Желязната църква в Истанбул е знак на българското национално единство и има важно политическо значение
Около 3,5 млн. евро (близо 16 млн. турски лири) са вложени в цялостната реституция на българската желязна черква "Св. Стефан " в Истанбул, оповестиха от пресцентъра на Министерския съвет. От тези средства България е предоставила целево два транша - за 200 000 евро и за 190 000 евро. Обновената църквата "Св. Стефан " ще бъде публично открита с церемониален молебен на 7 януари - неделя, в наличието на българския министър председател Бойко Борисов 
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република... към профила и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Желязната черква в Истанбул е един от най-значимите български монументи на архитектурата и културата. Тя е осветена на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава постройката, дружно с обзавеждането й, костват на Българската страна към 1 млн. златни лв..
Съграждането й, с помощта на попечителския фонд на Българска национална банка, има значимо политическо значение. Запазването на идентичността на българската националност в нейните етнически граници след Освобождението на България е съществена функционалност на Българската екзархия, чието седалище, основано в Истанбул през 1870 година, остава там до 1916 година Уникалната сграда от метал, проектирана от арменския проектант Ховсеп Азнавур, е била направена в Австрия от металургичната компания "Вагнер ", а детайлите на структурата са пренесени с железница и са тежали към 500 тона. Били са съединени на място.
Дължината на църквата е 32,50 метра, а ширината - 12,50 метра. Строително-ремонтните действия и цялостната реституция на църквата "Свети Стефан " са осъществени в границите на 7 години взаимно от Истанбулската огромна община, Областната администрация на град Истанбул и "Фондацията на Православната черква на българската Екзархия " в Истанбул. Собствеността върху църквата е била възобновена от турската страна на "Фондацията на Православната черква на българската Екзархия " в Истанбул с нотариален акт през 2004 година От тогава са почнали опити за изцяло поправяне на храма и опазване на първичния му тип.
Предприетите дейности са в следствие и на Споразумението сред министерствата на културата на двете страни по Програма за съдействие в запазване на недвижимото културно завещание, подписана за интервала 2002 - 2003 година Основните строително-ремонтни и реставрационни действия са почнали през 2011 година, след приемане на позволение от турската страна, поради обстоятелството, че църквата е исторически монумент, част от културно-историческото завещание на страната. Храмът бе затворен за свещенодействие заради съществени проблеми в носещата структура, в резултат на разяждане.
Ремонтът е стартират от турската компания "Артун иншаат ", която е спечелила оповестения търг от Истанбулската огромна община с присъединяване единствено на турски компании. Извършени са били огромни укрепителни действия в основата на църквата. Фирмата е работила по обекта в интервала 2011 - 2014 година От 2014 година ремонтните действия и реставрацията са се правили от друга турска компания "Таш япъ ", спечелила новия търг, разгласен от Истанбулската огромна община. Главният проектант на плана по реставрацията е Фикрийе Булунмаз, която управлява строителния и реставраторски екип. Финансовите средства за ремонта се обезпечават преди всичко от турската страна и съответно от Истанбулската огромна община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и привършване на отпуснатите фондове строително-ремонтните действия са спирани на няколко пъти в границите на месеци и след това още веднъж възстановявани.
От 2014 година финансирането е поето напълно от Истанбулската огромна община с съответната интервенция на тогавашния регионален шеф на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при персоналната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Във вътрешно архитектурен проект е осъществена цялостна замяна на пода на първия етаж. Реставрирани са всички декоративни детайли по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения пиедестал на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде употребявано като изложбена зала и други културни прояви на българската общественост. Изградена е модерна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата. Във външно архитектурен проект е осъществен повсеместен ремонт на металните градивни и корпусни детайли на храма. Подменено е напълно покривното покритие. Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са непокътнати и напълно актуализирани гробните места на заровените видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е построена и нова битова постройка в източната част на двора със санитарни възли и дребен кухненски бокс. Цялостно е построена оградата на двора, като са непокътнати истинските декоративни детайли.
Понастоящем българската православна общественост в Истанбул наброява към 500 души. Тя е съсредоточена най-вече в Истанбул. През годините българската общественост е основала разнообразни сдружения, които са развивали действия от нейно име и в нейна изгода. Пример в това отношение е учреденото през 1910 година благотворително сдружение "Радост ". През 2015 година е основано българско неделно учебно заведение "Св. Св. Кирил и Методий " по самодейност на генералното консулство. То се е трансформирало в главен мотор и сборен център за активността на общността. От 1992 година българската страна годишно отделя средства посредством бюджета на Министерството на външните работи за прехрана на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 година тази сума е 50 000 евро годишно.
"Откриването на Желязната черква е прекрасен знак към страната ни, защото парите са дадени от турска страна. Това е обикновено, защото в ранглистата на най-красивите църкви в света, тя е класирана преди всичко. Затова турското държавно управление отпусна към 3 милиона евро ", разяснява пред Novini.bg историкът проф. Божидар Димитров.
"Първият, който отпусна някакви пари за Желязната черква бях аз и тогава стартира укрепването на пилоните, върху които е църквата. Тя е върху пилони, защото терена, върху който е издигната го изисква ", разясни той.
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република... към профила и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.Желязната черква в Истанбул е един от най-значимите български монументи на архитектурата и културата. Тя е осветена на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава постройката, дружно с обзавеждането й, костват на Българската страна към 1 млн. златни лв..
Съграждането й, с помощта на попечителския фонд на Българска национална банка, има значимо политическо значение. Запазването на идентичността на българската националност в нейните етнически граници след Освобождението на България е съществена функционалност на Българската екзархия, чието седалище, основано в Истанбул през 1870 година, остава там до 1916 година Уникалната сграда от метал, проектирана от арменския проектант Ховсеп Азнавур, е била направена в Австрия от металургичната компания "Вагнер ", а детайлите на структурата са пренесени с железница и са тежали към 500 тона. Били са съединени на място.
Дължината на църквата е 32,50 метра, а ширината - 12,50 метра. Строително-ремонтните действия и цялостната реституция на църквата "Свети Стефан " са осъществени в границите на 7 години взаимно от Истанбулската огромна община, Областната администрация на град Истанбул и "Фондацията на Православната черква на българската Екзархия " в Истанбул. Собствеността върху църквата е била възобновена от турската страна на "Фондацията на Православната черква на българската Екзархия " в Истанбул с нотариален акт през 2004 година От тогава са почнали опити за изцяло поправяне на храма и опазване на първичния му тип.
Предприетите дейности са в следствие и на Споразумението сред министерствата на културата на двете страни по Програма за съдействие в запазване на недвижимото културно завещание, подписана за интервала 2002 - 2003 година Основните строително-ремонтни и реставрационни действия са почнали през 2011 година, след приемане на позволение от турската страна, поради обстоятелството, че църквата е исторически монумент, част от културно-историческото завещание на страната. Храмът бе затворен за свещенодействие заради съществени проблеми в носещата структура, в резултат на разяждане.
Ремонтът е стартират от турската компания "Артун иншаат ", която е спечелила оповестения търг от Истанбулската огромна община с присъединяване единствено на турски компании. Извършени са били огромни укрепителни действия в основата на църквата. Фирмата е работила по обекта в интервала 2011 - 2014 година От 2014 година ремонтните действия и реставрацията са се правили от друга турска компания "Таш япъ ", спечелила новия търг, разгласен от Истанбулската огромна община. Главният проектант на плана по реставрацията е Фикрийе Булунмаз, която управлява строителния и реставраторски екип. Финансовите средства за ремонта се обезпечават преди всичко от турската страна и съответно от Истанбулската огромна община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и привършване на отпуснатите фондове строително-ремонтните действия са спирани на няколко пъти в границите на месеци и след това още веднъж възстановявани.
От 2014 година финансирането е поето напълно от Истанбулската огромна община с съответната интервенция на тогавашния регионален шеф на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при персоналната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Във вътрешно архитектурен проект е осъществена цялостна замяна на пода на първия етаж. Реставрирани са всички декоративни детайли по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения пиедестал на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде употребявано като изложбена зала и други културни прояви на българската общественост. Изградена е модерна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата. Във външно архитектурен проект е осъществен повсеместен ремонт на металните градивни и корпусни детайли на храма. Подменено е напълно покривното покритие. Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са непокътнати и напълно актуализирани гробните места на заровените видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е построена и нова битова постройка в източната част на двора със санитарни възли и дребен кухненски бокс. Цялостно е построена оградата на двора, като са непокътнати истинските декоративни детайли.
Понастоящем българската православна общественост в Истанбул наброява към 500 души. Тя е съсредоточена най-вече в Истанбул. През годините българската общественост е основала разнообразни сдружения, които са развивали действия от нейно име и в нейна изгода. Пример в това отношение е учреденото през 1910 година благотворително сдружение "Радост ". През 2015 година е основано българско неделно учебно заведение "Св. Св. Кирил и Методий " по самодейност на генералното консулство. То се е трансформирало в главен мотор и сборен център за активността на общността. От 1992 година българската страна годишно отделя средства посредством бюджета на Министерството на външните работи за прехрана на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 година тази сума е 50 000 евро годишно.
"Откриването на Желязната черква е прекрасен знак към страната ни, защото парите са дадени от турска страна. Това е обикновено, защото в ранглистата на най-красивите църкви в света, тя е класирана преди всичко. Затова турското държавно управление отпусна към 3 милиона евро ", разяснява пред Novini.bg историкът проф. Божидар Димитров.
"Първият, който отпусна някакви пари за Желязната черква бях аз и тогава стартира укрепването на пилоните, върху които е църквата. Тя е върху пилони, защото терена, върху който е издигната го изисква ", разясни той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ