Около 40% от заразените с ХИВ в Източна Европа и Централна Азия не знаят за това
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са инфектирани с ХИВ, не знаят за това. Това сочи отчет, оповестен във връзка със Световния ден за битка със СПИН, който отбелязахме на 1 декември.
Има незабавна потребност от тактики за възобновяване на тестването за ХИВ в 53-те страни, за които дава отговор Европейския офис на Световната здравна организация. Това е посочено в взаимен отчет на интернационалния здравен орган и Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите. Недостатъчното диагностициране, както и късното слагане на диагнози за ХИВ, пречат на напредъка за слагане на завършек на СПИН в Европа, се акцентира още в документа.
Близо 113 хиляди ХИВ диагнози са били докладвани в 47 от 53-те страни в района през 2023 година, предава Novini.bg. Това е леко покачване с 2,4 на 100 спрямо предходната година. 52% от случаите са открити късно, което води до по-висока заболеваемост и покачва риска от смъртни случаи, свързани със СПИН.
В изявление за БНР Александър Миланов, специалист в център за полово здраве в София, акцентира сериозността на казуса с ХИВ и СПИН в България. Данните сочат тревожна наклонност, като през 2023 година са регистрирани 250 нови случая на ХИВ. Въпреки необятно публикуваното мнение, че инфекцията визира най-вече мъже хомосексуалисти, инжекционно употребяващи опиати и полови служащи, действителността е друга и доста по-драматична.
" 60% от новите случаи на ХИВ в България са измежду хетеросексуални хора, като огромна част от тях са в по-напреднала възраст “, изяснява Миланов. По неговите думи това е резултат от дългогодишна подценена скрита пандемия. За разлика от гей общността, която осъзнава рисковете и постоянно се изследва, хетеросексуалните постоянно се считат за неуязвими. Това води до обстановки, в които инфекцията се диагностицира в напреднал етап, когато пациентите към този момент се нуждаят от съществено лекуване.
Миланов показва, че казусът с ХИВ проучванията в България е сериозен, изключително измежду хетеросексуалните. След като Глобалният фонд за битка с ХИВ, малария и туберкулоза е прекратил своята поддръжка през 2017–2018 година, страната остава сама да се оправя с провокациите. Въпреки съществуването на национални стратегии, услугите, свързани с информираността, тестването и лекуването, към този момент се реализират посредством публични поръчки, което основава компликации за неправителствените организации.
" Големият проблем на хората с ХИВ не е лекуването, а стигмата ", отбелязва Миланов.
Съвременната терапия разрешава на инфектираните да живеят дълго и в положително здраве, само че страхът от публичното мнение пречи на доста хора да потърсят помощ. Това изисква съществени старания за смяна на настройките, както измежду популацията, по този начин и измежду медицинските експерти, които постоянно не разпознават инфекцията.
На 1 декември отбелязвахме Световния ден за битка със СПИН, а разнообразни начинания, като тези в Смолян, оферират безвъзмездни и анонимни проучвания за ХИВ/СПИН и други инфекции. Тази година Регионалната здравна ревизия в града провежда сходна акция, с цел да насърчи проучването и информираността.
В умозаключение Александър Миланов приканва за по-активни старания от страна на страната и обществото за битка с ХИВ и СПИН. Говоренето по тематиката един път годишно не е задоволително – нужни са устойчива политика, образование на медицинските експерти и ограничения за понижаване на стигмата.