиано. За българското консулство. Миналата година се връщат в България и имат предпочитание да продължат с даренията. Оказва се, обаче, че да дариш в България надалеч не е толкоз елементарно. Или най-малко не толкоз, колкото в Съединени американски щати.
Евгени Митков: Ако искаш да вземеш дете от сиропиталището да изкара с теб Коледа в твоя дом пред камината с 12 гозби, ти би трябвало да започнеш този развой юни месец, да минеш през хиляди инстанции, с цел да ти разрешат едно сираче да прекара добре Коледата. Това е просто неуместно.
В Америка нещата наподобяват друго.
Евгени Митков: Аз у дома ще имам 12 деца за Коледа, в случай че се обадя на 23-ти. Толкова бързо реагират, с цел да доставят това наслаждение на децата. Тук би трябвало да се мине през държавни организации, които да работят доста тромави. Те по-скоро гледат някаква процедура, в сравнение с щастието на децата.
И по този начин в фамилията на Евгени на Коледа няма да има други деца с изключение на личните му. Той, обаче, продължава с опитите за подаяние. Споделя, че на драго сърце би провел готвене на чорба и разпределяне на топла храна.
Евгени Митков: Едно общество е толкоз сполучливо, колкото най-неуспешните в него. И в случай че човек търси щастието, той би трябвало да го вижда към себе си, хората към себе си, в случай че те го нямат е мъчно и той да бъде благополучен.
За Евгени дарителството е значима част от живота. В това възпитава и децата си. Най-важното в даряването не са финансовите средства, а отделеното персонално време, с което да създадем обществото по-добро място за всички ни.
Да даряваш е благополучие. И задоволство. И усмивка. Не единствено за хората, които получават, само че и за хората, които дават.
Евгени Митков: А когато ти им дариш тази усмивка, тази усмивка е заразителна, стартира да се популяризира в цялото общество и оттова идва и силата на дарението, че кара цялото общество да се усмихва, а освен група от него.
Евгени и фамилията му повече от 20 години живеят в Съединени американски щати. Правят първото си подаяние там през 2000 година. Пиано. За българското консулство. Миналата година се връщат в България и имат предпочитание да продължат с даренията. Оказва се, обаче, че да дариш в България надалеч не е толкоз елементарно. Или най-малко не толкоз, колкото в Съединени американски щати.
Евгени Митков: Ако искаш да вземеш дете от сиропиталището да изкара с теб Коледа в твоя дом пред камината с 12 гозби, ти би трябвало да започнеш този развой юни месец, да минеш през хиляди инстанции, с цел да ти разрешат едно сираче да прекара добре Коледата. Това е просто неуместно.
В Америка нещата наподобяват друго.
Евгени Митков: Аз у дома ще имам 12 деца за Коледа, в случай че се обадя на 23-ти. Толкова бързо реагират, с цел да доставят това наслаждение на децата. Тук би трябвало да се мине през държавни организации, които да работят доста тромави. Те по-скоро гледат някаква процедура, в сравнение с щастието на децата.
И по този начин в фамилията на Евгени на Коледа няма да има други деца с изключение на личните му. Той, обаче, продължава с опитите за подаяние. Споделя, че на драго сърце би провел готвене на чорба и разпределяне на топла храна.
Евгени Митков: Едно общество е толкоз сполучливо, колкото най-неуспешните в него. И в случай че човек търси щастието, той би трябвало да го вижда към себе си, хората към себе си, в случай че те го нямат е мъчно и той да бъде благополучен.
За Евгени дарителството е значима част от живота. В това възпитава и децата си. Най-важното в даряването не са финансовите средства, а отделеното персонално време, с което да създадем обществото по-добро място за всички ни.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ