Алфа рисърч: Половината българи са с по-ниски доходи от началото на кризата
Около 51% от българските жители заявяват, че приходите им са спаднали от началото на рецесията, породена от ковид. Това демонстрира социологическо изследване на „ Алфа Рисърч ”, извършено в интервала 13-23 април.
Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, само че за други 26% са намалели, без да заплашват съществено издръжката им. Сериозен проблем изпитват 25% от хората, които са претърпелите фрапантен спад.
Негативните резултати последователно обгръщат и нови групи от популацията. Най-голям проблем с приходите имат самонаетите и представителите на свободни специалности, както и тези от сферата на ресторантьорството и туризма.
Те образуват тази четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.
Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност без смяна, се резервират на предходните им нива.Това са 48% от интервюираните.
В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: За 10% има периодично повтаряне на седмици на работа от у дома и на работното място.Други 8% са минали напълно към работа от вкъщи.
Кризата е засегнала организацията на труда за близо 500 хиляди работещи, което ще продължи да оказва въздействие и след рецесията.
Пред риск са изправени хората, за които са настъпили основни промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници.
При задълбочаване на обстановката работодателите ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% са с понижено работно време от домовете си. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.
Анализът и оценките сочат, че към 6.6% от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните безработни, по този начин и нерегистрираните.
Близо 71 на 100 от интервюираните дават по-скоро позитивна или напълно позитивна оценка на ограниченията, подхванати от изпълнителната власт против рецесията. На противоположното мнение са към 20 на 100.
" Одобрението към краткосрочните обществени ограничения е на фона на преобладаващ скептицизъм за запазването на работата и приходите на хората в идващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, отбраната на най-уязвимите групи и създадените по-широк кръг от незабавни ограничения се правят оценка положително. Предвид паниките към развоя на икономическата рецесия обаче, дълготрайните упования са отправени към по-бързото изцяло икономическо възобновяване на страната. Което, от своя страна, е тясно обвързвано с ресурсите, потенциала и тласъците за бизнеса в идващите месеци ", означават от " Алфа Рисърч "
Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, само че за други 26% са намалели, без да заплашват съществено издръжката им. Сериозен проблем изпитват 25% от хората, които са претърпелите фрапантен спад.
Негативните резултати последователно обгръщат и нови групи от популацията. Най-голям проблем с приходите имат самонаетите и представителите на свободни специалности, както и тези от сферата на ресторантьорството и туризма.
Те образуват тази четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.
Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност без смяна, се резервират на предходните им нива.Това са 48% от интервюираните.
В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: За 10% има периодично повтаряне на седмици на работа от у дома и на работното място.Други 8% са минали напълно към работа от вкъщи.
Кризата е засегнала организацията на труда за близо 500 хиляди работещи, което ще продължи да оказва въздействие и след рецесията.
Пред риск са изправени хората, за които са настъпили основни промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници.
При задълбочаване на обстановката работодателите ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% са с понижено работно време от домовете си. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.
Анализът и оценките сочат, че към 6.6% от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните безработни, по този начин и нерегистрираните.
Близо 71 на 100 от интервюираните дават по-скоро позитивна или напълно позитивна оценка на ограниченията, подхванати от изпълнителната власт против рецесията. На противоположното мнение са към 20 на 100.
" Одобрението към краткосрочните обществени ограничения е на фона на преобладаващ скептицизъм за запазването на работата и приходите на хората в идващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, отбраната на най-уязвимите групи и създадените по-широк кръг от незабавни ограничения се правят оценка положително. Предвид паниките към развоя на икономическата рецесия обаче, дълготрайните упования са отправени към по-бързото изцяло икономическо възобновяване на страната. Което, от своя страна, е тясно обвързвано с ресурсите, потенциала и тласъците за бизнеса в идващите месеци ", означават от " Алфа Рисърч "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ