Светилото в геотермалната наука: Бистрица става дупнишкото Елдорадо
Около 60 градуса е температурата на минералната вода, която е открита в дупнишкото село Бистрица, разгласи на презентацията светилото в геотермалната просвета проф. доктор Костадин Щерев. Той е в основата на всички открити и осъществени минерални води в България, със съществени планове и в Европа, оповестява struma.bg.
Проф. Щерев дружно с екипа си в състав доктор инж. Васил Петров и доктор инж. Илиян Джобов демонстрираха отчета си от изследванията, които са правили последните 2 години.
“Така се случи, че ориста ни срещна с общинското управление. Разговарях с кмета ви инж. Чимев през 2017 година и взехме решение да довършим нещата докрай”, изясни доайенът на хидрогеологията у нас.
“До 1999 година имахме големи благоприятни условия за изследване на този естествен запас посредством изследователския институт, само че по-късно тази активност бе прекъсната от страната. Дотогава можехме и сме правили сондажи до 3,5 км в Северна България и до 1,5-2 км в Южна България.
Находището на минерална вода в района не е нещо ново. Открихме я още през 1961 година, когато правихме сондажите в района.
Първо в Овчарци, а по-късно в Бистрица. На 385 метра дълбочина в землището на Бистрица температурата бе в порядъка на 45-50 градуса, а самата вода е в диапазон от 900 до 1000 метра и е топла към 60 градуса.
Тя е от едно семейство на водите в района, като тази в Сапарева баня и Долна баня. По никакъв метод водата под Бистрица няма да вземе тази на Сапарева баня, защото нямат нищо общо”, изясни проф. Щерев.
Той сподели и първия направен атлас от института, който е от 1971 година и е обобщил в себе си цялата информация от 10-годишното изследване на разнообразни места в България.
“Станке Димитров тогава отговаряше и попадаше на база откритите води и климатични благоприятни условия, които дава Рила, за един от 6-те центъра в България за крайградско и спортно възобновяване, рехабилитация, лекуване на разнообразни заболявания.
В Крайни дол да вземем за пример на към 300 метра подземен индикацията бе за 42-45 градуса минерална вода. Това бе другото място, където сме правили сондаж. В самия град не сме разкрили находище на естествена дълбочина, само че в околни села има предпоставки, които не сме изследвали.
От държавното управление тогава означиха, че информацията е в действителност доста скъпа и значима, само че целите са други, а и туризмът бе затворен за Запада.
Не сме дорасли още за този тип развиване, само че ще му пристигна времето, означиха при даването на данните ръководещите тогава. 10 години труд стоят 50 години в очакване на реализацията”, показа професорът, който е управлявал тогава плана.
Между 45-50 литра в секунда е дебитът, който тече в недрата под селото, а задачата, която ще се преследва с първата сонда, е към 20-25 л/сек. В момента община Сапарева баня добива към 11 л/сек.
“Направили сме сондата, която ще ни даде тази опция, с цел да имаме оптимално огромен дебит, с нужните материали, които да не я калцират с времето.
Това ще бъде първата такава, само че с цел да се хване и останалото количество, ще би трябвало най-малко още една точка. Във Велинград са да вземем за пример 5”, посочи ученият, който даде образци за потреблението на такава вода в Европа и за различен тип действия.
Той обърна внимание и на доста сериозния проблем с подземната инфраструктура за транспорт на водата. “Много е значимо да се направи качествено, тъй като сега няма нито един център, където се добива минерална вода и където да няма кавги. Защото е правено на правилото на бакалските сметки”, безапелационен бе проф. Щерев.
“Спряхме се на три терена в Бистрица. Единият бе частен и отпадна. В съседство с него имаше общински терен, където организирахме изследванията. Използвали сме особено закупена техника, която прави инспекция до 1200 метра.
В първата точка минералната вода е под това ниво и нямаше по какъв начин да определим дебит, температура и другите характерности. Другият терен бе в региона на детската градина в селото и там получихме отличните резултати на 900-1000 метра.
Да, страната не финансира този тип действия, само че по тази причина пък това направи община Дупница, която по настоящото законодателство ще бъде притежател и ще отдава водата”, посочи проф. Щерев.
“Финансирането е на 100% от община Дупница. За нас бе значимо да знаем – има ли вода, или няма, и в случай че има, в какво количество е, нужна ли е, може ли да се добива и има ли свойства. Оказа се, че има, и по тази причина стартирахме процедурата през Регионална инспекция за опазване на околната среда, тъй че връщане обратно няма.
Казах го преди време, удостоверявам си думите и в този момент – бъдещето ни е в туризма. Разбира се, че всеки вложител, в която и да е сфера, е добре пристигнал, само че този богат естествен запас, който имаме, сме длъжни да го осъществяваме.
Около 690-700 хиляди лв. е самият сондаж, както и още към 150 хиляди за следсондажните дейностите, или към 1 млн. лева общо.
Вариантите за финансиране са два – или получаваме безплатно от страната тази сума, или залагаме в бюджета за 2020 година тези пари от личните ни доходи и го вършим. През това време документалната процедура си тече.
Това бе и повода по никакъв метод терените в региона от жк „ Бистрица” към село Бистрица, които са благосъстоятелност на община Дупница, да не се отдават. Нито един квадратен метър не сме продали или отдали чартърен.
Това е благосъстояние за общината, което ще осъществя капацитета си в идващите години. Ето, жителите на селото сами знаят, че даже цените на парцелите в селото към този момент скочиха фрапантно, и е нормално”, разяснява инж. Чимев.
Проф. Щерев дружно с екипа си в състав доктор инж. Васил Петров и доктор инж. Илиян Джобов демонстрираха отчета си от изследванията, които са правили последните 2 години.
“Така се случи, че ориста ни срещна с общинското управление. Разговарях с кмета ви инж. Чимев през 2017 година и взехме решение да довършим нещата докрай”, изясни доайенът на хидрогеологията у нас.
“До 1999 година имахме големи благоприятни условия за изследване на този естествен запас посредством изследователския институт, само че по-късно тази активност бе прекъсната от страната. Дотогава можехме и сме правили сондажи до 3,5 км в Северна България и до 1,5-2 км в Южна България.
Находището на минерална вода в района не е нещо ново. Открихме я още през 1961 година, когато правихме сондажите в района.
Първо в Овчарци, а по-късно в Бистрица. На 385 метра дълбочина в землището на Бистрица температурата бе в порядъка на 45-50 градуса, а самата вода е в диапазон от 900 до 1000 метра и е топла към 60 градуса.
Тя е от едно семейство на водите в района, като тази в Сапарева баня и Долна баня. По никакъв метод водата под Бистрица няма да вземе тази на Сапарева баня, защото нямат нищо общо”, изясни проф. Щерев.
Той сподели и първия направен атлас от института, който е от 1971 година и е обобщил в себе си цялата информация от 10-годишното изследване на разнообразни места в България.
“Станке Димитров тогава отговаряше и попадаше на база откритите води и климатични благоприятни условия, които дава Рила, за един от 6-те центъра в България за крайградско и спортно възобновяване, рехабилитация, лекуване на разнообразни заболявания.
В Крайни дол да вземем за пример на към 300 метра подземен индикацията бе за 42-45 градуса минерална вода. Това бе другото място, където сме правили сондаж. В самия град не сме разкрили находище на естествена дълбочина, само че в околни села има предпоставки, които не сме изследвали.
От държавното управление тогава означиха, че информацията е в действителност доста скъпа и значима, само че целите са други, а и туризмът бе затворен за Запада.
Не сме дорасли още за този тип развиване, само че ще му пристигна времето, означиха при даването на данните ръководещите тогава. 10 години труд стоят 50 години в очакване на реализацията”, показа професорът, който е управлявал тогава плана.
Между 45-50 литра в секунда е дебитът, който тече в недрата под селото, а задачата, която ще се преследва с първата сонда, е към 20-25 л/сек. В момента община Сапарева баня добива към 11 л/сек.
“Направили сме сондата, която ще ни даде тази опция, с цел да имаме оптимално огромен дебит, с нужните материали, които да не я калцират с времето.
Това ще бъде първата такава, само че с цел да се хване и останалото количество, ще би трябвало най-малко още една точка. Във Велинград са да вземем за пример 5”, посочи ученият, който даде образци за потреблението на такава вода в Европа и за различен тип действия.
Той обърна внимание и на доста сериозния проблем с подземната инфраструктура за транспорт на водата. “Много е значимо да се направи качествено, тъй като сега няма нито един център, където се добива минерална вода и където да няма кавги. Защото е правено на правилото на бакалските сметки”, безапелационен бе проф. Щерев.
“Спряхме се на три терена в Бистрица. Единият бе частен и отпадна. В съседство с него имаше общински терен, където организирахме изследванията. Използвали сме особено закупена техника, която прави инспекция до 1200 метра.
В първата точка минералната вода е под това ниво и нямаше по какъв начин да определим дебит, температура и другите характерности. Другият терен бе в региона на детската градина в селото и там получихме отличните резултати на 900-1000 метра.
Да, страната не финансира този тип действия, само че по тази причина пък това направи община Дупница, която по настоящото законодателство ще бъде притежател и ще отдава водата”, посочи проф. Щерев.
“Финансирането е на 100% от община Дупница. За нас бе значимо да знаем – има ли вода, или няма, и в случай че има, в какво количество е, нужна ли е, може ли да се добива и има ли свойства. Оказа се, че има, и по тази причина стартирахме процедурата през Регионална инспекция за опазване на околната среда, тъй че връщане обратно няма.
Казах го преди време, удостоверявам си думите и в този момент – бъдещето ни е в туризма. Разбира се, че всеки вложител, в която и да е сфера, е добре пристигнал, само че този богат естествен запас, който имаме, сме длъжни да го осъществяваме.
Около 690-700 хиляди лв. е самият сондаж, както и още към 150 хиляди за следсондажните дейностите, или към 1 млн. лева общо.
Вариантите за финансиране са два – или получаваме безплатно от страната тази сума, или залагаме в бюджета за 2020 година тези пари от личните ни доходи и го вършим. През това време документалната процедура си тече.
Това бе и повода по никакъв метод терените в региона от жк „ Бистрица” към село Бистрица, които са благосъстоятелност на община Дупница, да не се отдават. Нито един квадратен метър не сме продали или отдали чартърен.
Това е благосъстояние за общината, което ще осъществя капацитета си в идващите години. Ето, жителите на селото сами знаят, че даже цените на парцелите в селото към този момент скочиха фрапантно, и е нормално”, разяснява инж. Чимев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




