Около 50 000 евро на месец струва един евродепутат на данъкоплатците
Около 50 000 евро на месец коства един евродепутат на данъкоплатците. Всеки фаворит в Европейския парламент получава брутна заплата от 8757 евро. След облагането с налози остават 6824 евро или към 13-14 000 лв.. Това демонстрира сметка на БТВ.
Размерът на възнаграждението е закрепен. То е 38.5% от базовата заплата на арбитър в Европейския съд. Освен заплата всеки евродепутат получава 4513 евро за офис разноски. За всяко съвещание на Народното събрание или негова комисия, депутатите получават по 320 евро дневно. От заплатата и дневните депутатът в европарламента може да си докара над 10 хиляди евро на месец чист приход.
Покриват се и всичките им транспортни разноски. Европарламентът заплаща и 2/3 от медицинските разноски на членовете си. Освен това им се поставя и спомагателна пенсия от 3,5% от заплатата за всяка година като депутати.
При настоящето равнище на заплатите, народен представител, който изкара целия си мандат, след навършване на 63 години ще получава към 1500 евро всеки месец към главната си пенсия. Всеки евродепутат обаче се явява и шеф.
Евроизбраниците имат опция и за разноски за сътрудници за близо 25 000 евро. Парите за сътрудници и за офис разноски постоянно са ставали причина за разногласия и съмнения за злоупотреби.
„ От една страна става въпрос за сътрудници, които са основани в Брюксел. Като за тях се дава общ бюджет в границите на, настоящите данни са, сред 19 и 20 хиляди евро. Всеки член на Народното събрание получава заплащане, мисля към 80 хиляди евро на година, които целят да обезпечат офис в страната, в която е определен. 02:29 кавги разнообразни, по отношение на по какъв начин се изразходват тези средства към този момент е имало и то не свързани с България, а с други-държави членки. Да бъдат назначавани лели, стринки, зетьове.”, споделя преподавателят по европейско право Христо Христев.
Във Франция евродепутати от няколко партии са разследвани за корист с парите за сътрудници и офиси. Уличени са, че употребяват парите на европейския парламент, с цел да поддържат партийни офиси вкъщи.
„ През 2014 година стартира следствие от страна на Европарламента. То беше инициирано от ОЛАФ, европейския орган за битка със злоупотребите. Той алармира случаи с френския Национален фронт и огромен брой асистенти, които може би не правят работа в директна връзка с работата на евродепутатите. Още повече, че въпросните асистенти попадат в йерархията на партията Национален фронт. Те си бяха партийни кадри”, споделя социологът и експерт по европейска администрация Седрик Перен.
Съмнение, че посредством парите за офиси депутатите финансират партиите, от които са определени, има съвсем във всички страни членки. А преди няколко години Европарламентът категорично забрани 20 000 евро за сътрудници да се дават на родственици. „ Това да не са някакви близки негови хора, които явно биват назначени на някаква такава позиция, с цел да получава фамилията спомагателни заплащания. Дори да не са родственици могат да си заплащат по този метод на градинаря, на масажиста. Ако това фактически е по този начин, това е машинация. И тя може да се потвърди.”, коментира Христо Христев.
Практиката демонстрира, че следствието на възможни злоупотреби с парите за офиси и сътрудници се проверява от локалните управляващи. Засега у нас такива следствия няма.
Размерът на възнаграждението е закрепен. То е 38.5% от базовата заплата на арбитър в Европейския съд. Освен заплата всеки евродепутат получава 4513 евро за офис разноски. За всяко съвещание на Народното събрание или негова комисия, депутатите получават по 320 евро дневно. От заплатата и дневните депутатът в европарламента може да си докара над 10 хиляди евро на месец чист приход.
Покриват се и всичките им транспортни разноски. Европарламентът заплаща и 2/3 от медицинските разноски на членовете си. Освен това им се поставя и спомагателна пенсия от 3,5% от заплатата за всяка година като депутати.
При настоящето равнище на заплатите, народен представител, който изкара целия си мандат, след навършване на 63 години ще получава към 1500 евро всеки месец към главната си пенсия. Всеки евродепутат обаче се явява и шеф.
Евроизбраниците имат опция и за разноски за сътрудници за близо 25 000 евро. Парите за сътрудници и за офис разноски постоянно са ставали причина за разногласия и съмнения за злоупотреби.
„ От една страна става въпрос за сътрудници, които са основани в Брюксел. Като за тях се дава общ бюджет в границите на, настоящите данни са, сред 19 и 20 хиляди евро. Всеки член на Народното събрание получава заплащане, мисля към 80 хиляди евро на година, които целят да обезпечат офис в страната, в която е определен. 02:29 кавги разнообразни, по отношение на по какъв начин се изразходват тези средства към този момент е имало и то не свързани с България, а с други-държави членки. Да бъдат назначавани лели, стринки, зетьове.”, споделя преподавателят по европейско право Христо Христев.
Във Франция евродепутати от няколко партии са разследвани за корист с парите за сътрудници и офиси. Уличени са, че употребяват парите на европейския парламент, с цел да поддържат партийни офиси вкъщи.
„ През 2014 година стартира следствие от страна на Европарламента. То беше инициирано от ОЛАФ, европейския орган за битка със злоупотребите. Той алармира случаи с френския Национален фронт и огромен брой асистенти, които може би не правят работа в директна връзка с работата на евродепутатите. Още повече, че въпросните асистенти попадат в йерархията на партията Национален фронт. Те си бяха партийни кадри”, споделя социологът и експерт по европейска администрация Седрик Перен.
Съмнение, че посредством парите за офиси депутатите финансират партиите, от които са определени, има съвсем във всички страни членки. А преди няколко години Европарламентът категорично забрани 20 000 евро за сътрудници да се дават на родственици. „ Това да не са някакви близки негови хора, които явно биват назначени на някаква такава позиция, с цел да получава фамилията спомагателни заплащания. Дори да не са родственици могат да си заплащат по този метод на градинаря, на масажиста. Ако това фактически е по този начин, това е машинация. И тя може да се потвърди.”, коментира Христо Христев.
Практиката демонстрира, че следствието на възможни злоупотреби с парите за офиси и сътрудници се проверява от локалните управляващи. Засега у нас такива следствия няма.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ