Кошмарът на женското обрязване
Около 200 милиона девойки и дами, които в този момент живеят на планетата Земя, са минали през извънредно мъчителната процедура на женско обрязване, наричано още инфибулация.
Женското обрязване е отчасти или цялостно премахване на външните полови органи без здравната нужда от осъществяването на това. Тази интервенция нормално се назовава " женско генитално осакатяване " и " генитално осакатяване на дами ", написа vesti.bg.
Същността на интервенцията е, че огромните срамни устни се зашиват по подобен метод, че остава единствено мъничка дупчица, през която мъчно минават урината и менструалната кръв.
В този случай клиторът и външните срамни устни постоянно са изцяло ампутирани, а вътрешните - отчасти. Поради дълбокия прорез, изработен по време на интервенцията, след зарастване се образува видим белег, който в действителност изцяло покрива вулвата.
Твърди се, че инфибулацията е идеалният метод да се резервира девствеността на момичето до брака, само че за това е належащо след навършване на брачна възраст да ѝ се направи друга интервенция, с цел да може да има сексуален живот.
Някои нации имат бит, съгласно който в брачната нощ брачният партньор взима нож и с него разрязва чатала на жена си и чак по-късно реализира сексуален акт с нея. След като зачене, още веднъж се зашива.
Когато пристигна време дамата да ражда, вагиналната област се изрязва още веднъж, с цел да може бебето да излезе, а след раждането още веднъж се зашива.
Обикновено сходни интервенции са извънредно мъчителни за дамите. Тъй като всички те се правят без упойка, родилките губят схващане от болежка.
Смъртта от затруднения не е необикновена. Инструментите не се дезинфекцират, а оттова рискът от тетанус и други инфекции се усилва. Понякога това безчовечие води до неплодородие.
Причините за осъществяване на генитално осакатяване на дами варират според от района, трансформират се във времето и са композиция от социокултурни фактори, характерни за фамилиите и общностите.
Обикновено тази процедура е оправдана от следните най-често срещани аргументи:
В области, където сходна процедура е част от обичаите, тласъци за нейното продължение са общественият напън и страхът от публично отменяне. В някои общности гениталното осакатяване на дамите е съвсем наложително и нуждата от него не се оспорва
Тези интервенции постоянно се считат за нужна част от възпитанието на момичето и метод да се приготви за пълнолетието и брака.
Често претекстовете за осъществяване на тези интервенции са възгледи за вярното полово държание. Целта на интервенциите е да се обезпечи опазване на девствеността преди брака.
В доста общности се счита, че практиката на генитално осакатяване на дамите оказва помощ за угнетяване на либидото и по този метод им оказва помощ да се опълчват на извънбрачния секс.
Практиката на осакатяване на женските полови органи се свързва с културните идеали за женственост и невзискателност, при които девойките са чисти и красиви.
Въпреки че религиозните текстове не приказват за сходни практики, тези, които правят такива интервенции, постоянно имат вяра, че религията поддържа практиката.
В множеството общности тази процедура се смята за културна традиция, която постоянно се употребява като мотив за нейното продължение.
Женското обрязване е отчасти или цялостно премахване на външните полови органи без здравната нужда от осъществяването на това. Тази интервенция нормално се назовава " женско генитално осакатяване " и " генитално осакатяване на дами ", написа vesti.bg.
Същността на интервенцията е, че огромните срамни устни се зашиват по подобен метод, че остава единствено мъничка дупчица, през която мъчно минават урината и менструалната кръв.
В този случай клиторът и външните срамни устни постоянно са изцяло ампутирани, а вътрешните - отчасти. Поради дълбокия прорез, изработен по време на интервенцията, след зарастване се образува видим белег, който в действителност изцяло покрива вулвата.
Твърди се, че инфибулацията е идеалният метод да се резервира девствеността на момичето до брака, само че за това е належащо след навършване на брачна възраст да ѝ се направи друга интервенция, с цел да може да има сексуален живот.
Някои нации имат бит, съгласно който в брачната нощ брачният партньор взима нож и с него разрязва чатала на жена си и чак по-късно реализира сексуален акт с нея. След като зачене, още веднъж се зашива.
Когато пристигна време дамата да ражда, вагиналната област се изрязва още веднъж, с цел да може бебето да излезе, а след раждането още веднъж се зашива.
Обикновено сходни интервенции са извънредно мъчителни за дамите. Тъй като всички те се правят без упойка, родилките губят схващане от болежка.
Смъртта от затруднения не е необикновена. Инструментите не се дезинфекцират, а оттова рискът от тетанус и други инфекции се усилва. Понякога това безчовечие води до неплодородие.
Причините за осъществяване на генитално осакатяване на дами варират според от района, трансформират се във времето и са композиция от социокултурни фактори, характерни за фамилиите и общностите.
Обикновено тази процедура е оправдана от следните най-често срещани аргументи:
В области, където сходна процедура е част от обичаите, тласъци за нейното продължение са общественият напън и страхът от публично отменяне. В някои общности гениталното осакатяване на дамите е съвсем наложително и нуждата от него не се оспорва
Тези интервенции постоянно се считат за нужна част от възпитанието на момичето и метод да се приготви за пълнолетието и брака.
Често претекстовете за осъществяване на тези интервенции са възгледи за вярното полово държание. Целта на интервенциите е да се обезпечи опазване на девствеността преди брака.
В доста общности се счита, че практиката на генитално осакатяване на дамите оказва помощ за угнетяване на либидото и по този метод им оказва помощ да се опълчват на извънбрачния секс.
Практиката на осакатяване на женските полови органи се свързва с културните идеали за женственост и невзискателност, при които девойките са чисти и красиви.
Въпреки че религиозните текстове не приказват за сходни практики, тези, които правят такива интервенции, постоянно имат вяра, че религията поддържа практиката.
В множеството общности тази процедура се смята за културна традиция, която постоянно се употребява като мотив за нейното продължение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ