Карнакският мегалитен комплекс – космическа мистерия и древна мъдрост?
Около 3000 карнакски менгира са ситуирани в алеи, разпростряли се на към три километра
В Карнак оставят своите следи келти и античните римляни – върху камъните има изображения на римски богове и келтски знаци. Дори съществува легенда, че камъните са врагове на крал Артур, омагьосани от вълшебника Мерлин.
Войните и естествените катаклизми значително трансформират Карнак, по тази причина през днешния ден е мъчно да си представим какво е представлявал преди хилядолетия. Карнакските камъни са основани в епохата на неолита – съгласно археолози камъните са изсечени от локални скали към 4500 г.пр.н.е. Но не е ясно по какъв начин са доставяни на място и са изправяни – някои от тях тежат тонове.
Спороре в научните среди провокира и предназначението на комплекса в Карнак. Повечето археолози са склонни да одобряват, че става дума за място за поклонение на езическите богове.
„ Мегалитните монументи се считат за „ друидически ” или следи от келтска или галска просвета. Но мегалитите са издигнати минимум 2000 години преди идването на келтите и без значение дали ни харесва, или не, долмените са били „ жертвени олтари ”, на които друидите прерязвали гърлото на жертвите си ”, написа френският откривател Жан Маркал в своята книга „ Карнак и загадката на Атлантида ”. Авторът е убеден, че Карнак е основан от атлантите.
Строителите на Карнак имат съществени научни знания. Ян Брекилиен написа: „ Древните учени са можели тъкмо да дефинират конфигурацията на телурическите потоци и на грунтовите води, за чието битие те не биха могли даже да подозират. Менгирите нормално се намират на място, където подземният поток се разклонява на два-три ръкава. Долмените също са издигнати над точки на секване на земните хоризонти ”.
Как хората, живели преди шест хилядолетия, освен са знаели за съществуването на подземните води, само че и тъкмо са определяли тяхното течение и даже течението на телуричните потоци?
Според модерни откриватели карнакските камъни са антична обсерватория. Пез 1970 – 1974 година шотландският академик Александър Том и синът му Арчи разгласяват публикация, в която потвърждават, че карнакските камъни и разположението им еднопосочно потвърждават, че античните освен са познавали астрономията, само че и са имали обширни знания в тази просвета. Това навежда на мисълта за изцяло преразглеждане на историята на човечеството.
С това изказване са съгласни последователите на теорията за палеоконтактите. Но те имат своя версия за загадката на Карнак.
Майкъл Кремо – създател на книгата „ Забранената археология ”, е убеден, че камъните са ситуирани преднамерено по този метод. Те са подредени във тип на триъгълници, които могат да се видят единствено от огромна височина.
С него е склонен и гуруто на теорията за палоконтактите Ерих декор Деникен. Според него проучването на Карнак благодарение на аерофотоснимки оказва помощ да се потвърди, че оживелите камъни са подредени във фигури, които сформират популярния триъгълник на Питагор – правоъгълен триъгълник със страни със съответствие 3:4:5.
Интересен миг: в антична Гърция този правоъгълен триъгълник се назовава египетски. При своите пътешествия гърците следят по какъв начин египтяните го употребяват за строителство на популярните си архитектурни уреди.
Известната си теорема Питагор потвърждава имен само че при визитата си в Египет, където се пробва да разбере правилата на строителство на локалните пирамиди. Но в случай че се съди по камъните на Карнак, теоремата е позната на хората епохи преди Питагор.
Карнак е едно от дребното земни уреди, които се виждат от Космоса. Възможно е това да са чертежи – знаци за тези, които са летели в небето преди няколко хилядолетия. Привържениците на теорията за палеоконтакта са уверени, че камъните на Карнак са ситуирани като ориентир за боговете, дохвърчали на нашата планета от дълбините на Космоса.
