За една трета от българите демокрацията не е най-добрата форма на управление
Около една трета от българите не считат, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство. Все отново делът на хората, които са на мнение, че по-добра опция няма, е по-голям. Той обаче спада със 7% за три години. Въпреки че болшинството има вяра в демокрацията, хората всеобщо се усещат непредставени в демократичните институции и считат, че законите не се ползват еднообразно за всички, не са обективни и са неразбираеми и неразбираеми.
Това демонстрира изследване на институт " Отворено общество ", което беше показано в четвъртък по време на разкриване на фонд " Активни жители " (Active Citizens Fund) в България. Фондът е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и посредством него страните донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – ще поддържат цивилен начинания, ориентирани към поощряване на демократичното присъединяване, отбрана правата на индивида и овластяване на уязвимите групи в обществото.
Според националното представително изследването на " Отворено общество " 45% от интервюираните считат демокрацията за най-хубавата форма на ръководство. Сред по-образованите, измежду хората под 45 година, измежду работещите и измежду хората с по-високи приходи, има по-високо доверие в демокрацията, в сравнение с е междинното за страната.
Преобладаващата част от интервюираните (над 2/3) не престават да бъдат уверени, че техните съществени цивилен права са предпазени. Около 75% считат, че няма възможност през идната година да бъдат хвърлени в пандиза без съд и присъда, а 67 на 100 са на мнение, че няма възможност да станат жертва на полицейско принуждение.
(Не)равенство пред закона
" Представителната народна власт и равенството на всички пред закона обаче остават недовършен план в очите на болшинството български жители. Големи публични групи не се усещат показани в изборните органи на държавната и локалната власт, не членуват в партии или организации и не са съгласни с изказванието, че законите в страната се ползват еднообразно за всички ", показват от " Отворено общество ".
Едва 8% от хората са съгласни, че законите у нас се ползват еднообразно за всички. На противоположното мнение са съвсем 10 пъти повече. Само към една трета считат, че законите са обективни. На противоположното мнение са двойно повече хора. Само 14% са съгласни, че законите са ясни и разбираеми (67% са на противоположното мнение).
Повечето интервюирани (60%) не виждат в Народното събрание нито един депутат, на който да се доверят или който да пази техните ползи. На противоположното мнение са едвам една пета от запитаните.
Още по-слабо показани в общинските препоръки и в Народното събрание се усещат ромите, младите, по-ниско образованите и безработните.
Дискриминация
" Бедността, безработицата и ниската начетеност са фактори за изключване на огромни публични групи от присъединяване в демократичния развой, само че дискриминирането също играе забележителна роля – на локални изброи 70% не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е български жител от ромски генезис, 65% не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е гей, 63% не биха дали своят вот за български жител от турски генезис ", означават от " Отворено общество ".
Над половината от хората оповестяват, че са чували в общественото пространство тирада на омразата. Най-често като обект на тази тирада се възприемат ромите. В последните години има и двойно повишаване на каузи на хората, които споделят, че са чували тирада на омразата, ориентирана против хомосексуални - 42% през 2018 година спрямо 21% през 2016 година
Гражданско присъединяване
Гражданското присъединяване в проведените форми на публичен живот остава мощно лимитирано, регистрира изследването. Четирима от всеки пет интервюирани декларират, че не членуват в никакви публични организации.
Участие в начинания на неправителствени организации през последните 12 месеца оповестяват към 5% от хората, а тези, които декларират, че през същия интервал са положили непринуден труд, са под 9 на 100.
" За съпоставяне, близо 80% от жителите в Норвегия членуват в най-малко една гражданска организация и към половината от тях поставят непринуден труд годишно ", сподели Георги Стойчев, изпълнителен шеф на институт " Отворено общество ". Според него като нова страна членка на Европейски Съюз България има потребност от продължаваща поддръжка за превъзмогване на разликите с по-развитите страни в Западна Европа освен във връзка с приходите и стопанската система, само че и във връзка с демократичната просвета и гражданското присъединяване.
" Отворено общество " ръководи фонда " Активни жители " в партньорство с фондация " Работилница за цивилен начинания " и фондация " Тръст за обществена опция ". Той ще работи до 2024 година и е на стойност от 15.5 млн. евро. Фондът ще финансира на конкурсен принцип български цивилен организации, работещи в социална изгода.
В България има регистрирани близо 15 000 неправителствени организации в социална изгода, като най-вече от тях работят в областта на спорта, образованието, културата, опазването на здравето и обществените услуги.
Доверие в неправителствените организации показват близо 22% от интервюираните в проучването на " Отворено общество ". Този дял дава отговор почти на 1.3 млн. пълнолетни жители на страната. Недоверие към неправителствените организации показват 30% от интервюираните, а максимален дял – 48% не могат да преценяват или нямат отговор на въпроса.
Основните аргументи жителите да имат доверие в неправителствените организации са позитивна информация за тях в медиите, директни позитивни усещания от активността им, както и тяхната самостоятелност от държавните институции. Недоверието се дължи главно на липса на информация за активността им. С повишението на възрастта доверието в неправителствените организации спада. По-голяма религия в тях имат образованите, дейните, хората с по-високи приходи.
Това демонстрира изследване на институт " Отворено общество ", което беше показано в четвъртък по време на разкриване на фонд " Активни жители " (Active Citizens Fund) в България. Фондът е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и посредством него страните донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – ще поддържат цивилен начинания, ориентирани към поощряване на демократичното присъединяване, отбрана правата на индивида и овластяване на уязвимите групи в обществото.
Според националното представително изследването на " Отворено общество " 45% от интервюираните считат демокрацията за най-хубавата форма на ръководство. Сред по-образованите, измежду хората под 45 година, измежду работещите и измежду хората с по-високи приходи, има по-високо доверие в демокрацията, в сравнение с е междинното за страната.
Преобладаващата част от интервюираните (над 2/3) не престават да бъдат уверени, че техните съществени цивилен права са предпазени. Около 75% считат, че няма възможност през идната година да бъдат хвърлени в пандиза без съд и присъда, а 67 на 100 са на мнение, че няма възможност да станат жертва на полицейско принуждение.
(Не)равенство пред закона
" Представителната народна власт и равенството на всички пред закона обаче остават недовършен план в очите на болшинството български жители. Големи публични групи не се усещат показани в изборните органи на държавната и локалната власт, не членуват в партии или организации и не са съгласни с изказванието, че законите в страната се ползват еднообразно за всички ", показват от " Отворено общество ".
Едва 8% от хората са съгласни, че законите у нас се ползват еднообразно за всички. На противоположното мнение са съвсем 10 пъти повече. Само към една трета считат, че законите са обективни. На противоположното мнение са двойно повече хора. Само 14% са съгласни, че законите са ясни и разбираеми (67% са на противоположното мнение).
Повечето интервюирани (60%) не виждат в Народното събрание нито един депутат, на който да се доверят или който да пази техните ползи. На противоположното мнение са едвам една пета от запитаните.
Още по-слабо показани в общинските препоръки и в Народното събрание се усещат ромите, младите, по-ниско образованите и безработните.
Дискриминация
" Бедността, безработицата и ниската начетеност са фактори за изключване на огромни публични групи от присъединяване в демократичния развой, само че дискриминирането също играе забележителна роля – на локални изброи 70% не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е български жител от ромски генезис, 65% не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е гей, 63% не биха дали своят вот за български жител от турски генезис ", означават от " Отворено общество ".
Над половината от хората оповестяват, че са чували в общественото пространство тирада на омразата. Най-често като обект на тази тирада се възприемат ромите. В последните години има и двойно повишаване на каузи на хората, които споделят, че са чували тирада на омразата, ориентирана против хомосексуални - 42% през 2018 година спрямо 21% през 2016 година
Гражданско присъединяване
Гражданското присъединяване в проведените форми на публичен живот остава мощно лимитирано, регистрира изследването. Четирима от всеки пет интервюирани декларират, че не членуват в никакви публични организации.
Участие в начинания на неправителствени организации през последните 12 месеца оповестяват към 5% от хората, а тези, които декларират, че през същия интервал са положили непринуден труд, са под 9 на 100.
" За съпоставяне, близо 80% от жителите в Норвегия членуват в най-малко една гражданска организация и към половината от тях поставят непринуден труд годишно ", сподели Георги Стойчев, изпълнителен шеф на институт " Отворено общество ". Според него като нова страна членка на Европейски Съюз България има потребност от продължаваща поддръжка за превъзмогване на разликите с по-развитите страни в Западна Европа освен във връзка с приходите и стопанската система, само че и във връзка с демократичната просвета и гражданското присъединяване.
" Отворено общество " ръководи фонда " Активни жители " в партньорство с фондация " Работилница за цивилен начинания " и фондация " Тръст за обществена опция ". Той ще работи до 2024 година и е на стойност от 15.5 млн. евро. Фондът ще финансира на конкурсен принцип български цивилен организации, работещи в социална изгода.
В България има регистрирани близо 15 000 неправителствени организации в социална изгода, като най-вече от тях работят в областта на спорта, образованието, културата, опазването на здравето и обществените услуги.
Доверие в неправителствените организации показват близо 22% от интервюираните в проучването на " Отворено общество ". Този дял дава отговор почти на 1.3 млн. пълнолетни жители на страната. Недоверие към неправителствените организации показват 30% от интервюираните, а максимален дял – 48% не могат да преценяват или нямат отговор на въпроса.
Основните аргументи жителите да имат доверие в неправителствените организации са позитивна информация за тях в медиите, директни позитивни усещания от активността им, както и тяхната самостоятелност от държавните институции. Недоверието се дължи главно на липса на информация за активността им. С повишението на възрастта доверието в неправителствените организации спада. По-голяма религия в тях имат образованите, дейните, хората с по-високи приходи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ