bTV Репортерите: Търсят се лекари
Около 5000 студенти всяка година прекрачват праговете на медицинските университети, с цел да поемат по пътя към най-хуманната специалност.
Малцина са тези, които знаят къде ще ги води пътят. Някои остават.
62% от лекарите на България са съсредоточени в 5 области – тези, в които има медицински университети. Над 1/3 от медиците са в София.
Така някои райони се трансформират в демографски пустини.
Като Видин. Най-бързо опустяващият, с най-застаряващото и с най-болното население. Град с към 50 хиляди души, това е един от регионите, в които лекарите са под междинното за страната. През годините в болничното заведение се закриват и разкриват разнообразни отделения. И сега липсват съществени експерти.
За Цветелина Милославова това значи, че би трябвало да пътува постоянно до София – тъй като лекарите, нужни за нейното заболяване – лимфадем, работят единствено в огромните градове.
„ Няма никакви експерти в региона. „ За мен е нужен съдов хирург, който да откри болестта. Наблюдението също е от съдов хирург, а по-късно и физиотерапевт, който да поддържа болестта. Това, че липсваха ми костваше доста време, с цел да се откри самото заболяване. Разбира се не тук, а в София “, споделя Цветелина Милославова.
Сблъсъкът на брачна половинка ѝ също е преден – преди година и половина получава инсулт. Точно в този интервал обаче неврологията във Видин не работи. Най-близката е на 60 км – в Лом. Пътят – към час.
„ Безкраен. Докато спре колата за спешна помощ и видя, че той е в схващане, ми се стори цяла безкрайност. Аз и синът ми бяхме откъм гърба. Не знаехме по какъв начин ще го заварим, когато стигнем до Лом. Не поисквам на никой това да пътува зад колата за спешна помощ за Лом “, споделя брачната половинка.
Статистиката демонстрира, че на сходни места над 500 души годишно търсят помощ поради инсулт.
Неврологията остава затворена месеци наред – след гибелта на доктор Борислав Иванов – лекарят, който макар пенсионната си възраст се връща, с цел да избави отделението от затваряне в разгара на една от Коронавирус вълните. Д-р Иванов губи живота си точно поради болестта.
8 месеца по-късно работата му наследява доктор Ангел Благоев. Родом от Северопазападна България, специализирал в столичната болница „ Св. Анна “. През март тази година се връща към корените си.
„ Тук взех решение да работя, тъй като имам близки, моят татко живее на 50 км. Оттук. Може би ще бъда по-полезен тук. В огромните градове има личен състав. Проблемът е в дребните обитаеми места, че няма лекари “, изяснява доктор Благоев.
Населението в района е застаряващо, множеството хора са с голям брой болести, а профилактиката е останала на назад във времето.
„ Идват пациенти с високо кръвно, с доста висока кръвна захар, за тях това е обикновено. Повечето пациенти споделят, че са привикнали. Не си пият медикаментите, тъй като нямат пари. Не могат да си разрешат да си купят медикаментите “, споделя още докторът.
Справят се с помощта на лекари, които дават наряди в болничното заведение. Повечето от тях, както и сестрите, работят на по няколко места.
На доктор Благоев София не му липсва, само че му липса фамилията.
„ Имам две деца. Момченце и момиченце. Те живеят в София, там учат и вървят на градина. Питат ме за какво пребивавам тука, за какво работя… Задава въпроси, на които от време на време не можеш да отговориш “, споделя лекарят.
На децата дава отговор, че там където работи, има хора, на които би трябвало да помогне. Успява да ги види на две седмици един път. Засега обаче не счита да си потегля от Видин.
На 300 км източно от Видин е Свищов. От 11-етажната болница в града се употребяват единствено 7. Децата на града също към този момент не се раждат в нея. За последно в родилно ѝ поделение бебе е проплакало през 2012 година
Любов Димитрова стартира работа в свищовската болница през 1975 година и остава до 2012 година, когато родилното затваря. Когато влиза в него още веднъж, си спомня всички страсти.
За 48-те години, през които е акушерка, през ръцете ѝ са минали хиляди бебета. Спомня си годините, в които в града са се раждали над 1000 деца годишно. В момента работи в Бяла и споделя, че е подготвена да се върне в Свищов, стига да има къде.
Родилното обаче няма по какъв начин да проработи още веднъж, до момента в който не отвори и реанимацията. Ремонтирана, оборудвана и подготвена да приема пациенти – тя също не е отваряла от 2012 година Част от апаратурата не е употребена даже един път.
„ За да разкрием поделение по реанимация, са нужни 4 броя лекари със компетентност по анестезиология. Немислимо е, тъй като с цел да ги предложим тия лекари, те би трябвало да работят на главен трудов контракт. Съмнява ме доктор в университетска болница да напусне лечебното заведение, с цел да пристигна на главен труд контракт в общинска болница “, разяснява Илиян Венков, шеф на МБАЛ „ Д-р Димитър Павлович “.
Епидемията от COVID-19 нанася спомагателен удар върху болничното заведение – лекари заболяват, а някои губят и живота си. Така на ръба се оказват и други отделения.
Голяма част от лекарите и сестрите са в пенсионна възраст. И мъчно се намира млад доктор, който да ги размени. Идват лекари на половин щат, или просто оказват помощ с наряди. Работата на половин щат обаче не може да покрие условията.
„ Имаме потребност от хора да дойдат, да работят. Дори и на втори трудов контракт, с цел да оказват помощ. Мисля,че това е формулата за общинските заведения. Болница би трябвало да има във всеки един град, дай боже да не се закриват. Затова би трябвало да се намерения за общинските лечебни заведения “, счита Венков.
За да се насочат повече млади лекари в по-малките лечебни заведения отвън огромните градове, от здравното министерство облекчават процедурата за приемане на утвърждение за образование на студенти и специализанти. Болниците, които нямат стратегия за специализация, могат да подписват и контракти с по-големи бази за образование, с цел да могат чиновниците им да придобият компетентност. От министерството обаче акцентират – ролята на работодателя остава основна.
В огромна част от обитаемоте места липсва освен профилирана, а и базова здравна помощ. За да се понижи диспропорцията, една от ограниченията, част от проекта за развиване, е за откриване на 200 амбулаторни практики. Очакванията са те да дадат достъп до доктор на десетки хиляди българи.
„ Тези амбулатории ще бъдат разкрити в отдалечени обитаеми места. В тях не е имало базова здравна помощ от години. Можем да предположим, че в тези 200 обитаеми места, в които ще се разкрият амбулатории до извънболнчина помощ, популацията, което ще може да се възползва от нея, ще е до 1,6 млн. души “, изяснява доктор Лидия Чорбанова от Министерството на здравеопазването (МЗ).
Според нея това ще понижи осезаемия дефицит на експерти, както и острата потребност от тях, посредством предварителна защита на някои съществени болести и техните затруднения.
От здравното министерство регистрират, че вътрешните миграционни процеси следват общите трендове за страната. Затова и разпределението на лекарите е непропорционално. И трайно по-равномерно систематизиране на лекарите може да се чака при доближаване на социално-икономическите условия.
Липсата до грижа обаче води след себе си и разумните последствия.
„ В даден район, когато липсва болница, главно учебно заведение, ангажимент на джипи – популацията е извънредно склонно към миграция и съвсем не се задържа. Особено в по-младата възрастова група “, разяснява доцент Камен Петров от катедра „ Регионално развиване “ в УНСС.
По думите му в Северна България дефицитът на лекари е най-осезаем. Бъдещето той вижда в локалните решения на локалните проблеми.
„ Тези лечебни заведения се нуждаят от поддръжка, с цел да се запазят. Когато няма стратегии за интеграция, това е мъчно постижимо. Много е значимо нацията да се усеща добре и да е здрава. Не е належащо постоянно да се търси пътешестване в София, тъй като сега цялата страна се лекува в столицата. Важно е в тази посока да работим, да решаваме локални проблеми. Защото без опазване на здравето и обучение нацията е за на никое място “, добавя доцент Петров.
Не единствено евентуалното развиване, а чувството за предопределение е това, което дава първичният подтик на бъдещите лекари. Преди 5 години за пръв път прага на медицинския университет в София прекрачва Мустафа Барзев. Родом от село Вълкосел, избира медицината, тъй като постоянно си е представял по какъв начин лекува.
Той е в V курс, към този момент е доброволец и черпи от опита на другите.
Вече е решил, че ще специализира коремна хирургия – във допустимо най-голямата болница, с цел да бъде потребен с опита си един ден, когато се върне в родния си край.
„ Логиката да се завърна е да дадеш освен това, нещо, което си придобил, да го приложиш там. За да се почувстваш задоволен от себе си. Моите близки съвсем всички са там, и това е другото, което ме стимулира. Все отново съм безпределно признателен за поддръжката през цялото това време. И бих се радвал един ден, в случай че се наложи – нека не се постанова – да оказа помощ и на тях самите “, споделя младият доктор.
Мустафа твърди, че не съди сътрудниците си, които избират пътят към чужбина. Разбира ги. Той обаче се надява да бъде потребен в България.
Колко са тези, които се връщат от чужбина, никой не знае. През последните години обаче здравните управляващи регистрират наклонност за спад в броя на издадените удостоверения, които дават право на българските лекари да практикуват в чужбина. През 2019 година те са 208, през 2020 година – 160. Младите лекари, които получават компетентност всяка година, са към 700.
Медиците ни обаче са под междинното за Европейския съюз, до момента в който болничните кревати на глава от популацията са два пъти над междинното за Евросъюза. И до момента в който през годините броят на лекарите е съвсем непрекъснат – медицинските сестри са се стопили съвсем двойно за 30 години.
Логичният въпрос е ще има ли кой да обслужва изобилието от кревати, с което българският пациент разполага, и докога.
Малцина са тези, които знаят къде ще ги води пътят. Някои остават.
62% от лекарите на България са съсредоточени в 5 области – тези, в които има медицински университети. Над 1/3 от медиците са в София.
Така някои райони се трансформират в демографски пустини.
Като Видин. Най-бързо опустяващият, с най-застаряващото и с най-болното население. Град с към 50 хиляди души, това е един от регионите, в които лекарите са под междинното за страната. През годините в болничното заведение се закриват и разкриват разнообразни отделения. И сега липсват съществени експерти.
За Цветелина Милославова това значи, че би трябвало да пътува постоянно до София – тъй като лекарите, нужни за нейното заболяване – лимфадем, работят единствено в огромните градове.
„ Няма никакви експерти в региона. „ За мен е нужен съдов хирург, който да откри болестта. Наблюдението също е от съдов хирург, а по-късно и физиотерапевт, който да поддържа болестта. Това, че липсваха ми костваше доста време, с цел да се откри самото заболяване. Разбира се не тук, а в София “, споделя Цветелина Милославова.
Сблъсъкът на брачна половинка ѝ също е преден – преди година и половина получава инсулт. Точно в този интервал обаче неврологията във Видин не работи. Най-близката е на 60 км – в Лом. Пътят – към час.
„ Безкраен. Докато спре колата за спешна помощ и видя, че той е в схващане, ми се стори цяла безкрайност. Аз и синът ми бяхме откъм гърба. Не знаехме по какъв начин ще го заварим, когато стигнем до Лом. Не поисквам на никой това да пътува зад колата за спешна помощ за Лом “, споделя брачната половинка.
Статистиката демонстрира, че на сходни места над 500 души годишно търсят помощ поради инсулт.
Неврологията остава затворена месеци наред – след гибелта на доктор Борислав Иванов – лекарят, който макар пенсионната си възраст се връща, с цел да избави отделението от затваряне в разгара на една от Коронавирус вълните. Д-р Иванов губи живота си точно поради болестта.
8 месеца по-късно работата му наследява доктор Ангел Благоев. Родом от Северопазападна България, специализирал в столичната болница „ Св. Анна “. През март тази година се връща към корените си.
„ Тук взех решение да работя, тъй като имам близки, моят татко живее на 50 км. Оттук. Може би ще бъда по-полезен тук. В огромните градове има личен състав. Проблемът е в дребните обитаеми места, че няма лекари “, изяснява доктор Благоев.
Населението в района е застаряващо, множеството хора са с голям брой болести, а профилактиката е останала на назад във времето.
„ Идват пациенти с високо кръвно, с доста висока кръвна захар, за тях това е обикновено. Повечето пациенти споделят, че са привикнали. Не си пият медикаментите, тъй като нямат пари. Не могат да си разрешат да си купят медикаментите “, споделя още докторът.
Справят се с помощта на лекари, които дават наряди в болничното заведение. Повечето от тях, както и сестрите, работят на по няколко места.
На доктор Благоев София не му липсва, само че му липса фамилията.
„ Имам две деца. Момченце и момиченце. Те живеят в София, там учат и вървят на градина. Питат ме за какво пребивавам тука, за какво работя… Задава въпроси, на които от време на време не можеш да отговориш “, споделя лекарят.
На децата дава отговор, че там където работи, има хора, на които би трябвало да помогне. Успява да ги види на две седмици един път. Засега обаче не счита да си потегля от Видин.
На 300 км източно от Видин е Свищов. От 11-етажната болница в града се употребяват единствено 7. Децата на града също към този момент не се раждат в нея. За последно в родилно ѝ поделение бебе е проплакало през 2012 година
Любов Димитрова стартира работа в свищовската болница през 1975 година и остава до 2012 година, когато родилното затваря. Когато влиза в него още веднъж, си спомня всички страсти.
За 48-те години, през които е акушерка, през ръцете ѝ са минали хиляди бебета. Спомня си годините, в които в града са се раждали над 1000 деца годишно. В момента работи в Бяла и споделя, че е подготвена да се върне в Свищов, стига да има къде.
Родилното обаче няма по какъв начин да проработи още веднъж, до момента в който не отвори и реанимацията. Ремонтирана, оборудвана и подготвена да приема пациенти – тя също не е отваряла от 2012 година Част от апаратурата не е употребена даже един път.
„ За да разкрием поделение по реанимация, са нужни 4 броя лекари със компетентност по анестезиология. Немислимо е, тъй като с цел да ги предложим тия лекари, те би трябвало да работят на главен трудов контракт. Съмнява ме доктор в университетска болница да напусне лечебното заведение, с цел да пристигна на главен труд контракт в общинска болница “, разяснява Илиян Венков, шеф на МБАЛ „ Д-р Димитър Павлович “.
Епидемията от COVID-19 нанася спомагателен удар върху болничното заведение – лекари заболяват, а някои губят и живота си. Така на ръба се оказват и други отделения.
Голяма част от лекарите и сестрите са в пенсионна възраст. И мъчно се намира млад доктор, който да ги размени. Идват лекари на половин щат, или просто оказват помощ с наряди. Работата на половин щат обаче не може да покрие условията.
„ Имаме потребност от хора да дойдат, да работят. Дори и на втори трудов контракт, с цел да оказват помощ. Мисля,че това е формулата за общинските заведения. Болница би трябвало да има във всеки един град, дай боже да не се закриват. Затова би трябвало да се намерения за общинските лечебни заведения “, счита Венков.
За да се насочат повече млади лекари в по-малките лечебни заведения отвън огромните градове, от здравното министерство облекчават процедурата за приемане на утвърждение за образование на студенти и специализанти. Болниците, които нямат стратегия за специализация, могат да подписват и контракти с по-големи бази за образование, с цел да могат чиновниците им да придобият компетентност. От министерството обаче акцентират – ролята на работодателя остава основна.
В огромна част от обитаемоте места липсва освен профилирана, а и базова здравна помощ. За да се понижи диспропорцията, една от ограниченията, част от проекта за развиване, е за откриване на 200 амбулаторни практики. Очакванията са те да дадат достъп до доктор на десетки хиляди българи.
„ Тези амбулатории ще бъдат разкрити в отдалечени обитаеми места. В тях не е имало базова здравна помощ от години. Можем да предположим, че в тези 200 обитаеми места, в които ще се разкрият амбулатории до извънболнчина помощ, популацията, което ще може да се възползва от нея, ще е до 1,6 млн. души “, изяснява доктор Лидия Чорбанова от Министерството на здравеопазването (МЗ).
Според нея това ще понижи осезаемия дефицит на експерти, както и острата потребност от тях, посредством предварителна защита на някои съществени болести и техните затруднения.
От здравното министерство регистрират, че вътрешните миграционни процеси следват общите трендове за страната. Затова и разпределението на лекарите е непропорционално. И трайно по-равномерно систематизиране на лекарите може да се чака при доближаване на социално-икономическите условия.
Липсата до грижа обаче води след себе си и разумните последствия.
„ В даден район, когато липсва болница, главно учебно заведение, ангажимент на джипи – популацията е извънредно склонно към миграция и съвсем не се задържа. Особено в по-младата възрастова група “, разяснява доцент Камен Петров от катедра „ Регионално развиване “ в УНСС.
По думите му в Северна България дефицитът на лекари е най-осезаем. Бъдещето той вижда в локалните решения на локалните проблеми.
„ Тези лечебни заведения се нуждаят от поддръжка, с цел да се запазят. Когато няма стратегии за интеграция, това е мъчно постижимо. Много е значимо нацията да се усеща добре и да е здрава. Не е належащо постоянно да се търси пътешестване в София, тъй като сега цялата страна се лекува в столицата. Важно е в тази посока да работим, да решаваме локални проблеми. Защото без опазване на здравето и обучение нацията е за на никое място “, добавя доцент Петров.
Не единствено евентуалното развиване, а чувството за предопределение е това, което дава първичният подтик на бъдещите лекари. Преди 5 години за пръв път прага на медицинския университет в София прекрачва Мустафа Барзев. Родом от село Вълкосел, избира медицината, тъй като постоянно си е представял по какъв начин лекува.
Той е в V курс, към този момент е доброволец и черпи от опита на другите.
Вече е решил, че ще специализира коремна хирургия – във допустимо най-голямата болница, с цел да бъде потребен с опита си един ден, когато се върне в родния си край.
„ Логиката да се завърна е да дадеш освен това, нещо, което си придобил, да го приложиш там. За да се почувстваш задоволен от себе си. Моите близки съвсем всички са там, и това е другото, което ме стимулира. Все отново съм безпределно признателен за поддръжката през цялото това време. И бих се радвал един ден, в случай че се наложи – нека не се постанова – да оказа помощ и на тях самите “, споделя младият доктор.
Мустафа твърди, че не съди сътрудниците си, които избират пътят към чужбина. Разбира ги. Той обаче се надява да бъде потребен в България.
Колко са тези, които се връщат от чужбина, никой не знае. През последните години обаче здравните управляващи регистрират наклонност за спад в броя на издадените удостоверения, които дават право на българските лекари да практикуват в чужбина. През 2019 година те са 208, през 2020 година – 160. Младите лекари, които получават компетентност всяка година, са към 700.
Медиците ни обаче са под междинното за Европейския съюз, до момента в който болничните кревати на глава от популацията са два пъти над междинното за Евросъюза. И до момента в който през годините броят на лекарите е съвсем непрекъснат – медицинските сестри са се стопили съвсем двойно за 30 години.
Логичният въпрос е ще има ли кой да обслужва изобилието от кревати, с което българският пациент разполага, и докога.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ