Защо жените страдат по-често от пост-COVID синдром
Около 40% от всички, прекарали COVID-19, без значение дали са били със мощно изразени признаци или асимптоматично, са развили и пост-COVID синдром. Най-малко 6 месеца след инфекцията са страдали от отмалялост, проблеми с паметта и зной. 35% от хората даже не знаят, че са били инфектирани.
Това уточни началникът на поделение по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “ – София доктор Рада Прокопова, която беше преподавател на полемика в Нов български университет, отдадена на „ Пост-COVID синдром – дълготрайните резултати от COVID-19 “, оповестяват от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Според доктор Прокопова дамите по-често страдат от пост-COVID синдром.
„ 46% от дамите и 36% от мъжете развиват пост-COVID синдром. Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет. Имам пациенти, които даже след месец – два демонстрират нетипични за заболяването признаци. Пост-COVID синдромът се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се най-вече при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни болести. Те би трябвало да съблюдават добър хранителен режим и да бъдат физически дейни “, поучава началникът на отделението по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “.
Последствията от отключения автоимунен отговор се показват във инфектиране на дребните кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система, в нервната система , изясни доктор Прокопова.
Най-големи са провалите от вирусната зараза за белия дроб .
„ Белодробните увреждания понижават с времето, само че не изчезват изцяло. Необходим е интервал от 6 месеца до 1 година, с цел да може белият дроб да се възвърне съвсем изцяло функционално “, посочи лекарят.
Не по-малко съществени са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен потрес, белодробно сърце, тромботични затруднения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).
Д-р Прокопова уточни, че последици от коронавирусната зараза може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, зашеметяване, нарушавания на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична отмалялост, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания. Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и на Алцхаймер, добави още тя.
По думите на доктор Прокопова дълготрайните последствия от COVID-19 върху тялото могат да бъдат: систематични (умора), пулмологични (задух, намалено наличие на О2 в кръвта, неефикасен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи равнища на кетонни тела, водещи до прекомерно висока киселинност на кръвта, инфектиране на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, меланхолия, бодърствуване, понижена централизация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болежка в гърдите, инфектиране на сърдечния мускул, нараснала сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).
ACE2 рецепторите, които са необятно публикувани в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, изясни доктор Прокопова.
„ 5% от популацията не боледува от коронавирусната зараза, само че разновидността Омикрон навлиза освен през ACE2 рецепторите, а и през ужасно доста други места и никой не е застрахован, че няма да го прекара “, уточни експертът.
В полемиката, проведена в границите на осведомителната акция „ + мен “ на Министерството на здравеопазването за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19, участваха преподаватели, студенти и представители на администрацията на Нов български университет. Нейни модератори бяха доцент доктор Маргарита Станкова – началник на департамент „ Здравеопазване и обществена работа “ и доцент доктор Румен Петров – учител в департамент „ Здравеопазване и обществена работа “.
Това уточни началникът на поделение по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “ – София доктор Рада Прокопова, която беше преподавател на полемика в Нов български университет, отдадена на „ Пост-COVID синдром – дълготрайните резултати от COVID-19 “, оповестяват от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Според доктор Прокопова дамите по-често страдат от пост-COVID синдром.
„ 46% от дамите и 36% от мъжете развиват пост-COVID синдром. Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет. Имам пациенти, които даже след месец – два демонстрират нетипични за заболяването признаци. Пост-COVID синдромът се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се най-вече при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни болести. Те би трябвало да съблюдават добър хранителен режим и да бъдат физически дейни “, поучава началникът на отделението по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “.
Последствията от отключения автоимунен отговор се показват във инфектиране на дребните кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система, в нервната система , изясни доктор Прокопова.
Най-големи са провалите от вирусната зараза за белия дроб .
„ Белодробните увреждания понижават с времето, само че не изчезват изцяло. Необходим е интервал от 6 месеца до 1 година, с цел да може белият дроб да се възвърне съвсем изцяло функционално “, посочи лекарят.
Не по-малко съществени са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен потрес, белодробно сърце, тромботични затруднения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).
Д-р Прокопова уточни, че последици от коронавирусната зараза може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, зашеметяване, нарушавания на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична отмалялост, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания. Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и на Алцхаймер, добави още тя.
По думите на доктор Прокопова дълготрайните последствия от COVID-19 върху тялото могат да бъдат: систематични (умора), пулмологични (задух, намалено наличие на О2 в кръвта, неефикасен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи равнища на кетонни тела, водещи до прекомерно висока киселинност на кръвта, инфектиране на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, меланхолия, бодърствуване, понижена централизация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болежка в гърдите, инфектиране на сърдечния мускул, нараснала сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).
ACE2 рецепторите, които са необятно публикувани в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, изясни доктор Прокопова.
„ 5% от популацията не боледува от коронавирусната зараза, само че разновидността Омикрон навлиза освен през ACE2 рецепторите, а и през ужасно доста други места и никой не е застрахован, че няма да го прекара “, уточни експертът.
В полемиката, проведена в границите на осведомителната акция „ + мен “ на Министерството на здравеопазването за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19, участваха преподаватели, студенти и представители на администрацията на Нов български университет. Нейни модератори бяха доцент доктор Маргарита Станкова – началник на департамент „ Здравеопазване и обществена работа “ и доцент доктор Румен Петров – учител в департамент „ Здравеопазване и обществена работа “.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ