Близо 60% от лекарствата у нас се изнасят обратно за ЕС
Около 60% от импортираните у нас медикаменти се изнасят назад за страни от Европейския съюз, а две трети от компаниите, осъществяващи експорт, не уведомяват Изпълнителната организация по медикаментите, както изисква законът. Като цяло институциите, които би трябвало да управляват и противодействат на така наречен успореден експорт, разполагат с много объркана и спорна информация, единствено събирането на която им лишава съвсем месец и това ги прави на процедура безпомощни пред реекспорта на лекарства, поради който стотици медикаменти липсват от аптеките. Това излиза наяве от поредност от информации, изискани от виновните институции по Закона за достъп до социална информация от пациентската организация " Хипофиза ", които бяха показани в сряда.
По данни на Национален статистически институт и Агенция " Митници " вносът на медикаменти от Европейски Съюз възлиза на 1.9 милиарда лв. за 2016 година, а износът за Европейски Съюз е 1.1 милиарда лв., а общо износът на медикаменти и за други страни възлиза на близо 1.5 милиарда лв..
Ваня Добрева от Асоциация " Хипофиза " изясни, че и сега получава голям брой недоволства от пациенти, които не могат да открият медикаментите си в аптеките: " При пациентите с акромегалия (доброкачествен израстък на хипофизата) към 30% не могат да получават медикаментите си от аптеката. Това е доживотна терапия и е извънредно значимо да се придържа към нея, с цел да не нарасне туморът му. Сега съществуващата обстановка пречи това да се случва " =
Някои от изчезналите в аптеките лекарства за диабет, ревматологични, онкологични болести, медикаменти за трансплантирани пациенти, се оказват измежду 15-те най-изнасяни по данни на Изпълнителната организация по медикаментите.
Разминаване сред отпуснати в аптеките и платени от касата опаковки
Добрева сподели, че пациентската организация е поискала от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) информация по отношение на заплащанията за тези 15 най-изнасяни медикаменти.
" Има случаи, в които броят опаковки съгласно заверените протоколи от аптеките са повече от броя платени от здравната каса опаковки, както и противоположното – здравната каса е платила опаковки, за които отсреща не стоят протоколи ", разяснява тя.
По принцип, когато броят отпуснати с протоколи лекарства надвишават платените от здравната каса, се счита, че става въпрос за успореден експорт. В получената по ЗДОИ информация от НЗОК обаче се следят разлики от десетки пъти сред изписаното по протоколи и платеното от касата, поради което Добрева счита, че е допустимо да има и позволена неточност.
Най-фрапиращите разлики в данните на здравната каса са при препарата, употребен при трансплантирани пациенти CellCept, където са регистрирани 857 423 броя опаковки съгласно протоколите от аптеките, а здравната каса е платила 6 772 опаковки. При супер дефицитното лекарство за диабет Trajenta отпуснатите по протокол опаковки са 10 188, до момента в който платените от НЗОК – 9327. Отпуснатите опаковки по протоколи от медикаментите за ревматоиден артрит RoActemra и Humira също надвишават доста от платените от здравната каса. Не е ясно обаче дали цялата разлика сред отпуснатите в аптеките опаковки и платените от касата е обект на успореден експорт.
В данните на касата се следи и противоположната наклонност – НЗОК е плащала за медикаменти, за които няма заверени протоколи от аптеките. Такъв е казусът с лекарството за диабет Humalog.
" Какафонията е цялостна "
" Единственият безапелационен извод, който успяхме да изведем от данните е, че какафонията с медикаментите е цялостна. Вие виждате разлики от 10 пъти сред подписани протоколи и платени медикаменти, което съгласно нас на практика няма по какъв начин да стане. Не знам до каква степен могат да бъдат потребни тези данни на хората, които взимат решенията в политиката. Ако това е информацията, с която разполага и Кирил Ананиев, и останалите от здравното министерство, значи не чакайте каквото и да било решение ", разяснява Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана правата в опазването на здравето, където са се пробвали да проучват получените от асоциация " Хипофиза " данни.
От данните излиза наяве още, че в този момент настоящите разпореждания против паралелния експорт се погазват пред очите на институциите.
Две трети от износа не се заявява пред ИАЛ
" В Изпълнителната организация по медикаментите всяка една компания, която желае да изнася медикаменти от България, би трябвало да го заявява авансово. В момента тези компании, които са го заявили, са 30, а в Национална агенция за приходите експорт на лекарства са заявили 100 компании ", изясни Добрева. Това значи, че две трети от експортьорите на медикаменти не уведомяват ИАЛ. В това число попада и скандалната компания " Чирита ", която нашумя около зрелищната акция на полицията и прокуратурата против паралелния експорт. С компанията е обвързван посоченият за " главатар " на незаконната група за експорт на медикаменти сириец Амир ал Хусаини, който към този момент е единственият оповестен участник в нея.
Разминаването сред данните на Национална агенция за приходите и ИАЛ би могло елементарно да бъде засечено, само че това очевидно не се случва, което удостоверява нуждата от построяването на единна осведомителна система, която да следи придвижването на медикаментите.
Създаването на такава система е планувано в измененията на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, които след половин годишно залежаване най-сетне влязоха в Народното събрание. Системата би трябвало да бъде построена в период от четири месеца след приемането на закона. Промените плануват още основаването на ограничаващ лист на медикаменти, чиито експорт ще се стопира, в случай че се установи дефицит на българския аптечен пазар, което се чака да срещне мощна опозиция от страна на експортьорите, които считат, че повода за неналичието на медикаменти е в незаконния реекспорт.
Според Добрева забранителните описи не са дали резултат в Румъния, която е с много по-развито електронно опазване на здравето от България и би трябвало да се намерения и за други ограничения против паралелния експорт.
Двойни цени и отстъпки непосредствено за касата
Едно от предложенията е така наречен двойно ценообразуване, което се ползва в Испания от 1990 година. Там на фармацевтичните компании е разрешено да договарят две цени – една за свободния пазар и друга за реимбурсираните от здравните фондове медикаменти. Кацаров изясни, че по този начин фармацевтичните компании могат да записват една цена в позитивния лист, а със здравната каса да договарят посредством отстъпки по-ниска и по този метод да се отстрани икономическия тласък да се изкупуват медикаменти от аптеките и препродават в страни от Западна Европа.
Друго предложение, за което от дълго време упорства и фармацевтичната промишленост е, е отстъпките за отчасти платените от НЗОК медикаменти да бъдат давани от компаниите непосредствено на касата. Сега за някои медикаментите, които НЗОК поема на 75%, 50% или 25 %, фармацевтичните компании поемат цялата или част от разликата, тъй че да са изцяло безвъзмездни за пациентите или най-малко да доплащат по-малко за тях. Отстъпките на компаниите към дистрибутори и аптеки обаче прави тези лекарства още по-привлекателни за успореден експорт. Затова от бранаша, а и пациентски организации упорстват отстъпките да бъдат давани непосредствено на здравната каса.
По данни на Национален статистически институт и Агенция " Митници " вносът на медикаменти от Европейски Съюз възлиза на 1.9 милиарда лв. за 2016 година, а износът за Европейски Съюз е 1.1 милиарда лв., а общо износът на медикаменти и за други страни възлиза на близо 1.5 милиарда лв..
Ваня Добрева от Асоциация " Хипофиза " изясни, че и сега получава голям брой недоволства от пациенти, които не могат да открият медикаментите си в аптеките: " При пациентите с акромегалия (доброкачествен израстък на хипофизата) към 30% не могат да получават медикаментите си от аптеката. Това е доживотна терапия и е извънредно значимо да се придържа към нея, с цел да не нарасне туморът му. Сега съществуващата обстановка пречи това да се случва " =
Някои от изчезналите в аптеките лекарства за диабет, ревматологични, онкологични болести, медикаменти за трансплантирани пациенти, се оказват измежду 15-те най-изнасяни по данни на Изпълнителната организация по медикаментите.
Разминаване сред отпуснати в аптеките и платени от касата опаковки
Добрева сподели, че пациентската организация е поискала от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) информация по отношение на заплащанията за тези 15 най-изнасяни медикаменти.
" Има случаи, в които броят опаковки съгласно заверените протоколи от аптеките са повече от броя платени от здравната каса опаковки, както и противоположното – здравната каса е платила опаковки, за които отсреща не стоят протоколи ", разяснява тя.
По принцип, когато броят отпуснати с протоколи лекарства надвишават платените от здравната каса, се счита, че става въпрос за успореден експорт. В получената по ЗДОИ информация от НЗОК обаче се следят разлики от десетки пъти сред изписаното по протоколи и платеното от касата, поради което Добрева счита, че е допустимо да има и позволена неточност.
Най-фрапиращите разлики в данните на здравната каса са при препарата, употребен при трансплантирани пациенти CellCept, където са регистрирани 857 423 броя опаковки съгласно протоколите от аптеките, а здравната каса е платила 6 772 опаковки. При супер дефицитното лекарство за диабет Trajenta отпуснатите по протокол опаковки са 10 188, до момента в който платените от НЗОК – 9327. Отпуснатите опаковки по протоколи от медикаментите за ревматоиден артрит RoActemra и Humira също надвишават доста от платените от здравната каса. Не е ясно обаче дали цялата разлика сред отпуснатите в аптеките опаковки и платените от касата е обект на успореден експорт.
В данните на касата се следи и противоположната наклонност – НЗОК е плащала за медикаменти, за които няма заверени протоколи от аптеките. Такъв е казусът с лекарството за диабет Humalog.
" Какафонията е цялостна "
" Единственият безапелационен извод, който успяхме да изведем от данните е, че какафонията с медикаментите е цялостна. Вие виждате разлики от 10 пъти сред подписани протоколи и платени медикаменти, което съгласно нас на практика няма по какъв начин да стане. Не знам до каква степен могат да бъдат потребни тези данни на хората, които взимат решенията в политиката. Ако това е информацията, с която разполага и Кирил Ананиев, и останалите от здравното министерство, значи не чакайте каквото и да било решение ", разяснява Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана правата в опазването на здравето, където са се пробвали да проучват получените от асоциация " Хипофиза " данни.
От данните излиза наяве още, че в този момент настоящите разпореждания против паралелния експорт се погазват пред очите на институциите.
Две трети от износа не се заявява пред ИАЛ
" В Изпълнителната организация по медикаментите всяка една компания, която желае да изнася медикаменти от България, би трябвало да го заявява авансово. В момента тези компании, които са го заявили, са 30, а в Национална агенция за приходите експорт на лекарства са заявили 100 компании ", изясни Добрева. Това значи, че две трети от експортьорите на медикаменти не уведомяват ИАЛ. В това число попада и скандалната компания " Чирита ", която нашумя около зрелищната акция на полицията и прокуратурата против паралелния експорт. С компанията е обвързван посоченият за " главатар " на незаконната група за експорт на медикаменти сириец Амир ал Хусаини, който към този момент е единственият оповестен участник в нея.
Разминаването сред данните на Национална агенция за приходите и ИАЛ би могло елементарно да бъде засечено, само че това очевидно не се случва, което удостоверява нуждата от построяването на единна осведомителна система, която да следи придвижването на медикаментите.
Създаването на такава система е планувано в измененията на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, които след половин годишно залежаване най-сетне влязоха в Народното събрание. Системата би трябвало да бъде построена в период от четири месеца след приемането на закона. Промените плануват още основаването на ограничаващ лист на медикаменти, чиито експорт ще се стопира, в случай че се установи дефицит на българския аптечен пазар, което се чака да срещне мощна опозиция от страна на експортьорите, които считат, че повода за неналичието на медикаменти е в незаконния реекспорт.
Според Добрева забранителните описи не са дали резултат в Румъния, която е с много по-развито електронно опазване на здравето от България и би трябвало да се намерения и за други ограничения против паралелния експорт.
Двойни цени и отстъпки непосредствено за касата
Едно от предложенията е така наречен двойно ценообразуване, което се ползва в Испания от 1990 година. Там на фармацевтичните компании е разрешено да договарят две цени – една за свободния пазар и друга за реимбурсираните от здравните фондове медикаменти. Кацаров изясни, че по този начин фармацевтичните компании могат да записват една цена в позитивния лист, а със здравната каса да договарят посредством отстъпки по-ниска и по този метод да се отстрани икономическия тласък да се изкупуват медикаменти от аптеките и препродават в страни от Западна Европа.
Друго предложение, за което от дълго време упорства и фармацевтичната промишленост е, е отстъпките за отчасти платените от НЗОК медикаменти да бъдат давани от компаниите непосредствено на касата. Сега за някои медикаментите, които НЗОК поема на 75%, 50% или 25 %, фармацевтичните компании поемат цялата или част от разликата, тъй че да са изцяло безвъзмездни за пациентите или най-малко да доплащат по-малко за тях. Отстъпките на компаниите към дистрибутори и аптеки обаче прави тези лекарства още по-привлекателни за успореден експорт. Затова от бранаша, а и пациентски организации упорстват отстъпките да бъдат давани непосредствено на здравната каса.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ