Около 41% от българите, или четирима от всеки 10 наши

Около 41% от българите, или четирима от всеки 10 наши сънародници , живеят в пренаселени жилища. Това демонстрират данни от разбор на Евростат за положението на жилищния фонд в Евросъюза през 2017 година Средният индикатор за претъпканост в Европейски Съюз е към 17%, регистрира европейската статистика.

Близо 1,1 милиона българи , или към 15 на 100 от популацията у нас, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство , т.е. удвояването на семействата в един апартамент, е много постоянно срещано събитие измежду българите с по-ниски приходи в градска среда.

Случва се постоянно 3 генерации, или към 6-9 членове на едно домакинство , да населяват маломерно жилище от 60-70 квадратни метра.

Освен това към 80% от децата у нас под 18-годишна възраст , както и към 60 на 100 от младежите на възраст 16-29 години, са контингент от семейства, които живеят в пренаселени жилища.

Процентът на пренаселените жилища у нас в огромните градове е към 48 на 100 /при 18 на 100 за ЕС/, в дребните градчета и предградията - към 40 на 100 /при 15 на 100 за ЕС/ и в селските региони - 33 на 100 /при 17 на 100 за ЕС/, демонстрират данните на Евростат.

На фона на изключителната претъпканост на жилищния фонд у нас анализът записва и доста висок % от незаети жилища в градовете и селата , които стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища у нас – към 1,2 милиона, или 31 на 100, са необитаеми и незаети.

В градските региони незаетите жилища са над 650 хиляди (25 на 100 от жилищата в градска среда), а в селските региони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43 на 100 от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са към 250 хиляди.

Тези диспропорции се изясняват както с понижаване броя на популацията у нас през последните години, по този начин и с емиграцията на българите отвън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава доста жилища и ги прави свободни и необитаеми.
Снимка: iStock

От 28-те страни-членки на Европейски Съюз най-висока претъпканост е записана в Румъния - близо 50 на 100 , регистрира анализът на Евростат. Други страни, в които има забележителна претъпканост на жилищата с семейства, са: Латвия – 43 на 100, България – 41 на 100, Полша и Унгария – по 40 на 100, Словакия – 38 на 100 и други

В противоположния завършек на скалата най-ниски равнища на претъпканост са регистрирани в Кипър – 2,4 на 100, Малта – 2,9 на 100 , Ирландия – 3,2 на 100, Белгия – 3,7 на 100 и Холандия – 4 на 100. Пренаселеността също е била проблем за по-малко от 10% от популацията във Финландия – 6,6 на 100, Германия – 7,2 на 100, Франция – 7,7 на 100, Англия и Люксембург – по 8 на 100.

Високи равнища на претъпканост са регистрирани и при съседите ни – Гърция – 40 на 100, Сърбия – 64 на 100, Македония – 68 на 100 и Турция – 73 на 100.

През предходната година към 42% от жителите на Европейски Съюз са обитавали жилища, или 4 от всеки 10 европейци, са обитавали фамилни къщи и една трета – 33 на 100, са имали независими къщи.

Около 42 на 100 от европейците са обитавали собствен личен дом без заем или ипотека, до момента в който други 27 на 100 са обитавали жилище със заем или ипотека, регистрира Евростат. Други 20 % от европейците са обитавали жилище чартърен.

(БТА)