Психоложка за агресията при деца: За тях е гордост да показват такова поведение в социалните мрежи
Около експанзията е доста значим факторът на импулсивност около един човек, човек, който реагира на дадения проблем или на обстановката незабавно, не оставя задоволително време да обмисли по какъв начин се усеща, какво предизвика това положение у него. Така психологът Елена Машонова коментира пред " Фокус ".
" Така че първите и съществени неща, които можем да видим, са по какъв начин детето комуникира освен с нас като родители, само че и с останалите деца, дали показва ясно своите страсти, дали показва ясно своите условия. Много постоянно даже родителите споделят – детето ми е доста обичайно у дома, само че в учебно заведение се приказва за тотално друго държание. Това се случва, когато детето задържа доста постоянно страстите в себе си, надлежно не знае по какъв начин да се оправи с тях и ги насочва към индивида, към който може да ги насочи, надлежно не към родителя, който е по-доминантният, той изисква от детето, а надлежно някой, който е на неговото равнище или под неговото равнище като чувство по отношение на другите ", изясни психологът.
" Детската експанзия е огромен проблем. Той се демонстрира, сякаш все по-често, само че е значимо да имаме поради, че ние имаме по-голяма публичност към такива обстановки. ТикТок е мрежата, в която младите споделят и имат свободата да показват себе си по всевъзможен метод, надлежно такива нападателни държания те могат да споделят. И като че ли се трансформира като горделивост по какъв начин се демонстрират те като доминантни деца, като доминантни хора надлежно. И несъмнено би трябвало да се сложи акцент какво да вършим в такива обстановки, когато видим, че детето ни клони към нападателно държание към другите ", добави тя.
На въпрос дали казусът при нападателните деца може да се корени в фамилията Машонова отговори, че общественият модел у дома сигурно е фактор.
" Като фактори, които въздействат за такива държания – общественият модел, този у дома сигурно е един от факторите. Но логиката на психиката заема един подобен взор на нещата за био-психосоциалния модел, при който по едно и също време виждаме факторите, които са генетично влечение към избрани положения, избрани проблеми. Важно е да имаме поради, че не е наложително детето ни да страда от психичен или психиатричен проблем, само че има такава възможност. Съответно биологичният фактор – каква е историята на фамилията, има своята роля. Отделно имаме психичният, който преди малко коментирахме – за страстите, за възприятията, за това по какъв начин се оправяме в избрани обстановки. И общественият модел, който първо се заражда у дома като държание – може да виждаме по какъв начин реагират родителите ни, надлежно ние да вършим по същия метод като тях, само че това не значи, че родителите съответно са отговорни за даденото държание. По-скоро те са хората, които са виновни да вземат ограничения, когато това нещо се забележи като проблем у детето ", сподели тя.
Малко хора търсят помощта на психолог, сподели експертът. Има терзания при хората, че даже в случай че заведеш детето си, това би било травматично за него.
" Сякаш прави нещо друго – то е около националната логика на психиката, че при психолози и психиатри вървят единствено луди хора, което надалеч не е самата истина. Хората, които търсят помощ от психолог, сигурно не по-малко са загрижени от останалите родители за децата си. Чести проблеми са освен експанзията, само че и затварянето на детето. Това може да е един огромен фактор също по този начин, който да ни покаже, че нещо може да се случи в бъдеще. Ако детето не показва своите страсти, не излиза, не контактува, има дефицити в тази тенденция на държание, тогава родителите се тормозят и е миг, в който да поговорят с детето си, да обсъдят да отиде на психолог. Но е доста хубаво, в случай че и самият родител е подготвен и той също да посещава психолог, тъй като някои трендове, които имат родителите, естествено няма по какъв начин да са съвършени и има по какъв начин да надграждат и те самите себе си, пък и да дават образец на своето дете ", сподели Елена Машонова.
" Така че първите и съществени неща, които можем да видим, са по какъв начин детето комуникира освен с нас като родители, само че и с останалите деца, дали показва ясно своите страсти, дали показва ясно своите условия. Много постоянно даже родителите споделят – детето ми е доста обичайно у дома, само че в учебно заведение се приказва за тотално друго държание. Това се случва, когато детето задържа доста постоянно страстите в себе си, надлежно не знае по какъв начин да се оправи с тях и ги насочва към индивида, към който може да ги насочи, надлежно не към родителя, който е по-доминантният, той изисква от детето, а надлежно някой, който е на неговото равнище или под неговото равнище като чувство по отношение на другите ", изясни психологът.
" Детската експанзия е огромен проблем. Той се демонстрира, сякаш все по-често, само че е значимо да имаме поради, че ние имаме по-голяма публичност към такива обстановки. ТикТок е мрежата, в която младите споделят и имат свободата да показват себе си по всевъзможен метод, надлежно такива нападателни държания те могат да споделят. И като че ли се трансформира като горделивост по какъв начин се демонстрират те като доминантни деца, като доминантни хора надлежно. И несъмнено би трябвало да се сложи акцент какво да вършим в такива обстановки, когато видим, че детето ни клони към нападателно държание към другите ", добави тя.
На въпрос дали казусът при нападателните деца може да се корени в фамилията Машонова отговори, че общественият модел у дома сигурно е фактор.
" Като фактори, които въздействат за такива държания – общественият модел, този у дома сигурно е един от факторите. Но логиката на психиката заема един подобен взор на нещата за био-психосоциалния модел, при който по едно и също време виждаме факторите, които са генетично влечение към избрани положения, избрани проблеми. Важно е да имаме поради, че не е наложително детето ни да страда от психичен или психиатричен проблем, само че има такава възможност. Съответно биологичният фактор – каква е историята на фамилията, има своята роля. Отделно имаме психичният, който преди малко коментирахме – за страстите, за възприятията, за това по какъв начин се оправяме в избрани обстановки. И общественият модел, който първо се заражда у дома като държание – може да виждаме по какъв начин реагират родителите ни, надлежно ние да вършим по същия метод като тях, само че това не значи, че родителите съответно са отговорни за даденото държание. По-скоро те са хората, които са виновни да вземат ограничения, когато това нещо се забележи като проблем у детето ", сподели тя.
Малко хора търсят помощта на психолог, сподели експертът. Има терзания при хората, че даже в случай че заведеш детето си, това би било травматично за него.
" Сякаш прави нещо друго – то е около националната логика на психиката, че при психолози и психиатри вървят единствено луди хора, което надалеч не е самата истина. Хората, които търсят помощ от психолог, сигурно не по-малко са загрижени от останалите родители за децата си. Чести проблеми са освен експанзията, само че и затварянето на детето. Това може да е един огромен фактор също по този начин, който да ни покаже, че нещо може да се случи в бъдеще. Ако детето не показва своите страсти, не излиза, не контактува, има дефицити в тази тенденция на държание, тогава родителите се тормозят и е миг, в който да поговорят с детето си, да обсъдят да отиде на психолог. Но е доста хубаво, в случай че и самият родител е подготвен и той също да посещава психолог, тъй като някои трендове, които имат родителите, естествено няма по какъв начин да са съвършени и има по какъв начин да надграждат и те самите себе си, пък и да дават образец на своето дете ", сподели Елена Машонова.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ