Какво би означавало признаването на Палестина от около 10 западни държави?
Около 10 страни - измежду които Австралия, Белгия, Англия и Канада - се чака да разгласят официално признание на самостоятелна палестинска страна в понеделник , на среща преди годишната лидерска сесия на Общото заседание на Организацията на обединените народи.
Това поражда въпроса: какви биха били политическите и практическите последствия за палестинците, за Израел и за интернационалната система?
Какъв е сегашният статут на палестинската държавност?
През 1988 година Организацията за избавление на Палестина прогласи самостоятелна страна Палестина. Повечето страни от така наречен световен Юг я признаха съвсем незабавно. Днес 147 от 193-те страни членки на Организацията на обединените народи признават Палестина, като най-скорошният образец е Мексико, което направи това през месец януари.
Държавата Палестина има статут на наблюдаващ в Организацията на обединените народи, без право на глас. Пълноправното участие би изисквало решение на Съвета за сигурност, където Съединените американски щати имат право на несъгласие.
Палестинските дипломатически задачи по света се ръководят от Палестинската автономност, която е интернационално приета като представител на палестинския народ.
Сенатори от Съединени американски щати внесоха първата резолюция за признание на палестинска страна
Шансът за нейното приемане е дребен
Къде се упражнява палестинско самоуправление?
Палестинската автономност, ръководена от президента Махмуд Абас, има лимитирано самоуправление в елементи от окупирания Западен бряг на река Йордан по силата на съглашения с Израел. Тя издава палестински паспорти и ръководи здравната система и образованието.
Ивицата Газа е управлявана от придвижването " Хамас " от 2007 година, когато след къса вътрешна война изтласка придвижването " Фатах ", само че все пак Палестинската автономност продължава да изплаща заплати на забележителна част от чиновниците в този регион.
Дипломатическа карта: къде са посолствата?
С изключение на Съединените щати, които реалокираха своето посолство в Йерусалим при ръководството на президента Доналд Тръмп, множеството огромни сили поддържат главните си задачи в Тел Авив, защото не признават Йерусалим за столица на Израел.
Около 40 страни имат консулства в Рамала или в Източен Йерусалим - територия, чието анексиране от Израел не е интернационално прието и която палестинците желаят да бъде тяхна столица. Сред тези страни са Китай, Русия, Япония, Германия, Канада, Дания, Египет, Йордания, Тунис и Южна Африка.
Държавите, които възнамеряват признание на Палестина в този момент, не са прецизирали дали и по какъв начин ще трансформират своето дипломатическо наличие след този акт.
Кои дават обещание признание и с каква цел?
Англия, Франция, Канада, Австралия и Белгия към този момент обявиха, че ще признаят Палестина към времето на сесията на Организацията на обединените народи. Лондон оставя опция за отсрочване, в случай че Израел предприеме стъпки за облекчение на филантропичната рецесия в Газа и се ангажира с дълготраен кротичък развой.
Целта на тези дейности, съгласно обявилите ги страни, е да се усили натискът върху Израел да приключи офанзивата в Газа, да ограничи разширението на еврейските селища на Западния бряг и да се върне към политически развой с палестинците.
Президентът на Франция Еманюел Макрон съобщи, че признаването ще бъде съпроводено от условие за промени в границите на Палестинската автономност, с цел да се усъвършенства нейното ръководство и тя да се трансформира в по-надежден сътрудник за ръководството на Газа след края на войната.
58% от американците " за " признание на Палестина
65% от интервюираните споделят, че Съединени американски щати би трябвало да оказват помощ на гладуващите в Газа
Какво е означавало признаването до момента?
Скептиците настояват, че признаването е по-скоро алегоричен акт, като сочат за образец лимитираното въздействие на страни като Китай, Индия, Русия и доста арабски страни, които признаха Палестина още преди десетилетия. (Тук би трябвало да отбележим, че България призна Паестина през 1988 година по времето на социализма, дружно с целия Източен блок. Това принаване е годно и до през днешния ден и България не е обявявала, че възнаммерява да промени позицията си. В София има настоящо посолство на Палестина - бел. ред.)
Без пълноправно участие в Организацията на обединените народи и без надзор върху граници и инфраструктура, опциите на Палестинската автономност за осъществяване на независима външна политика са лимитирани. Няма палестински летища; достъпът до Западния бряг е вероятен единствено през Израел или през следения от Израел граничен пункт с Йордания; Израел управлява всички входове към линията Газа.
Израел затвори граничния пункт сред Йордания и Западния бряг след смъртоносна офанзива
Засегнати са и другите два гранични пункта сред Израел и Йордания
Въпреки това Палестинската автономност и страните, планиращи признание, считат, че този акт няма да бъде празен. Той може да изравни статута в двустранните връзки и да улесни основаването на партньорства на равна основа. В някои страни признаването може да докара до обзор на политиките към Израел - да вземем за пример разискване на възбрана за импорт на артикули от израелски селища в окупираните територии. Макар резултатът върху израелската стопанска система да би бил стеснен, символичното значение би било доста.
Как реагират Израел и Съединените щати?
Израел, който е изправен пред световна рецензия поради дейностите си във войната в Газа, дефинира признаването на Палестина като " награждаване на Хамас " за офанзивите от октомври 2023 година.
След десетилетия, в които Израел публично се ангажираше с кротичък развой, чиято последна цел е палестинска самостоятелност, страната през днешния ден се ръководи от най-дясното държавно управление в историята си, в което вземат участие партии, намерено отричащи опцията за палестинска страна. Премиерът Бенямин Нетаняху съобщи, че Израел в никакъв случай няма да разреши основаването на палестинска страна и ще резервира висш надзор върху сигурността в Газа и на Западния бряг.
Съединените американски щати се опълчват на едностранните признавания от страна на своите европейски съдружници. Като ответна мярка Вашингтон наложи наказания на палестински публични лица, в това число отвод и лишаване на визи, с цел да се попречва тяхното присъединяване в Общото заседание на Организацията на обединените народи.
Израел няма по-добър съдружник от Съединени американски щати, уверен Нетаняху
Той назова Тръмп " най-големия другар, който Израел в миналото е имал в Белия дом "
Какво се трансформира юридически?
Дори при нови признавания пълноправното участие на Палестина в Организацията на обединените народи остава невероятно без решение на Съвета за сигурност.
Признаването не анулира израелския надзор върху границите, придвижването на хора и артикули, въздушното пространство и морския достъп, нито автоматизирано води до евакуиране от окупираните територии.
Но то може да ускори правната и политическата обосновка на палестинската страна в интернационалните конгреси, да форсира сключването на двустранни съглашения в сфери като обучение, опазване на здравето и общински услуги и да укрепи позицията на Палестинската автономност при бъдещи договаряния.
Възможни последствия в кратковременен проект
Признаването би било мощен политически сигнал към Израел и би провокирало вътрешни диспути в самите признали страни по отношение на следващи ограничения, като да вземем за пример възбрана на артикули от израелски селища.
Очаква се изостряне на реториката от израелското държавно управление и лимитирани ответни дипломатически дейности.
Признаването би нараснало натиска върху Палестинската автономност да приложи обещани промени - управнически, финансови и в областта на сигурността - с цел да извлече политически капитал от този акт.
На място в Палестина и Израел обаче няма да настъпят автоматизирани промени - блокадата на Газа, контролираните гранични пунктове и статутът на селищата ще останат същите, до момента в който не бъдат взети обособени решения или подписани нови съглашения.
Войната в Газа разкрива душевните терзания на Европа
След като комисия на Организация на обединените нации заключи, че Израел е направил геноцид, Фон дер Лайен упорства за наказания, само че Фридрих Мерц ѝ връзва ръцете.
Това поражда въпроса: какви биха били политическите и практическите последствия за палестинците, за Израел и за интернационалната система?
Какъв е сегашният статут на палестинската държавност?
През 1988 година Организацията за избавление на Палестина прогласи самостоятелна страна Палестина. Повечето страни от така наречен световен Юг я признаха съвсем незабавно. Днес 147 от 193-те страни членки на Организацията на обединените народи признават Палестина, като най-скорошният образец е Мексико, което направи това през месец януари.
Държавата Палестина има статут на наблюдаващ в Организацията на обединените народи, без право на глас. Пълноправното участие би изисквало решение на Съвета за сигурност, където Съединените американски щати имат право на несъгласие.
Палестинските дипломатически задачи по света се ръководят от Палестинската автономност, която е интернационално приета като представител на палестинския народ.
Сенатори от Съединени американски щати внесоха първата резолюция за признание на палестинска страна
Шансът за нейното приемане е дребен
Къде се упражнява палестинско самоуправление?
Палестинската автономност, ръководена от президента Махмуд Абас, има лимитирано самоуправление в елементи от окупирания Западен бряг на река Йордан по силата на съглашения с Израел. Тя издава палестински паспорти и ръководи здравната система и образованието.
Ивицата Газа е управлявана от придвижването " Хамас " от 2007 година, когато след къса вътрешна война изтласка придвижването " Фатах ", само че все пак Палестинската автономност продължава да изплаща заплати на забележителна част от чиновниците в този регион.
Дипломатическа карта: къде са посолствата?
С изключение на Съединените щати, които реалокираха своето посолство в Йерусалим при ръководството на президента Доналд Тръмп, множеството огромни сили поддържат главните си задачи в Тел Авив, защото не признават Йерусалим за столица на Израел.
Около 40 страни имат консулства в Рамала или в Източен Йерусалим - територия, чието анексиране от Израел не е интернационално прието и която палестинците желаят да бъде тяхна столица. Сред тези страни са Китай, Русия, Япония, Германия, Канада, Дания, Египет, Йордания, Тунис и Южна Африка.
Държавите, които възнамеряват признание на Палестина в този момент, не са прецизирали дали и по какъв начин ще трансформират своето дипломатическо наличие след този акт.
Кои дават обещание признание и с каква цел?
Англия, Франция, Канада, Австралия и Белгия към този момент обявиха, че ще признаят Палестина към времето на сесията на Организацията на обединените народи. Лондон оставя опция за отсрочване, в случай че Израел предприеме стъпки за облекчение на филантропичната рецесия в Газа и се ангажира с дълготраен кротичък развой.
Целта на тези дейности, съгласно обявилите ги страни, е да се усили натискът върху Израел да приключи офанзивата в Газа, да ограничи разширението на еврейските селища на Западния бряг и да се върне към политически развой с палестинците.
Президентът на Франция Еманюел Макрон съобщи, че признаването ще бъде съпроводено от условие за промени в границите на Палестинската автономност, с цел да се усъвършенства нейното ръководство и тя да се трансформира в по-надежден сътрудник за ръководството на Газа след края на войната.
58% от американците " за " признание на Палестина
65% от интервюираните споделят, че Съединени американски щати би трябвало да оказват помощ на гладуващите в Газа
Какво е означавало признаването до момента?
Скептиците настояват, че признаването е по-скоро алегоричен акт, като сочат за образец лимитираното въздействие на страни като Китай, Индия, Русия и доста арабски страни, които признаха Палестина още преди десетилетия. (Тук би трябвало да отбележим, че България призна Паестина през 1988 година по времето на социализма, дружно с целия Източен блок. Това принаване е годно и до през днешния ден и България не е обявявала, че възнаммерява да промени позицията си. В София има настоящо посолство на Палестина - бел. ред.)
Без пълноправно участие в Организацията на обединените народи и без надзор върху граници и инфраструктура, опциите на Палестинската автономност за осъществяване на независима външна политика са лимитирани. Няма палестински летища; достъпът до Западния бряг е вероятен единствено през Израел или през следения от Израел граничен пункт с Йордания; Израел управлява всички входове към линията Газа.
Израел затвори граничния пункт сред Йордания и Западния бряг след смъртоносна офанзива
Засегнати са и другите два гранични пункта сред Израел и Йордания
Въпреки това Палестинската автономност и страните, планиращи признание, считат, че този акт няма да бъде празен. Той може да изравни статута в двустранните връзки и да улесни основаването на партньорства на равна основа. В някои страни признаването може да докара до обзор на политиките към Израел - да вземем за пример разискване на възбрана за импорт на артикули от израелски селища в окупираните територии. Макар резултатът върху израелската стопанска система да би бил стеснен, символичното значение би било доста.
Как реагират Израел и Съединените щати?
Израел, който е изправен пред световна рецензия поради дейностите си във войната в Газа, дефинира признаването на Палестина като " награждаване на Хамас " за офанзивите от октомври 2023 година.
След десетилетия, в които Израел публично се ангажираше с кротичък развой, чиято последна цел е палестинска самостоятелност, страната през днешния ден се ръководи от най-дясното държавно управление в историята си, в което вземат участие партии, намерено отричащи опцията за палестинска страна. Премиерът Бенямин Нетаняху съобщи, че Израел в никакъв случай няма да разреши основаването на палестинска страна и ще резервира висш надзор върху сигурността в Газа и на Западния бряг.
Съединените американски щати се опълчват на едностранните признавания от страна на своите европейски съдружници. Като ответна мярка Вашингтон наложи наказания на палестински публични лица, в това число отвод и лишаване на визи, с цел да се попречва тяхното присъединяване в Общото заседание на Организацията на обединените народи.
Израел няма по-добър съдружник от Съединени американски щати, уверен Нетаняху
Той назова Тръмп " най-големия другар, който Израел в миналото е имал в Белия дом "
Какво се трансформира юридически?
Дори при нови признавания пълноправното участие на Палестина в Организацията на обединените народи остава невероятно без решение на Съвета за сигурност.
Признаването не анулира израелския надзор върху границите, придвижването на хора и артикули, въздушното пространство и морския достъп, нито автоматизирано води до евакуиране от окупираните територии.
Но то може да ускори правната и политическата обосновка на палестинската страна в интернационалните конгреси, да форсира сключването на двустранни съглашения в сфери като обучение, опазване на здравето и общински услуги и да укрепи позицията на Палестинската автономност при бъдещи договаряния.
Възможни последствия в кратковременен проект
Признаването би било мощен политически сигнал към Израел и би провокирало вътрешни диспути в самите признали страни по отношение на следващи ограничения, като да вземем за пример възбрана на артикули от израелски селища.
Очаква се изостряне на реториката от израелското държавно управление и лимитирани ответни дипломатически дейности.
Признаването би нараснало натиска върху Палестинската автономност да приложи обещани промени - управнически, финансови и в областта на сигурността - с цел да извлече политически капитал от този акт.
На място в Палестина и Израел обаче няма да настъпят автоматизирани промени - блокадата на Газа, контролираните гранични пунктове и статутът на селищата ще останат същите, до момента в който не бъдат взети обособени решения или подписани нови съглашения.
Войната в Газа разкрива душевните терзания на Европа
След като комисия на Организация на обединените нации заключи, че Израел е направил геноцид, Фон дер Лайен упорства за наказания, само че Фридрих Мерц ѝ връзва ръцете.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ