330 хиляди българи не искат да учат или работят
Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, само че не учат, не работят и не са регистрирани в Бюрото по труда.
Това сочат данните от особено целево изследване на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на фондация „ Фридрих Еберт “. Изследването е осъществено сред 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попадат общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи.
Над 80% от българите без мотивация са безработни повече от една година, като 12% от тях в никакъв случай не са работили. 47% от всички демотивирани българи не си търсят работа, защото настояват, че няма работа за тях. Едва 13% показват като причина, че ги устоят родственици и че няма работа по специалността им.
Високи дялове на демотивирани българи има при хората със приблизително обучение - 53% от попадащите в тази група. Нисък е процентът при тези с висше. Данните еднопосочно демонстрират, че високото обучение дава по-високи шансове за по-добра реализация. По-голям % от демотивираните правят неквалифициран труд – близо една трета.
По отношение на фамилния статус, то малко над половината от българи без мотивация са фамилни. Месечният приход на семействата ясно демонстрират, че демотивираните българи се устоят в огромна степен от други членове на фамилията. По отношение на по-младите в огромна степен от техните родители и близки.
Според етническия генезис, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи равнища на подобен вид хора при ромите, които са близо една трета.
По вид обитаемото място, без изненада, най-голям дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В регионалните градове делът е малко под една трета, а в дребните градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се регистрира в столицата – едвам 7%.
47% от интервюираните декларират, че биха почнали работа за относително съответни хонорари – сред 500 и 1000 лв.. Предвид статистическите данни, че междинната брутна месечна работна заплата в България при започване на 2017 година е към този момент над 1000 лв., ясно сочи, че упованията към пазара на труда в България са изцяло реалистични от страна на респондентите. Сред висшистите и живеещите в София, мечтаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1000-1500 лева
43% от всички демотивирани българи имат потвърдена професионална подготовка, до момента в който над половината нямат. 37% пък биха се присъединили в курсове за подготовка, с цел да си намерят по-лесно работа.
Официалният държавен медиатор в лицето на Бюрото по труда се оказва извънредно неефикасен механизъм за сполучлива реализация на пазара на труда. Само 1% от всички интервюирани са имали позитивен опит при намирането на работа посредством бюрата по труда.
Това сочат данните от особено целево изследване на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на фондация „ Фридрих Еберт “. Изследването е осъществено сред 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попадат общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи.
Над 80% от българите без мотивация са безработни повече от една година, като 12% от тях в никакъв случай не са работили. 47% от всички демотивирани българи не си търсят работа, защото настояват, че няма работа за тях. Едва 13% показват като причина, че ги устоят родственици и че няма работа по специалността им.
Високи дялове на демотивирани българи има при хората със приблизително обучение - 53% от попадащите в тази група. Нисък е процентът при тези с висше. Данните еднопосочно демонстрират, че високото обучение дава по-високи шансове за по-добра реализация. По-голям % от демотивираните правят неквалифициран труд – близо една трета.
По отношение на фамилния статус, то малко над половината от българи без мотивация са фамилни. Месечният приход на семействата ясно демонстрират, че демотивираните българи се устоят в огромна степен от други членове на фамилията. По отношение на по-младите в огромна степен от техните родители и близки.
Според етническия генезис, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи равнища на подобен вид хора при ромите, които са близо една трета.
По вид обитаемото място, без изненада, най-голям дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В регионалните градове делът е малко под една трета, а в дребните градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се регистрира в столицата – едвам 7%.
47% от интервюираните декларират, че биха почнали работа за относително съответни хонорари – сред 500 и 1000 лв.. Предвид статистическите данни, че междинната брутна месечна работна заплата в България при започване на 2017 година е към този момент над 1000 лв., ясно сочи, че упованията към пазара на труда в България са изцяло реалистични от страна на респондентите. Сред висшистите и живеещите в София, мечтаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1000-1500 лева
43% от всички демотивирани българи имат потвърдена професионална подготовка, до момента в който над половината нямат. 37% пък биха се присъединили в курсове за подготовка, с цел да си намерят по-лесно работа.
Официалният държавен медиатор в лицето на Бюрото по труда се оказва извънредно неефикасен механизъм за сполучлива реализация на пазара на труда. Само 1% от всички интервюирани са имали позитивен опит при намирането на работа посредством бюрата по труда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ