Жените в здравния сектор с 30% по-ниски заплати от мъжете
Около 80% от заетите в опазването на здравето и обществените грижи у нас са дами, а заплатите им са с 30 на 100 по-ниски от тези на мъжете. Причината е в ниските заплати на експертите по здравни грижи: медицински сестри, лаборанти, акушерки и други, които са главно дами. Докато високите управителни длъжни в опазването на здравето се заемат главно от мъже. Това стана ясно на кръгла маса, проведена от КНСБ и Фондация " Фридрих Еберт ": " Пандемията от COVID-19 и въздействието и върху дамите - медицински експерти в опазването на здравето ".
Ниското възнаграждение и неприятните условия на труд са измежду аргументите в България да има дълготраен дефицит на медицински сестри. Те са едвам 440 на 100 000 души при приблизително 840 на 100 000 за Европейския съюз, уточни Виолета Иванова, специалист в Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. За да доближи средноевропейските стойности България се нуждае от 30 000 медицински сестри.
Само в интервала 206-2020 година броят на експертите по здравни грижи и намалял с 5 на 100.
Иванова разяснява, че най-ниската работна заплата в областта на опазването на здравето би трябвало да е с 20 на 100 по-висока от минималната работна заплата. Така по думите ѝ, в случай че се одобри минималната работна заплата от 1 януари следващата година да стане 764 лева, каквото е предлагането на КНСБ, то стартовата заплата на санитар би трябвало да е 917 лева, а на експерт по здравни грижи 1804 лева
В Министерство на здравеопазването има импортиран план на нов Колективен трудов контракт за работещите в областта на опазването на здравето, в който е заложено сред 40 и 60% нарастване на стартовите заплати в бранша, само че поради неналичието на постоянен кабинет и държавно управление, договарянията по направените оферти се отсрочват.
Ниското възнаграждение и неприятните условия на труд са измежду аргументите в България да има дълготраен дефицит на медицински сестри. Те са едвам 440 на 100 000 души при приблизително 840 на 100 000 за Европейския съюз, уточни Виолета Иванова, специалист в Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. За да доближи средноевропейските стойности България се нуждае от 30 000 медицински сестри.
Само в интервала 206-2020 година броят на експертите по здравни грижи и намалял с 5 на 100.
Иванова разяснява, че най-ниската работна заплата в областта на опазването на здравето би трябвало да е с 20 на 100 по-висока от минималната работна заплата. Така по думите ѝ, в случай че се одобри минималната работна заплата от 1 януари следващата година да стане 764 лева, каквото е предлагането на КНСБ, то стартовата заплата на санитар би трябвало да е 917 лева, а на експерт по здравни грижи 1804 лева
В Министерство на здравеопазването има импортиран план на нов Колективен трудов контракт за работещите в областта на опазването на здравето, в който е заложено сред 40 и 60% нарастване на стартовите заплати в бранша, само че поради неналичието на постоянен кабинет и държавно управление, договарянията по направените оферти се отсрочват.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




