Демотивираният българин – млад, безработен и със средно образование
Около 330 000 българи са без непрекъсната работа, само че и не търсят, и не учат. Това демонстрират данни за последната година от изследване на фондация " Фридрих Еберт ".
Според изследването демотивираният българин наподобява по този начин: млад, на възраст сред 18 и 29 години. Има приблизително обучение, фамилен е. Няма персонален приход и разчита на прихода на различен член от фамилията. Живее в село или дребен град. Няма работа от най-малко една година или, в случай че има – е неквалифициран служащ.
На въпроса " Защо не си търсите работа в България ", близо половината от интервюираните дават отговор, че няма подобаваща работа за тях. 13% пък признават, че техни родственици ги устоят.
Повече от половината демотивирани българи считат, че страната е длъжна да им обезпечи работа.
За тях най-важният претекст да работят е високата заплата.
Атанаска от село Покровник, е на 22 години, самотна майка със приблизително обучение, безработна. Прехвърлила майчинството на майка си, а тя се записала в Бюрото по труда. Разчита напълно на родителите си.
„ Последния месец са ми помогнали с 1300 лева”, сподели дамата.
Искала да работи като фризьорка, само че от Бюрото по труда предложили единствено места за строители.
„ Навсякъде търсят висше, даже за един елементарен сервитьор”, оплаква се Атанаска.
Би почнала работа единствено против положителни пари:
„ Около 600 лв. минимум ще стигат, в случай, че основно по детето вървят по 200- 300 лв. на месец”.
В Бюрото по труда в София приказваме с 29-годишния Евгени. Не работи от половин година.
„ Без висше съм, аз съм самообразован. Няма по какъв начин, би трябвало да се работи. Трябва да си устояваме фамилиите, какво да се прави”, разяснява Евгени.
От 2 години Виолена Христова съветва младежи като Евгени и Атанаска, с цел да си намерят работа.
„ Аз виждам във всеки един този боязън и това скрито чувство за неустойчивост. Понякога повода е в незадоволителната подготовка, от време на време е страхът безработният още веднъж да се върне в обществения живот”, изясни Виолена Христова.
Една четвърт от интервюираните не работят от 5 години.
„ Това е огромен проблем за страната и генерира беднотия, големи разделения в обществото и един голям запас от хора с друго обучение, които биха могли да се влеят в пазара на труда, в случай че получат съответната помощ”, съобщи някогашният обществен министър Ивайло Калфин”.
Според изследването минимум демотивирани са хората в столицата.
Според изследването демотивираният българин наподобява по този начин: млад, на възраст сред 18 и 29 години. Има приблизително обучение, фамилен е. Няма персонален приход и разчита на прихода на различен член от фамилията. Живее в село или дребен град. Няма работа от най-малко една година или, в случай че има – е неквалифициран служащ.
На въпроса " Защо не си търсите работа в България ", близо половината от интервюираните дават отговор, че няма подобаваща работа за тях. 13% пък признават, че техни родственици ги устоят.
Повече от половината демотивирани българи считат, че страната е длъжна да им обезпечи работа.
За тях най-важният претекст да работят е високата заплата.
Атанаска от село Покровник, е на 22 години, самотна майка със приблизително обучение, безработна. Прехвърлила майчинството на майка си, а тя се записала в Бюрото по труда. Разчита напълно на родителите си.
„ Последния месец са ми помогнали с 1300 лева”, сподели дамата.
Искала да работи като фризьорка, само че от Бюрото по труда предложили единствено места за строители.
„ Навсякъде търсят висше, даже за един елементарен сервитьор”, оплаква се Атанаска.
Би почнала работа единствено против положителни пари:
„ Около 600 лв. минимум ще стигат, в случай, че основно по детето вървят по 200- 300 лв. на месец”.
В Бюрото по труда в София приказваме с 29-годишния Евгени. Не работи от половин година.
„ Без висше съм, аз съм самообразован. Няма по какъв начин, би трябвало да се работи. Трябва да си устояваме фамилиите, какво да се прави”, разяснява Евгени.
От 2 години Виолена Христова съветва младежи като Евгени и Атанаска, с цел да си намерят работа.
„ Аз виждам във всеки един този боязън и това скрито чувство за неустойчивост. Понякога повода е в незадоволителната подготовка, от време на време е страхът безработният още веднъж да се върне в обществения живот”, изясни Виолена Христова.
Една четвърт от интервюираните не работят от 5 години.
„ Това е огромен проблем за страната и генерира беднотия, големи разделения в обществото и един голям запас от хора с друго обучение, които биха могли да се влеят в пазара на труда, в случай че получат съответната помощ”, съобщи някогашният обществен министър Ивайло Калфин”.
Според изследването минимум демотивирани са хората в столицата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ