Около 2000 българи са се оплакали от трудова експлоатация в Германия за година
Около 2000 българи са се оплакали от трудова употреба в Германия през предходната година, заяви в сряда Иван Иванов, съветник по плана на КНСБ " Справедлива подвижност " във Франкфурт. Най-често сигнали за трудова употреба постъпват от домашни помощници, обществени асистенти, строителни служащи, заети в ресторантьорството.
В Германия има девет центъра за съвещания, където се дава информация и помощ на служащи от Източна Европа, най-вече от Полша, България и Румъния.
Почасови контракти за денонощни грижи
Случаите на нарушавания от време на време са фрапантни. При домашните помощници се следи работа без контракти за командироване, а с трудови контракти за 2, 4 или даже един час работа дневно, а в действителност се прави непрекъснато обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за надзор, както и обществени контакти. Хората живеят в домовете на болните, като първоначално не владеят добре езика, даже и не схващат какво тъкмо правят, липсват медицински знания и подготовка.
Нели Ботевска, съветник към плана, уточни, че даже фамилията на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към организацията - българска или немска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде осъществено.
При строителните служащи случаите са свързани с командировани от българска компания. Подписват се контракти за едно заплащане - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае.
Работи се изключително, без да се заплаща изключителният труд - в това число и в съботи и недели, както и в множеството случаи се работи на обекти и отвън формалното работно време от 8 часа.
Сигнали до ГИТ в тези случаи установяват нарушаванията, от работодателите се изисква документи, удостоверяваща трудовото правно отношение, като служащите са насочвани да заведат трудово правни каузи за неизплатени заплати и други.
Нарушенията са свързани и с даване на трудовия контракт преди тръгване, липса на в допълнение съглашение за командировката, липса на документи за изключителния труд, за осигуровките. Често се дават контракти на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с настоящото възнаграждение.
Ботевска описа за жена, изпратена да се грижи за болна от малария, без да знае за заболяването, която даже не си е получила цялостното заплащане. Подаден е сигнал на трудовата ревизия в район Бургас, където е записана компанията, благосъстоятелност на немска гражданка.
От 300 хиляди българи в Германия към 100 хиляди са с осигуровки
По данни на КНСБ броят на българските жители в Германия непрестанно се усилва и към октомври предходната година са над 300 000 души.
Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със наложително обществено обезпечаване, е бил 108 794 души. Броят им се е нараснал с 16 655 души по отношение на август 2016 година, което е повишаване с 18.1 %.
През юли 2017 година заетите българи без наложително обществено обезпечаване, включително и заетите на ненапълно работно време, както и независимо заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече по отношение на същия месец на миналата година.
Броят на българите през октомври 2017 година, регистрирани като търсещи работа, е бил 53 015 души, безработните с право на обезщетение в Бюрата по труда в Германия през октомври 2017 година са били 23 905 души, с близо 2000 повече по отношение на октомври 2016 година.
През юли 2017 година 83 266 българи са получили някакъв тип обществени помощи, до момента в който година по-рано техният брой е бил 74 291 души.
Към юли предходната година 30.4 на 100 от българските жители в Германия са получавали обществени помощи, а една година по-рано този % е бил 30.6 %. Социални помощи получават 11.6 на 100 от румънците, а приблизително за Германия този индикатор е 7.1 на 100.
В Германия има девет центъра за съвещания, където се дава информация и помощ на служащи от Източна Европа, най-вече от Полша, България и Румъния.
Почасови контракти за денонощни грижи
Случаите на нарушавания от време на време са фрапантни. При домашните помощници се следи работа без контракти за командироване, а с трудови контракти за 2, 4 или даже един час работа дневно, а в действителност се прави непрекъснато обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за надзор, както и обществени контакти. Хората живеят в домовете на болните, като първоначално не владеят добре езика, даже и не схващат какво тъкмо правят, липсват медицински знания и подготовка.
Нели Ботевска, съветник към плана, уточни, че даже фамилията на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към организацията - българска или немска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде осъществено.
При строителните служащи случаите са свързани с командировани от българска компания. Подписват се контракти за едно заплащане - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае.
Работи се изключително, без да се заплаща изключителният труд - в това число и в съботи и недели, както и в множеството случаи се работи на обекти и отвън формалното работно време от 8 часа.
Сигнали до ГИТ в тези случаи установяват нарушаванията, от работодателите се изисква документи, удостоверяваща трудовото правно отношение, като служащите са насочвани да заведат трудово правни каузи за неизплатени заплати и други.
Нарушенията са свързани и с даване на трудовия контракт преди тръгване, липса на в допълнение съглашение за командировката, липса на документи за изключителния труд, за осигуровките. Често се дават контракти на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с настоящото възнаграждение.
Ботевска описа за жена, изпратена да се грижи за болна от малария, без да знае за заболяването, която даже не си е получила цялостното заплащане. Подаден е сигнал на трудовата ревизия в район Бургас, където е записана компанията, благосъстоятелност на немска гражданка.
От 300 хиляди българи в Германия към 100 хиляди са с осигуровки
По данни на КНСБ броят на българските жители в Германия непрестанно се усилва и към октомври предходната година са над 300 000 души.
Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със наложително обществено обезпечаване, е бил 108 794 души. Броят им се е нараснал с 16 655 души по отношение на август 2016 година, което е повишаване с 18.1 %.
През юли 2017 година заетите българи без наложително обществено обезпечаване, включително и заетите на ненапълно работно време, както и независимо заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече по отношение на същия месец на миналата година.
Броят на българите през октомври 2017 година, регистрирани като търсещи работа, е бил 53 015 души, безработните с право на обезщетение в Бюрата по труда в Германия през октомври 2017 година са били 23 905 души, с близо 2000 повече по отношение на октомври 2016 година.
През юли 2017 година 83 266 българи са получили някакъв тип обществени помощи, до момента в който година по-рано техният брой е бил 74 291 души.
Към юли предходната година 30.4 на 100 от българските жители в Германия са получавали обществени помощи, а една година по-рано този % е бил 30.6 %. Социални помощи получават 11.6 на 100 от румънците, а приблизително за Германия този индикатор е 7.1 на 100.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ