В Европа не достига работна ръка и проблемът не е само липсата на хора с умения
Около 3% от работните места в Европейския съюз са били незаети в края на 2022 година Това е исторически връх, като ситуацията е изключително тежко в Австрия, Белгия, Нидерландия и Германия - където процентът се движи към 4.5 на 100.
Това се случва в миг, когато 2023 година е оповестена за Европейска година на уменията.
На процедура това значи, че един от целите в дневния ред на Европейски Съюз е да се помогне на предприятията да се оправят с дефицита на чиновници, а на хората - да придобият верните умения за качествени работни места, написа EUobserver. Въпреки това, както се акцентира в данните от на Европейската фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд (Eurofound), тази тактика има проблем: оправянето с дефицита на работна ръка не е обвързвано единствено с уменията.
" Несъответствията в уменията са единствено една част - въпреки и значима - от явлението ", написа откривателят на Eurofound Тина Вебер. Над 46% от възрастното население в Европа се нуждае от повишение на уменията и преквалификация.
Цифровият и зеленият преход основават още провокации. Само секторът за акумулатори ще се нуждае от 800 хиляди подготвени служащи до 2025 година, а слънчевата промишленост ще има потребност от един милион до 2030 година
" Уменията са жизненоважни, само че Европейски Съюз би трябвало също по този начин да подсигурява, че новите " зелени " работни места са почтени ", споделя Катарина Вийзе, чиновник по въпросите на икономическия преход и равенството сред половете в Европейското бюро по околна среда.
© European commission (audiovisual service)
Според данни от европейско изследване на изискванията на труд, извършено през 2021 година, дефицитът на работна ръка доминира основно в браншове с неприятно качество на работата. Един от критериите се мери като разликата сред това, което се желае и това, което се получава при дадена работа. Например, активност на работата или физически и психически задания, против благоприятни условия за образование или гъвкаво работно време. Резултатите? Сектори като опазване на здравето, превоз, селско стопанство, търговия на дребно и хотелиерство са под най-голямо напрежение и са тези, които страдат най-вече от дефицит на работна ръка.
Клаус Хегер, общоприет секретар на Европейската конфедерация на самостоятелните синдикати, дава образец със здравния бранш в Германия. Поради неналичието на обществени вложения изискванията на труд не са задоволително положителни, с цел да се запълнят местата единствено от германци, тъй че страната търси хора от други страни, изключително в Източна Европа. Ефектът е " приключване на мозъци " от други страни, където изискванията на труд са по-лоши, като Румъния, Латвия или България.
Какво още демонстрира отчетът за дефицита на служащи на Eurofound?
Защо няма задоволително чиновници?
Възстановяването на пазара на труда след пандемията от COVID-19 беше пламенно, въпреки и неравномерно, в другите страни и групи. До второто тримесечие на 2022 година общата претовареност в Европейски Съюз надвиши равнищата отпреди пандемията. Като цяло, през второто тримесечие на 2022 година е имало спомагателни 2.8 милиона работещи дами и 2.5 милиона работещи мъже в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година
Създаването на работни места остана мощно макар икономическия потрес, провокиран от съветската инвазия в Украйна.
На този декор дефицитът на служащи се трансформира в основното събитие, засягащо европейските пазари на труда.
Причините са разнообразни.
Тенденции, като застаряването на популацията, способстват поради пониженото предложение и увеличеното търсене на работна ръка в характерни браншове като опазване на здравето и дълготрайни грижи.
От друга страна, зеленият и цифровият преход ще усилят търсенето на характерни умения и специалности. Самата пандемия също способства за стягането на европейските пазари на труда. Във етапа на възобновяване европейските компании се състезаваха да притеглят работна ръка в отговор на възходящото търсене на артикули и услуги. Това се отнася изключително за секторите на строителството и производството.
Създаването на работни места беше мощно и в браншове, където отдалечената работа беше допустима по време на пандемията. Например IT секторът, обиден от систематичен дефицит на работна ръка, добави 1.06 милиона работни места сред 2019 година и 2021 година
Пандемията способства за дефицита и посредством стесняване на работната мощ, изключително в браншове с интензивни контакти с хора, каквито са търговия на дребно и хотелиерство.
До края на 2021 година в тези браншове имаше недостиг от към 1.4 милиона служащи спрямо последното тримесечие на 2020 година Това може да отразява опасения за здравето, както и смяна в желанията на чиновниците.
© Eurofound
Процент на свободните работни места, Европейски Съюз - 27; първо тримесечие на 2018 - трето тримесечие на 2022 (%)
Къде казусът е най-сериозен?
В Европейски Съюз могат да се разграничат три групи страни: Чехия е единствената страна в тази група, която записва понижение (от 0.6 процентни пункта) на равнищата на незаетите работни места вследствие на спада на икономическата интензивност, провокиран от енергийната рецесия. Но към третото тримесечие на 2022 година процентът на незаетите работни места в Чехия остава един от най-високите в Европа.
© Eurofound
Процент на свободните работни места, Европейски Съюз - 27; трето тримесечие на 2013, трето тримесечие на 2021, трето тримесечие на 2022
Към последното тримесечие на 2022 година дефицитът на работна ръка е достигнал рекордно високо равнище в трите огромни бранша на европейската стопанска система. Дяловете на мениджърите, които регистрират, че това е фактор, ограничителен производството в промишлеността, услугите и строителството към този миг, са надлежно 26%, 30% и 31%.
© Eurofound
Дял на фирмите в секторите на производството, строителството и услугите, посочващи дефицит на работна ръка като фактор, ограничителен производството; Европейски Съюз - 27; първо тримесечие на 2013 - четвърто тримесечие на 2022 (%)
© Eurofound
Дял на евентуалната спомагателна работна мощ по категория, страна и пол, трето тримесечие на 2022 (%) - Хора, които търсят работа, само че не са разполагаем веднага; хора, които са разполагаем за работа, само че не търсят; Потенциална спомагателна работна мощ: мъже; Потенциална спомагателна работна мощ: дами.
Заплати
Макар че по принцип лимитираният откъм търсещи работа пазар на труда може да способства за увеличение на заплатите, това не се следи по време на възобновяване от пандемията.
Въпреки възходящия дефицит, растежът на действителните заплати остана относително слаб през 2021 година, когато доближи 1.5%. След като инфлацията се увеличи през 2022 година, действителните заплати означиха спад от 5.1% на годишна база.
Този спад визира непропорционално хората с ниски заплати, доста от които работят в браншове, изправени пред систематичен дефицит на работна ръка, като строителството или дълготрайните грижи.
Здравеопазване
Между 2013 година и 2022 година секторът на опазването на здравето в Европа е добавил 3 милиона работни места. Ръстът на заетостта там за този интервал е 16%, двойно повече от междинния ритъм на напредък в цялата европейска стопанска система.
По-голямата част от работните места са основани в четири страни: Франция, Германия, Нидерландия и Испания.
Въпреки това съгласно прогнозите ще има дефицит на работна ръка в бранша в средносрочен и дълготраен проект. Това е световно събитие, като до 2030 година се планува недостиг от към 10 милиона чиновници.
Проблемът отразява, от една страна, структурните провокации, свързани със застаряването на популацията и работната мощ, дефицита и несъответствията на умения и сложните условия на работа, а въпреки това, въздействието на цикличните фактори и пандемията от Коронавирус -19.
© Eurofound
Растеж на заетостта в бранша на опазването на здравето и обществените грижи по пол, ЕС-27, второ тримесечие на 2013 до второ тримесечие на 2022 (хиляди)
През последните 10 години, като се изключи България и Румъния, дефицитът на работна ръка се е нараснал във всички страни членки. Въпреки че броят на лекарите на глава от популацията в Европа се е нараснал през последното десетилетие, делът на общопрактикуващите е намалял. Дефицитът е обвързван с редица фактори като разлики в заплатите сред експерти и общопрактикуващи, неравномерно систематизиране на общопрактикуващите лекари сред градските и селските региони и компликации при набирането на претенденти с подобаващи умения.
Проблемът е изключително изострен в селските или едва развитите региони заради спомагателните провокации, свързани с неналичието на прелест на работните места, неналичието на вероятности за работа и по-лошите условия на труд, неналичието на здравна инфраструктура и желанията на лекарите да живеят и практикуват в градовете.
© Eurofound
Процент на незаетите работни места в дейностите по опазване на здравето и обществена работа, ЕС-27, трето тримесечие на 2014 до трето тримесечие на 2022 (%), и смяна в процентни пунктове
Условията на труд са изключително важен проблем за опазването на здравето. Сред тях са:
Цифров бранш
Въпреки увеличението на заетостта в бранша на осведомителните и информационни технологии (ИКТ) през последните години, при настоящия ритъм на напредък в Европейски Съюз има възможност през 2030 година да не доближават 20 милиона специалисти , нужни в основни области като киберсигурност и разбор на данни.
Данните за свободните работни места демонстрират, че сред 2014 година и 2022 година процентът им в бранша на ИКТ се е нараснал във всички европейски страни, като се изключи Хърватия, Гърция и Ирландия.
© Eurofound
Процент на свободните работни места в бранша на ИКТ, ЕС-27, трето тримесечие на 2014 до трето тримесечие на 2022 (%) и смяната в процентни пунктове и като съответствие
© Eurofound
Проценти на предприятията, които са имали сложни за запълване свободни позиции за работа, изискваща умения на експерт по ИКТ
За разлика от опазването на здравето, качеството на работата не наподобява да е мотор на дефицита на работна ръка в ИКТ.
В същото време равнищата на заплатите са високи в съпоставяне със междинните за страните, което работи като привлекателен фактор, привличайки чиновници с умения от други специалности.
© Eurofound
Дял на хората без или с лимитирани общи цифрови умения, ЕС-27 (%)
Зелен преход
Анализите за резултата върху заетостта от зелените политики в Европа демонстрират, че измененията, провокирани от зеления преход, ще бъдат дребни по мащаб.
Според оценката на въздействието на пакета " Подготвени за цел 55 " резултатите върху заетостта от ограниченията ще бъдат сред -0.3% и 0.5% до 2030 година
Според плана на Eurofound " Бъдещето на производството в Европа " сполучливият преход към нисковъглеродна стопанска система ще докара до 1.1% растеж на Брутният вътрешен продукт и 0.5% растеж на заетостта в Европейски Съюз до 2030 година Но скорошна прогноза на Eurofound сочи, че резултатът върху заетостта от пакета " Подготвени за цел 55 " ще бъде позитивен, само че по-ограничен (0.1%). А Cedefop (Европейският център за развиване на професионалното обучение) чака постигането на задачата за излъчвания на Европейската зелена договорка да докара до растеж на заетостта от 1.2%, или към 2.5 милиона работни места до 2030 година
На секторно равнище зеленият преход се чака да докара до структурно изместване на заетостта от въглеродно интензивни браншове и да усили търсенето на работни места в браншове, допринасящи за " позеленяването " на стопанската система.
Според Cedefop до 2030 година в строителството ще са нужни спомагателни 3 до 4 милиона служащи, с цел да реализиран задачите, избрани от прехода към чисти нулеви излъчвания, което включва.
Европейската комисия също чака, че могат да бъдат основани спомагателни 160 хиляди " зелени " работни места в строителния бранш на Европейски Съюз. Но към 2023 година строителството ще се изправи пред забележителен дефицит на работна ръка заради редица фактори, като застаряване, неприятни условия на труд и липса на характерни умения, които да дават отговор на потребностите, генерирани от зеления преход.
Решенията
В отчета са систематизирани оценките на 40 политики в страните, които главно се стремят да се оправят с недостига на работна ръка в опазването на здравето, грижите и ИКТ, както и да се оправят с дефицита на умения в специалностите, наранени от зеления и цифровия преход.
При медицинските експерти не е изненадващо, че съвсем половината от оценените политики целят да привлекат работна ръка посредством ограничения, свързани със заплатите и изискванията на труд.
Има опити и да се включи незадоволително потребления капацитет посредством признание на квалификации, добити в чужбина, изключително за мигранти и бежанци от страни отвън Европейски Съюз.
Задържането на лекари, страдащи от " бърнаут ", проблеми с психологичното здраве и свързани проблеми е обект на друга мярка.
Продължаващото образование играе роля в някои политики, целящи кариерата в здравния бранш да стане по-атрактивна.
За България е даден следният образец за мярка за справяне с дефицита на работна ръка в бранша: Повишаване на привлекателността на съответни райони (отдалечени, с неприятна инфраструктура, раздробеност на обслужваните градове/села, демографски профил на обслужваното население) за общопрактикуващите лекари посредством месечни спомагателни заплащания за авансово избран интервал от време.
Между 2016 година и 2021 година към 860 практики годишно са получили поддръжка посредством мярката, като междинното месечно в допълнение заплащане за неподходящи условия на труд възлиза на 240 евро.
Според една оценка има позитивен и статистически важен резултат върху съотношението на общопрактикуващи лекари по отношение на популацията в селските региони, към които е ориентирана тази намеса.
Като цяло, колкото по-висок е размерът на компенсацията, толкоз по-вероятно е лекарят да бъде притеглен към съответен район.
Въпреки това няма доказателства за дълготрайното влияние на мярката и съгласно оценката има най-благоприятен брой градове и села, които могат да бъдат обхванати от един общопрактикуващ доктор, след което разноските за даване на услуги ще нарастват по-бързо спрямо предоставеното обезщетение.
Като цяло в опазването на здравето, макар че самодейностите за справяне с казуса с ниските заплати в някои централно- и източноевропейски страни са спомогнали за закъснение при броя на обмислящите работа в чужбина, съсредоточаването единствено върху заплащането постоянно е незадоволително без други фактори, свързани с качеството на живот, които вършат работата по-привлекателна, се показва в отчета.
Това се случва в миг, когато 2023 година е оповестена за Европейска година на уменията.
На процедура това значи, че един от целите в дневния ред на Европейски Съюз е да се помогне на предприятията да се оправят с дефицита на чиновници, а на хората - да придобият верните умения за качествени работни места, написа EUobserver. Въпреки това, както се акцентира в данните от на Европейската фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд (Eurofound), тази тактика има проблем: оправянето с дефицита на работна ръка не е обвързвано единствено с уменията.
" Несъответствията в уменията са единствено една част - въпреки и значима - от явлението ", написа откривателят на Eurofound Тина Вебер. Над 46% от възрастното население в Европа се нуждае от повишение на уменията и преквалификация.
Цифровият и зеленият преход основават още провокации. Само секторът за акумулатори ще се нуждае от 800 хиляди подготвени служащи до 2025 година, а слънчевата промишленост ще има потребност от един милион до 2030 година
" Уменията са жизненоважни, само че Европейски Съюз би трябвало също по този начин да подсигурява, че новите " зелени " работни места са почтени ", споделя Катарина Вийзе, чиновник по въпросите на икономическия преход и равенството сред половете в Европейското бюро по околна среда.
© European commission (audiovisual service)
Според данни от европейско изследване на изискванията на труд, извършено през 2021 година, дефицитът на работна ръка доминира основно в браншове с неприятно качество на работата. Един от критериите се мери като разликата сред това, което се желае и това, което се получава при дадена работа. Например, активност на работата или физически и психически задания, против благоприятни условия за образование или гъвкаво работно време. Резултатите? Сектори като опазване на здравето, превоз, селско стопанство, търговия на дребно и хотелиерство са под най-голямо напрежение и са тези, които страдат най-вече от дефицит на работна ръка.
Клаус Хегер, общоприет секретар на Европейската конфедерация на самостоятелните синдикати, дава образец със здравния бранш в Германия. Поради неналичието на обществени вложения изискванията на труд не са задоволително положителни, с цел да се запълнят местата единствено от германци, тъй че страната търси хора от други страни, изключително в Източна Европа. Ефектът е " приключване на мозъци " от други страни, където изискванията на труд са по-лоши, като Румъния, Латвия или България.
Какво още демонстрира отчетът за дефицита на служащи на Eurofound?
Защо няма задоволително чиновници?
Възстановяването на пазара на труда след пандемията от COVID-19 беше пламенно, въпреки и неравномерно, в другите страни и групи. До второто тримесечие на 2022 година общата претовареност в Европейски Съюз надвиши равнищата отпреди пандемията. Като цяло, през второто тримесечие на 2022 година е имало спомагателни 2.8 милиона работещи дами и 2.5 милиона работещи мъже в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година
Създаването на работни места остана мощно макар икономическия потрес, провокиран от съветската инвазия в Украйна.
На този декор дефицитът на служащи се трансформира в основното събитие, засягащо европейските пазари на труда.
Причините са разнообразни.
Тенденции, като застаряването на популацията, способстват поради пониженото предложение и увеличеното търсене на работна ръка в характерни браншове като опазване на здравето и дълготрайни грижи.
От друга страна, зеленият и цифровият преход ще усилят търсенето на характерни умения и специалности. Самата пандемия също способства за стягането на европейските пазари на труда. Във етапа на възобновяване европейските компании се състезаваха да притеглят работна ръка в отговор на възходящото търсене на артикули и услуги. Това се отнася изключително за секторите на строителството и производството.
Създаването на работни места беше мощно и в браншове, където отдалечената работа беше допустима по време на пандемията. Например IT секторът, обиден от систематичен дефицит на работна ръка, добави 1.06 милиона работни места сред 2019 година и 2021 година
Пандемията способства за дефицита и посредством стесняване на работната мощ, изключително в браншове с интензивни контакти с хора, каквито са търговия на дребно и хотелиерство.
До края на 2021 година в тези браншове имаше недостиг от към 1.4 милиона служащи спрямо последното тримесечие на 2020 година Това може да отразява опасения за здравето, както и смяна в желанията на чиновниците.
© Eurofound
Процент на свободните работни места, Европейски Съюз - 27; първо тримесечие на 2018 - трето тримесечие на 2022 (%)
Къде казусът е най-сериозен?
В Европейски Съюз могат да се разграничат три групи страни: Чехия е единствената страна в тази група, която записва понижение (от 0.6 процентни пункта) на равнищата на незаетите работни места вследствие на спада на икономическата интензивност, провокиран от енергийната рецесия. Но към третото тримесечие на 2022 година процентът на незаетите работни места в Чехия остава един от най-високите в Европа.
© Eurofound
Процент на свободните работни места, Европейски Съюз - 27; трето тримесечие на 2013, трето тримесечие на 2021, трето тримесечие на 2022
Към последното тримесечие на 2022 година дефицитът на работна ръка е достигнал рекордно високо равнище в трите огромни бранша на европейската стопанска система. Дяловете на мениджърите, които регистрират, че това е фактор, ограничителен производството в промишлеността, услугите и строителството към този миг, са надлежно 26%, 30% и 31%.
© Eurofound
Дял на фирмите в секторите на производството, строителството и услугите, посочващи дефицит на работна ръка като фактор, ограничителен производството; Европейски Съюз - 27; първо тримесечие на 2013 - четвърто тримесечие на 2022 (%)
© Eurofound
Дял на евентуалната спомагателна работна мощ по категория, страна и пол, трето тримесечие на 2022 (%) - Хора, които търсят работа, само че не са разполагаем веднага; хора, които са разполагаем за работа, само че не търсят; Потенциална спомагателна работна мощ: мъже; Потенциална спомагателна работна мощ: дами.
Заплати
Макар че по принцип лимитираният откъм търсещи работа пазар на труда може да способства за увеличение на заплатите, това не се следи по време на възобновяване от пандемията.
Въпреки възходящия дефицит, растежът на действителните заплати остана относително слаб през 2021 година, когато доближи 1.5%. След като инфлацията се увеличи през 2022 година, действителните заплати означиха спад от 5.1% на годишна база.
Този спад визира непропорционално хората с ниски заплати, доста от които работят в браншове, изправени пред систематичен дефицит на работна ръка, като строителството или дълготрайните грижи.
Здравеопазване
Между 2013 година и 2022 година секторът на опазването на здравето в Европа е добавил 3 милиона работни места. Ръстът на заетостта там за този интервал е 16%, двойно повече от междинния ритъм на напредък в цялата европейска стопанска система.
По-голямата част от работните места са основани в четири страни: Франция, Германия, Нидерландия и Испания.
Въпреки това съгласно прогнозите ще има дефицит на работна ръка в бранша в средносрочен и дълготраен проект. Това е световно събитие, като до 2030 година се планува недостиг от към 10 милиона чиновници.
Проблемът отразява, от една страна, структурните провокации, свързани със застаряването на популацията и работната мощ, дефицита и несъответствията на умения и сложните условия на работа, а въпреки това, въздействието на цикличните фактори и пандемията от Коронавирус -19.
© Eurofound
Растеж на заетостта в бранша на опазването на здравето и обществените грижи по пол, ЕС-27, второ тримесечие на 2013 до второ тримесечие на 2022 (хиляди)
През последните 10 години, като се изключи България и Румъния, дефицитът на работна ръка се е нараснал във всички страни членки. Въпреки че броят на лекарите на глава от популацията в Европа се е нараснал през последното десетилетие, делът на общопрактикуващите е намалял. Дефицитът е обвързван с редица фактори като разлики в заплатите сред експерти и общопрактикуващи, неравномерно систематизиране на общопрактикуващите лекари сред градските и селските региони и компликации при набирането на претенденти с подобаващи умения.
Проблемът е изключително изострен в селските или едва развитите региони заради спомагателните провокации, свързани с неналичието на прелест на работните места, неналичието на вероятности за работа и по-лошите условия на труд, неналичието на здравна инфраструктура и желанията на лекарите да живеят и практикуват в градовете.
© Eurofound
Процент на незаетите работни места в дейностите по опазване на здравето и обществена работа, ЕС-27, трето тримесечие на 2014 до трето тримесечие на 2022 (%), и смяна в процентни пунктове
Условията на труд са изключително важен проблем за опазването на здравето. Сред тях са:
Цифров бранш
Въпреки увеличението на заетостта в бранша на осведомителните и информационни технологии (ИКТ) през последните години, при настоящия ритъм на напредък в Европейски Съюз има възможност през 2030 година да не доближават 20 милиона специалисти , нужни в основни области като киберсигурност и разбор на данни.
Данните за свободните работни места демонстрират, че сред 2014 година и 2022 година процентът им в бранша на ИКТ се е нараснал във всички европейски страни, като се изключи Хърватия, Гърция и Ирландия.
© Eurofound
Процент на свободните работни места в бранша на ИКТ, ЕС-27, трето тримесечие на 2014 до трето тримесечие на 2022 (%) и смяната в процентни пунктове и като съответствие
© Eurofound
Проценти на предприятията, които са имали сложни за запълване свободни позиции за работа, изискваща умения на експерт по ИКТ
За разлика от опазването на здравето, качеството на работата не наподобява да е мотор на дефицита на работна ръка в ИКТ.
В същото време равнищата на заплатите са високи в съпоставяне със междинните за страните, което работи като привлекателен фактор, привличайки чиновници с умения от други специалности.
© Eurofound
Дял на хората без или с лимитирани общи цифрови умения, ЕС-27 (%)
Зелен преход
Анализите за резултата върху заетостта от зелените политики в Европа демонстрират, че измененията, провокирани от зеления преход, ще бъдат дребни по мащаб.
Според оценката на въздействието на пакета " Подготвени за цел 55 " резултатите върху заетостта от ограниченията ще бъдат сред -0.3% и 0.5% до 2030 година
Според плана на Eurofound " Бъдещето на производството в Европа " сполучливият преход към нисковъглеродна стопанска система ще докара до 1.1% растеж на Брутният вътрешен продукт и 0.5% растеж на заетостта в Европейски Съюз до 2030 година Но скорошна прогноза на Eurofound сочи, че резултатът върху заетостта от пакета " Подготвени за цел 55 " ще бъде позитивен, само че по-ограничен (0.1%). А Cedefop (Европейският център за развиване на професионалното обучение) чака постигането на задачата за излъчвания на Европейската зелена договорка да докара до растеж на заетостта от 1.2%, или към 2.5 милиона работни места до 2030 година
На секторно равнище зеленият преход се чака да докара до структурно изместване на заетостта от въглеродно интензивни браншове и да усили търсенето на работни места в браншове, допринасящи за " позеленяването " на стопанската система.
Според Cedefop до 2030 година в строителството ще са нужни спомагателни 3 до 4 милиона служащи, с цел да реализиран задачите, избрани от прехода към чисти нулеви излъчвания, което включва.
Европейската комисия също чака, че могат да бъдат основани спомагателни 160 хиляди " зелени " работни места в строителния бранш на Европейски Съюз. Но към 2023 година строителството ще се изправи пред забележителен дефицит на работна ръка заради редица фактори, като застаряване, неприятни условия на труд и липса на характерни умения, които да дават отговор на потребностите, генерирани от зеления преход.
Решенията
В отчета са систематизирани оценките на 40 политики в страните, които главно се стремят да се оправят с недостига на работна ръка в опазването на здравето, грижите и ИКТ, както и да се оправят с дефицита на умения в специалностите, наранени от зеления и цифровия преход.
При медицинските експерти не е изненадващо, че съвсем половината от оценените политики целят да привлекат работна ръка посредством ограничения, свързани със заплатите и изискванията на труд.
Има опити и да се включи незадоволително потребления капацитет посредством признание на квалификации, добити в чужбина, изключително за мигранти и бежанци от страни отвън Европейски Съюз.
Задържането на лекари, страдащи от " бърнаут ", проблеми с психологичното здраве и свързани проблеми е обект на друга мярка.
Продължаващото образование играе роля в някои политики, целящи кариерата в здравния бранш да стане по-атрактивна.
За България е даден следният образец за мярка за справяне с дефицита на работна ръка в бранша: Повишаване на привлекателността на съответни райони (отдалечени, с неприятна инфраструктура, раздробеност на обслужваните градове/села, демографски профил на обслужваното население) за общопрактикуващите лекари посредством месечни спомагателни заплащания за авансово избран интервал от време.
Между 2016 година и 2021 година към 860 практики годишно са получили поддръжка посредством мярката, като междинното месечно в допълнение заплащане за неподходящи условия на труд възлиза на 240 евро.
Според една оценка има позитивен и статистически важен резултат върху съотношението на общопрактикуващи лекари по отношение на популацията в селските региони, към които е ориентирана тази намеса.
Като цяло, колкото по-висок е размерът на компенсацията, толкоз по-вероятно е лекарят да бъде притеглен към съответен район.
Въпреки това няма доказателства за дълготрайното влияние на мярката и съгласно оценката има най-благоприятен брой градове и села, които могат да бъдат обхванати от един общопрактикуващ доктор, след което разноските за даване на услуги ще нарастват по-бързо спрямо предоставеното обезщетение.
Като цяло в опазването на здравето, макар че самодейностите за справяне с казуса с ниските заплати в някои централно- и източноевропейски страни са спомогнали за закъснение при броя на обмислящите работа в чужбина, съсредоточаването единствено върху заплащането постоянно е незадоволително без други фактори, свързани с качеството на живот, които вършат работата по-привлекателна, се показва в отчета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ