330 хиляди души нито работят, нито учат
Около 330 хиляди души са демотивираните българи в трудоспособна възраст , които не учат и не работят. Те не са регистрирани и в Агенцията по заетостта . Тези данни бяха показани въз основа на извършено целево национално представително изследване на проучвателен център " Тренд " по поръчка на фондация " Фридрих Еберт ", осъществено в интервала 10-ти - 28-ми септември.
Ивайло Калфин от Фондация " Институт по стопанска система и интернационалните връзки " и някогашен министър на труда и обществената политика разяснява, че на процедура броят на демотивираните българи е двойно по-голям и това се потвърждава от целевото изследване , което се организира за пръв път у нас. Калфин установи, че 300 хиляди души в действителност са 10% от работещите в България. По думите му точно тази група се маргинализира.
Освен това, когато те са изключени и от системата на обществените помощи, се постанова смяна в политиките на пазара на труда. В момента тя разчита на самодеен метод от страна на безработния . Докато в други страни има самодейна политика от страна на медиаторите в бюрата по труда. Така проучването установи, че във връзка с възрастта се регистрира по-голямо струпване при хората на възраст сред 18 и 29 години .
Една част от младежите към момента са в развой на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието демонстрират ясна взаимозависимост - делът на хората с висше обучение, които са демотивирани, е най-нисък - 10%. Най-голям е делът на демотивираните със приблизително обучение - 53%, следва делът на хората с главно обучение - 26%, начално - 9% и незавършено - 3%.
По отношение на фамилния статус - малко над половината от демотивираните са омъжени/ женени. Ивайло Калфин установи, че профилът на демотивирания нормално е на човек, който живее в домакинство с други хора и разчита тези други хора да го изхранват . По думите му огромна част от българските жители изпадат в тази обстановка - единият от родителите работи, другият е в доста дълъг отпуск за развъждане на дете.
Така над 80 % от демотивираните са били без работа над 1 една година, като 12% от тях в никакъв случай не са работили. Други 20% са без работа над 5 години . Тези хора губят чувство за специалностите и доста мъчно се връщат към трудовите привички. По отношение на персоналния приход болшинството 72% нямат персонален месечен приход . 13% приход до 500 лева 17% от българите декларират, че получават пари от сивата стопанска система . По отношение на етническия генезис, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56% . Ромите са близо една трета. Най-висок е делът на демотивираните българи в селата - 42% . В регионалните градове делът е малко под една трета, а в дребните градове - 22% . С най-нисък дял от целевата група се регистрира столицата - 7% .
Голяма част от интервюираните - 47% декларират, че биха почнали работа за относително съответни хонорари - сред 500 и 1000 лева 43% от всички демотивирани българи имат потвърдена професионална подготовка, до момента в който над половината нямат. 37% биха се присъединили в курсове за подготовка, с цел да си намерят по-лесно работа. 58% от интервюираните избират да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа опция биха отишли да живеят в чужбина . Най-висок е делът на младите - 41%, които биха желали да заминат в чужбина, а тези с висше обучение са 35%. Повечето от най-младите желаят да заминат в чужбина. 8 % биха се преместили в друго обитаемо място в България.
Ивайло Калфин от Фондация " Институт по стопанска система и интернационалните връзки " и някогашен министър на труда и обществената политика разяснява, че на процедура броят на демотивираните българи е двойно по-голям и това се потвърждава от целевото изследване , което се организира за пръв път у нас. Калфин установи, че 300 хиляди души в действителност са 10% от работещите в България. По думите му точно тази група се маргинализира.
Освен това, когато те са изключени и от системата на обществените помощи, се постанова смяна в политиките на пазара на труда. В момента тя разчита на самодеен метод от страна на безработния . Докато в други страни има самодейна политика от страна на медиаторите в бюрата по труда. Така проучването установи, че във връзка с възрастта се регистрира по-голямо струпване при хората на възраст сред 18 и 29 години .
Една част от младежите към момента са в развой на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието демонстрират ясна взаимозависимост - делът на хората с висше обучение, които са демотивирани, е най-нисък - 10%. Най-голям е делът на демотивираните със приблизително обучение - 53%, следва делът на хората с главно обучение - 26%, начално - 9% и незавършено - 3%.
По отношение на фамилния статус - малко над половината от демотивираните са омъжени/ женени. Ивайло Калфин установи, че профилът на демотивирания нормално е на човек, който живее в домакинство с други хора и разчита тези други хора да го изхранват . По думите му огромна част от българските жители изпадат в тази обстановка - единият от родителите работи, другият е в доста дълъг отпуск за развъждане на дете.
Така над 80 % от демотивираните са били без работа над 1 една година, като 12% от тях в никакъв случай не са работили. Други 20% са без работа над 5 години . Тези хора губят чувство за специалностите и доста мъчно се връщат към трудовите привички. По отношение на персоналния приход болшинството 72% нямат персонален месечен приход . 13% приход до 500 лева 17% от българите декларират, че получават пари от сивата стопанска система . По отношение на етническия генезис, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56% . Ромите са близо една трета. Най-висок е делът на демотивираните българи в селата - 42% . В регионалните градове делът е малко под една трета, а в дребните градове - 22% . С най-нисък дял от целевата група се регистрира столицата - 7% .
Голяма част от интервюираните - 47% декларират, че биха почнали работа за относително съответни хонорари - сред 500 и 1000 лева 43% от всички демотивирани българи имат потвърдена професионална подготовка, до момента в който над половината нямат. 37% биха се присъединили в курсове за подготовка, с цел да си намерят по-лесно работа. 58% от интервюираните избират да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа опция биха отишли да живеят в чужбина . Най-висок е делът на младите - 41%, които биха желали да заминат в чужбина, а тези с висше обучение са 35%. Повечето от най-младите желаят да заминат в чужбина. 8 % биха се преместили в друго обитаемо място в България.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ