Около 30-40 процента от българите получават пари в плик. Това

Около 30-40 % от българите получават пари в плик. Това сподели пред Българска телеграфна агенция доцент доктор Люба Спасова от Института по философия и социология при Българската академия на науките (ИФС - БАН), която регистрира резултатите от научно-изследователски план на тематика " Факторна детерминираност на " стопанската система в сянка " в визиите на българското общество ". Резултатите от плана бяха показани на научна конференция в Българска академия на науките през днешния ден. " Разбира се, не всички практики, тъй като те са най-различни, са на това равнище, само че доплащането " на ръка " се споделя от към 30-40 %, което е извънредно висок % ", добави тя. Доц. Спасова уточни, че тези хора заявяват публично част от сумата, до момента в който останалата я получават в плик. По думите й аргументите за това са доста. Доц. Спасова посочи, че публикуваното мнение е, че работодателят е този, който инициира този развой за икономисване на налози, само че това се поддържа и от служащия. Също публикувано мнение е, че и за двете страни по този начин е по-добре. Някои от хората обаче са споделили за случаи, когато това се прави и под напън от страна на работодателя. Според нея, с цел да се преодолеят тези порочни практики, ще изисква много време. На първо място би трябвало да се трансформират културата и настройките. Освен това би трябвало да се работи и върху превъзмогването на недоверието към страната и институциите. Тя посочи, че една от най-сериозните аргументи за единодушието от страна на служащия за приемането на пари в плик е високата беднотия, както и рискът от безработица. " Част от практиките елементарно биха могли да бъдат разпознати и хванати, само че когато влязат от Инспекцията по труда, те не могат да открият заплащането в плик, тъй като това остава сред двете страни, които са се договорили ", съобщи още доцент доктор Спасова. Забелязва се, че над 90 % от младите са склонни да се включат в сенчести стопански практики, добави тя. Според нея би трябвало да се вкара обучение, което да научи хората на техните права и отговорности. Около 40-50 % от хората в млада възраст считат, че не е кой знае какво нарушаване да се работи без трудов контракт. Преди две години делът на лицата декларирали, че са работили без контракт, е 24,8. Това е много висок дял. Ние като учени имаме главният зов, който би трябвало да излъчваме към обществото е да демонстрираме, че в действителност " сивите " практики са съществено нарушаване, нямат място в актуалните общества и би трябвало да бъдат ограничавани и сведени до най-малко. Това съобщи проф. дсн Емилия Ченгелова (на фотографията вдясно) от Института за философия и социология към Българска академия на науките при на научно проучвателен план на тематика " Факторна детерминираност на " стопанската система в сянка " и подходи за ограничението й в българското общество ". Изследването е извършено през 2021 година измежду 1800 души и е първият по рода си опит за фундаментално проучване и пояснение на " стопанската система в сянка ". По думите на проф. Ченгелова " сиви " практики съществуват даже и в най-организираните общества като Австрия и Германия, където делът им, въпреки и с най-ниска стойност, доближава до 10 на 100. В България този дял е 30 %, а по неофициални данни в някои сектори доближава над 60 %. По отношение на плана тя уточни, че една от задачите му е бил да бъде " конструиран " показател за премерване на толерантността на популацията към " стопанската система в сянка ". Тя добави, че подобен показател няма нито в Европа, нито в България, защото се основава на измерването на публичните настроения и настройки, които дефинират предразположеността на хората за включване в " сенчестите " практики. Измерването в него не е в проценти, а в цифри от 1 до 100, разясни проф. Ченгелова. " Хората си признават намерено, че са подготвени и са взели участие в такива практики през 2021 година При междинната възраст показателят има стойност 72, при хората над 56 години този показател е 54, при младите цената на показателят е 91 ", съобщи тя. В проучването е включена и информация и за това каква е психическата подготвеност на хората да работят без контракт. Само 8,6 са съобщили, че са напълно съгласни, а 22,2 ненапълно съгласни. На това да бъдат обезпечавани на по-малка сума, в сравнение с получават, делът на напълно съгласните е 10,2, а на тези, които са ненапълно съгласни - 30,6.  Да се доплаща на ръка необлагаема сума, само че публично да се водят на по-малка заплата – 15,3 са напълно съгласни, 36,1 са ненапълно съгласни. Според данните от проучването, най-често срещаната процедура през 2021 година е да се подписва законен трудов контракт, само че работодателят да дава на ръка спомагателна сума. " Това е нелегитимният миг и тъй като практиката е хибридна и съставлява интерес и за двете страни – шеф и чиновник, тя доста мъчно с цел да се откри. Ако Инспекцията на труда отиде в едно такова дружество, с цел да ревизира дали има такова съвместяване, никой няма да си признае ", сподели проф. Ченгелова. Изследваните от Българска академия на науките фактори за поява на " стопанска система в сянка " са общо 50, като измежду тях са  корупцията, пропуските и малките врати в трудовото законодателство, злоупотребите от разпореждания на трудовото законодателство, административната тежест и тежката администрация за използване на трудовото законодателство, ниските приходи на популацията и търсенето на работа непременно, настройките и стандартите за надхитряване на страната, само че схващането, че неплащането на осигуровки в повърхностен размер е задоволително за обществото.