Близо милион са българите, които нито учат, нито работят | Едва 20% от тях са регистрирани в Агенцията по заетостта
Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат , заяви Стефано Скарпета, шеф на Дирекция “Заетост, труд и обществени въпроси ” в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
На онлайн конгрес той показа съществени констатации от отчета за България на тематика “Връзка сред хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им “.
Докладът е направен като част от план “Реформиране на съществуващите и създаване на нови ограничения за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България ”, който е съфинансиран от Европейския съюз и се извършва в съдействие с Европейската комисия посредством Програмата за поддръжка на структурните промени.
Едва към 20 % от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта , което е извънредно малко спрямо данните от други страни. Много е мъчно да бъдат достигнати, огромна част от тях са с ниско обучение, с малко умения, подобаващи за пазара на труда, установяват специалистите.
Анализът на данните в отчета демонстрира, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: младежи под 30 години, които нито работят, нито учат – към 170 000 души , представители на етнически малцинства, изключително ромите и турската общественост – 350 000 души, хора, които не работят, тъй като имат фамилни задължения като грижи за дребни деца или по-възрастни членове на фамилията – 290 000 души, най-вече дами, трайно заболели хора/хора с увреждания – 190 000 души, възрастни, покрай пенсионна възраст – 340 000 души.
През последните 10 години, преди Коронавирус -19 рецесията, България реализира сериозен прогрес на пазара на труда – равнището на безработица е релативно ниско за Европейски Съюз, отбелязва се и повишение на броя на наетите, като равнищата на претовареност набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 година, сподели Стефано Скарпета.
На онлайн конгрес той показа съществени констатации от отчета за България на тематика “Връзка сред хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им “.
Докладът е направен като част от план “Реформиране на съществуващите и създаване на нови ограничения за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България ”, който е съфинансиран от Европейския съюз и се извършва в съдействие с Европейската комисия посредством Програмата за поддръжка на структурните промени.
Едва към 20 % от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта , което е извънредно малко спрямо данните от други страни. Много е мъчно да бъдат достигнати, огромна част от тях са с ниско обучение, с малко умения, подобаващи за пазара на труда, установяват специалистите.
Анализът на данните в отчета демонстрира, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: младежи под 30 години, които нито работят, нито учат – към 170 000 души , представители на етнически малцинства, изключително ромите и турската общественост – 350 000 души, хора, които не работят, тъй като имат фамилни задължения като грижи за дребни деца или по-възрастни членове на фамилията – 290 000 души, най-вече дами, трайно заболели хора/хора с увреждания – 190 000 души, възрастни, покрай пенсионна възраст – 340 000 души.
През последните 10 години, преди Коронавирус -19 рецесията, България реализира сериозен прогрес на пазара на труда – равнището на безработица е релативно ниско за Европейски Съюз, отбелязва се и повишение на броя на наетите, като равнищата на претовареност набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 година, сподели Стефано Скарпета.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ