Евростат: Два наши града непроменено трайно увеличават населението си
Около 5.2 млн. души живеят в градовете в България, като населяват 2,6 милиона жилища. Това демонстрира разбор на "Евростат " за демографската карта на общността, съобщава БНТ. Анализът е фокусиран върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари.
За България е маркирана наклонността за обезлюдяване на селските региони и миграцията на хората към огромните градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на популацията се е нараснал - от 20 на 100 през 1950 година - до 67 на 100 през 1990 година и до 75 на 100 през 2016 година
Селските региони за към 65 години са изгубили население в интерес на градските региони от близо 6 милиона души. В момента в селски региони у нас живеят към 1,8 млн. души, т.е. основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - през днешния ден тези хора живеят в градовете.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100 и Видин - минус 22 на 100. В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
За България е маркирана наклонността за обезлюдяване на селските региони и миграцията на хората към огромните градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на популацията се е нараснал - от 20 на 100 през 1950 година - до 67 на 100 през 1990 година и до 75 на 100 през 2016 година
Селските региони за към 65 години са изгубили население в интерес на градските региони от близо 6 милиона души. В момента в селски региони у нас живеят към 1,8 млн. души, т.е. основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - през днешния ден тези хора живеят в градовете.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100 и Видин - минус 22 на 100. В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ