Една четвърт от българските ученици не четат книги
Около 26% от българските възпитаници, взели участие в интернационалното проучване PISA, не четат книги или го вършат доста рядко. Техните резултати по четене с схващане са много по-ниски от междинното достижение на 15-годишните възпитаници в България. Разликата се равнява на 1 година образование в учебно заведение.
Това демонстрира разбор на Института за проучвания в образованието, изработен въз основата на данните от проучването PISA, което се прави от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Целта му е да изследва връзката сред мотивацията и настройките за четене на учениците и техните резултати.
Според разбора междинният резултат на младежите, които изобщо не четат книги или го вършат рядко, е 386 точки при 420 точки приблизително за българските възпитаници. По-нисък резултат имат и учениците, които са показали, че въобще не четат за наслаждение. Те имат приблизително 396 точки. За съпоставяне 11-те % от учениците, които четат за наслаждение, имат резултат от 457 точки. " Следователно, колкото повече учениците четат за наслаждение, толкоз по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които са показали, че не четат за наслаждение, е съвсем два пъти по-висок – 42% ", написа в разбора.
По отношение на четивната просветеност българските възпитаници, които имат мощна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с към 2 години и 4 месеца съучениците си, които въобще нямат такава мотивация.
Анализът на института демонстрира и връзка сред резултатите на учениците и типът литература, който избират. Според изводите младежите, които най-често четат художествена и документална литература, имат и по-високи достижения при четенето с схващане.
Според данните от въпросника към тестванията на PISA 37% от учениците избират художествена литература, 31 на 100 - документална, по-рядко четат списания (24%), вестници (17%) и комикси (16%).
Това демонстрира разбор на Института за проучвания в образованието, изработен въз основата на данните от проучването PISA, което се прави от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Целта му е да изследва връзката сред мотивацията и настройките за четене на учениците и техните резултати.
Според разбора междинният резултат на младежите, които изобщо не четат книги или го вършат рядко, е 386 точки при 420 точки приблизително за българските възпитаници. По-нисък резултат имат и учениците, които са показали, че въобще не четат за наслаждение. Те имат приблизително 396 точки. За съпоставяне 11-те % от учениците, които четат за наслаждение, имат резултат от 457 точки. " Следователно, колкото повече учениците четат за наслаждение, толкоз по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които са показали, че не четат за наслаждение, е съвсем два пъти по-висок – 42% ", написа в разбора.
По отношение на четивната просветеност българските възпитаници, които имат мощна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с към 2 години и 4 месеца съучениците си, които въобще нямат такава мотивация.
Анализът на института демонстрира и връзка сред резултатите на учениците и типът литература, който избират. Според изводите младежите, които най-често четат художествена и документална литература, имат и по-високи достижения при четенето с схващане.
Според данните от въпросника към тестванията на PISA 37% от учениците избират художествена литература, 31 на 100 - документална, по-рядко четат списания (24%), вестници (17%) и комикси (16%).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ