„Около 40% от всички, прекарали COVID-19, независимо дали са били

„ Около 40% от всички, прекарали COVID-19, без значение дали са били със мощно изразени признаци или асимптоматично, са развили и пост-COVID синдром. Най-малко 6 месеца след инфекцията са страдали от отмалялост, проблеми с паметта и зной. 35% от хората даже не знаят, че са били инфектирани. “

Това демонстрират налюденията на доктор Рада Прокопова, началникът на поделение по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “ – София, по време на полемика в Нов български университет.

Според доктор Прокопова дамите по-често страдат от пост-COVID синдром. 46% от дамите го развиват, при мъжете процентът е по-малък - 36%.

" Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет. Имам пациенти, които даже след месец – два демонстрират нетипични за заболяването признаци ", изясни тя.

" Пост-COVID синдромът се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се най-вече при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни болести. Те би трябвало да съблюдават добър хранителен режим и да бъдат физически дейни “, добави специалистката.

Последствията от отключения автоимунен отговор се показват във инфектиране на дребните кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в мускулно-скелетната система, в нервната система. Най-големи са провалите от вирусната зараза за белия дроб.

„ Те понижават с времето, само че не изчезват изцяло. Необходим е интервал от 6 месеца до 1 година, с цел да може белият дроб да се възвърне съвсем изцяло функционално “, сподели доктор Прокопова.

Не по-малко съществени са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен потрес, белодробно сърце, тромботични затруднения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).

Последствия от коронавирусната зараза може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, зашеметяване, нарушавания на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична отмалялост, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания. Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и на Алцхаймер.

Тя изброи някои от дълготрайните последствия от COVID-19 върху човешкия организъм: систематични (умора), пулмологични (задух, намалено наличие на О2 в кръвта, неефикасен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи равнища на кетонни тела, водещи до прекомерно висока киселинност на кръвта, инфектиране на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, меланхолия, бодърствуване, понижена централизация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болежка в гърдите, инфектиране на сърдечния мускул, нараснала сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).

ACE2 рецепторите, които са необятно публикувани в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, изясни доктор Прокопова. „ 5% от популацията не боледуват от коронавирусната зараза, само че разновидността Омикрон навлиза освен през ACE2 рецепторите, а и през ужасно доста други места и никой не е застрахован, че няма да го прекара “, уточни експертът.