Тренд: Около 330 хиляди българи не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта
Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, само че не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта (Бюрото по труда). Това сочат данните от особено целево изследване на проучвателен център „ Тренд “по поръчка на Фондация „ Фридрих Еберт “.
По отношение на възрастта се регистрира по-голямо струпване измежду хората на възраст (18-29 г.). Тук би трябвало да отчетем, че една част от младежите към момента са в развой на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието демонстрират ясна взаимозависимост. Ниски дялове на демотивирани българи имаме при хората с висше обучение, а най-сериозно струпване на хора със приблизително обучение – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднопосочно демонстрират, че високото обучение дава по-високи шансове за по-добра реализация. По отношение на фамилния статус, то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В огромна степен това е причина демотивираните българи да са издържани от други членове на фамилията. По отношение на по-младите в огромна степен от техните родители и близки. Професионалният статус на по-голям % от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета, както и 21% квалифицирани служащи. Мнозинството (72%) нямат персонален месечен приход. 13% имат персонален приход до 500 лева Тук би трябвало да отбележим, че в част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават приходи като работещи в сивата стопанска система, посредством ренти или приходи от чужбина. Месечният приход на семействата ясно демонстрират, че демотивираните българи се устоят в огромна степен от приходите на други членове на фамилията. Едва 2% са без никакви приходи на семейството. Една четвърт от семействата на демотивирани българи получават приходи в размер до 500 лева или сред 501-1000 лева По отношение на етническия генезис, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи равнища на подобен вид хора при ромите, които са близо една трета. По вид обитаемото място, без изненада, най-голям дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В регионалните градове делът е малко под една трета, а в дребните градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се регистрира в столицата – едвам 7%. Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях в никакъв случай не са работили. Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, защото настояват, че няма работа за тях. Едва 13% показват като причина, че ги устоят родственици и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината показват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са разумни, защото обичайно висшистите са по-претенциозна група, като не дребна част от тях държат да се осъществят по специалността си. Това се потвърждава и от данните, че единствено 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях. Официалният държавен медиатор в лицето на Бюрото по труда се оказва извънредно неефикасен механизъм за сполучлива реализация на пазара на труда. Само 1% от всички интервюирани са имали позитивен опит при намирането на работа посредством бюрата по труда. Повече от половината (52%) от всички демотивирани българи настояват, че страната е длъжна да им обезпечи работа, до момента в който 42% са на противоположното мнение. Голяма част от интервюираните (47%) декларират, че биха почнали работа за относително съответни хонорари – сред 500 и 1000 лв.. Предвид статистическите данни, че междинната брутна месечна работна заплата в България при започване на 2017 година е към този момент над 1000 лв., ясно сочи, че упованията към пазара на труда в България са изцяло реалистични от страна на респондентите. Сред висшистите и живеещите в София, мечтаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1001-1500 лева 43% от всички демотивирани българи имат потвърдена професионална подготовка, до момента в който над половината нямат. 37% пък биха се присъединили в курсове за подготовка, с цел да си намерят по-лесно работа. Една трета от интервюираната група пък е склонна на по-сериозна трудова подвижност, като са подготвени да стартират работа в обитаемо място, което е отдалечено на 50 километра от вкъщи им, в случай че им бъде обезпечен превоз. Тук още веднъж прави усещане зависимостта сред възрастта и склонността да се стартира работа на отдалечено място от вкъщи. Над 40% от най-младите заявяват подготвеност, до момента в който единствено 14% измежду най-възрастните показват подготвеност за работна подвижност. Съществена разлика се следи и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по към 45%) по отношение на склонността си да пътуват до 50 км до работа, до момента в който при дамите 68% заявяват, че не са склонни. Мотивацията на целевата група може да пристигна на практика съвсем само от положително възнаграждение (53%). Разликата сред тази алтернатива и всички останали е основна. Единствено при висшистите, една четвърт от тях държат на подобаваща за специалността им работа. Според демотивираните българи това, което може да направи страната, с цел да подкрепи хората в намирането на работа, е да поема част от осигуровките (53%), като следват подкрепяне на деца и подвластни членове на семейството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго обитаемо място. 58% от интервюираните избират да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа опция бих отишъл да живеят в чужбина. Прави усещане, че най-голям е процентът измежду най-младите (41%) и тези с висше обучение (35%). Сред най-младите множеството желаят да заминат в чужбина, в сравнение с да живеят в България. 8% биха се преместили в друго обитаемо място в България. Институцията, която би трябвало да бъде медиаторът сред безработните и пазара на труда, на практика не се употребява като средство за информация за работа. Над 80 процентни пункта сочат роднини/близки и другари като главно средство. Това приказва за разубеждаване от главните способи, които им се костват ненадеждни, а вярата остава главно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на опциите по „ втория метод “, толкоз и по търсене за информация за работа посредством интернет уеб сайтове.
Теренът на проучването бе сбъднат сред 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попаднаха общо 1123 души , отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително проучване с извадка 5000 души и 698 разпознати след подсилена инцидентна извадка).
По отношение на възрастта се регистрира по-голямо струпване измежду хората на възраст (18-29 г.). Тук би трябвало да отчетем, че една част от младежите към момента са в развой на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието демонстрират ясна взаимозависимост. Ниски дялове на демотивирани българи имаме при хората с висше обучение, а най-сериозно струпване на хора със приблизително обучение – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднопосочно демонстрират, че високото обучение дава по-високи шансове за по-добра реализация. По отношение на фамилния статус, то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В огромна степен това е причина демотивираните българи да са издържани от други членове на фамилията. По отношение на по-младите в огромна степен от техните родители и близки. Професионалният статус на по-голям % от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета, както и 21% квалифицирани служащи. Мнозинството (72%) нямат персонален месечен приход. 13% имат персонален приход до 500 лева Тук би трябвало да отбележим, че в част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават приходи като работещи в сивата стопанска система, посредством ренти или приходи от чужбина. Месечният приход на семействата ясно демонстрират, че демотивираните българи се устоят в огромна степен от приходите на други членове на фамилията. Едва 2% са без никакви приходи на семейството. Една четвърт от семействата на демотивирани българи получават приходи в размер до 500 лева или сред 501-1000 лева По отношение на етническия генезис, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи равнища на подобен вид хора при ромите, които са близо една трета. По вид обитаемото място, без изненада, най-голям дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В регионалните градове делът е малко под една трета, а в дребните градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се регистрира в столицата – едвам 7%. Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях в никакъв случай не са работили. Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, защото настояват, че няма работа за тях. Едва 13% показват като причина, че ги устоят родственици и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината показват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са разумни, защото обичайно висшистите са по-претенциозна група, като не дребна част от тях държат да се осъществят по специалността си. Това се потвърждава и от данните, че единствено 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях. Официалният държавен медиатор в лицето на Бюрото по труда се оказва извънредно неефикасен механизъм за сполучлива реализация на пазара на труда. Само 1% от всички интервюирани са имали позитивен опит при намирането на работа посредством бюрата по труда. Повече от половината (52%) от всички демотивирани българи настояват, че страната е длъжна да им обезпечи работа, до момента в който 42% са на противоположното мнение. Голяма част от интервюираните (47%) декларират, че биха почнали работа за относително съответни хонорари – сред 500 и 1000 лв.. Предвид статистическите данни, че междинната брутна месечна работна заплата в България при започване на 2017 година е към този момент над 1000 лв., ясно сочи, че упованията към пазара на труда в България са изцяло реалистични от страна на респондентите. Сред висшистите и живеещите в София, мечтаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1001-1500 лева 43% от всички демотивирани българи имат потвърдена професионална подготовка, до момента в който над половината нямат. 37% пък биха се присъединили в курсове за подготовка, с цел да си намерят по-лесно работа. Една трета от интервюираната група пък е склонна на по-сериозна трудова подвижност, като са подготвени да стартират работа в обитаемо място, което е отдалечено на 50 километра от вкъщи им, в случай че им бъде обезпечен превоз. Тук още веднъж прави усещане зависимостта сред възрастта и склонността да се стартира работа на отдалечено място от вкъщи. Над 40% от най-младите заявяват подготвеност, до момента в който единствено 14% измежду най-възрастните показват подготвеност за работна подвижност. Съществена разлика се следи и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по към 45%) по отношение на склонността си да пътуват до 50 км до работа, до момента в който при дамите 68% заявяват, че не са склонни. Мотивацията на целевата група може да пристигна на практика съвсем само от положително възнаграждение (53%). Разликата сред тази алтернатива и всички останали е основна. Единствено при висшистите, една четвърт от тях държат на подобаваща за специалността им работа. Според демотивираните българи това, което може да направи страната, с цел да подкрепи хората в намирането на работа, е да поема част от осигуровките (53%), като следват подкрепяне на деца и подвластни членове на семейството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго обитаемо място. 58% от интервюираните избират да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа опция бих отишъл да живеят в чужбина. Прави усещане, че най-голям е процентът измежду най-младите (41%) и тези с висше обучение (35%). Сред най-младите множеството желаят да заминат в чужбина, в сравнение с да живеят в България. 8% биха се преместили в друго обитаемо място в България. Институцията, която би трябвало да бъде медиаторът сред безработните и пазара на труда, на практика не се употребява като средство за информация за работа. Над 80 процентни пункта сочат роднини/близки и другари като главно средство. Това приказва за разубеждаване от главните способи, които им се костват ненадеждни, а вярата остава главно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на опциите по „ втория метод “, толкоз и по търсене за информация за работа посредством интернет уеб сайтове.
Теренът на проучването бе сбъднат сред 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попаднаха общо 1123 души , отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително проучване с извадка 5000 души и 698 разпознати след подсилена инцидентна извадка).
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ