Около една трета от пациентите, получили инсулт, успяват да се

Около една трета от пациентите, получили инсулт, съумяват да се ресоциализират, демонстрират междинни резултати от изследването „ Идентификация на непосрещнати потребности на претърпели инсулт и/или диагностицирани с афазия на територията на Столична община “. Данните бяха показани пред публицисти от доктор Георги Георгиев от Асоциацията по инсулт и афазия. Проучването се прави от асоциацията измежду 370 пациенти в София и в страната, в интервала септември – октомври 2024 година Допитването е осъществено по стратегия „ Европа “ на Столична община.

Годишно в България се записват близо 50 хиляди случая на инсулт, само че няма данни какъв брой от пациентите са наранени от афазия , сподели доктор Георги Георгиев от асоциацията. В света данните демонстрират, че засегнатите от афазия вследствие на инсулт са 25-30%, сподели още той. В страната ни афазията у пациентите се установи, само че няма клинична пътека или някакъв механизъм за лекуване, сподели още доктор Георгиев. По думите му пациентите и околните им даже не знаят кой експерт би могъл да помогне. В страната ни липсват и данни за това какво се случва с пациента, претърпял инсулт, след изписването му от болничното заведение, добави той.

От изследваните лица в страната единствено 35% са съумели сами да попълнят анкетните карти, което ни демонстрира, че доста дребен % от пациентите съумяват да се ресоциализират след инсулт, уточни още той. В София данните демонстрират, че 59% от получилите инсулт попълнят сами анкетите. По думите му към този момент може да се каже, че това евентуално се дължи на по-развитото лекуване на инсулти, както и на множеството благоприятни условия за съответна бърза здравна помощ.

В София 23% от случаите на инсулт са съпроводени от афазия . В страната 10% са се самоопределили като имащи афазия, само че други 65% заявяват, че постоянно и във висока степен имат усложнен диалект, което е сигурна индикация, че имат афазия, добави той. Данните демонстрират, че пет % от интервюираните нямат информация какво е афазия.

Средната възраст на популацията в България е 45 години, а за нас това е притеснително, защото инсултът в тази възраст е доста деен, сподели още доктор Георгиев.

От асоциацията си слагат за цел да разработят инструмент за проучване на непосрещнатите потребности, който да може да генерира политики в страната, събиране и разбор на данни, обезпечаване на първична диагностика на потребността от речева терапия, психическа групова поддръжка, поддръжка за фамилиите и за болногледачите и други

Хората с афазия са по-податливи към меланхолия . Рехабилитационният развой след инсулт е обвързван и с физическа болежка, а с цел да бъде преодоляна тя, хората би трябвало да са стимулирани, добави доктор Георгиев. По думите му, с цел да са стимулирани пациентите, би трябвало да имат вяра в резултата от рехабилитацията, да бъдат подкрепяни, в това число и околните им. Има фамилии, в които има двама души, получили инсулт, а за тях обществената тежест е брутална, сподели още той.

Предстоят осведомителни дни за предварителната защита на инсулта, за рисковите фактори, за справяне след инсулт, които ще бъдат в столичните квартали „ Лозенец “, „ Младост “ и „ Люлин “.

Инж. Дорина Добрева, ръководител на асоциацията, напомни за първите признаци на инсулт, ко ито в случай че се разпознаят, могат да спасят нечий живот – провисване на единия ъгъл на устата, неспособност за изричане на просто изречение, уязвимост в едната или в двете ръце. Инсултът е предотвратим и лечим, сподели още тя. Създали сме инфо бот в платформата вайбър, който би могъл да даде упътвания по какъв начин да се подходи към пациент, получил инсулт и последващите дейности, които да се подхващат, добави Добрева.