Приютът в Леденик посрещна тъжни празници без своя благодетел Христо Атанасов
Около 20 жители на приюта в село Леденик, в това число две майки с дребни деца, прекараха първите си празници без Христо Атанасов. 67-годишният мъж, който в продължение на 30 години беше опора за нуждаещи се, умря ненадейно на 29 ноември.
Христо Атанасов си отиде от този свят след аневризма. Новината беше доказана от кмета на село Леденик, Антон Кръстев. Неговите двама синове поеха активността на фондацията. Кметът на селото увери, че обществените служби и „ Закрила на детето “ оказват цялостно подпомагане. Целта е настанените да презимуват умерено.
В зората на демокрацията, Христо Атанасов трансформира някогашна ветеринарна амбулатория в подслон. Той безкористно предоставяше заслон на сираци, бездомни и някогашни пандизчии. Живееше с тях, готвеше им и им осигуряваше здравна грижа за своя сметка. Буквално е спасявал животи.
За своите положителни каузи, през 2007 година Христо Атанасов беше почетен с наградата „ Достоен българин “. Това отличие е част от акция на „ 24 часа “. Той е подкрепял нуждаещи се в продължение на 35 години. Осигурявал е храна, заслон и работа на цели фамилии.
Въпреки че приютът не е бил публично регистриран, броят на приютените от него хора доближава близо хиляда. Информацията е от страницата „ Христо Атанасов и Приютът в с.Леденик “ във Фейсбук. Там опечалени споделят своите мемоари. Той е работил един до друг с тях. Бил е безконечен извор на вдъхновяващи истории.
Заради своята благотворителност, Христо Атанасов няколко пъти е банкрутирал в бизнеса си. Въпреки това, той в никакъв случай не е спирал благотворителната си активност. Осигурявал е храна, ремонтирал е пространства и даже е строил къщи за бездомни. Приемал е младежи, напускащи обществени домове. Помагал им е да завършат обучение и да си намерят работа. Стотици са оживели с помощта на неговата безрезервност.
„ Никога не сме имали недоволства от тези хора. Скромно си живеят, той си ги държеше, само че оттук насетне по какъв начин ще бъде, не знам. Все още има някаква инерция останала като конструкция, като положително държание, всеки да си знае мястото и до къде му се простират опциите, само че докога ще продължи? Следим нещата, само че още няма 40 дни откак бай Христо умря “, споделя кметът.
Кметът Антон Кръстев акцентира, че задачата е хората да не останат без покрив през зимата. Засега приютът разполага с храна и дърва за отопление. Повечето жители работят в комуналните услуги във Велико Търново. Те имат постоянни контракти и обезпечен приход.
„ Най-лошото знаете ли кое е? На погребението в Търново не пристигна никой. Нито от общината, нито обществените, нито от военните, нито цивилен организации. Бяха единствено неговите хора и няколко близки, а пък е помагал на всички “, наскърбен е локалният властник.
Христо Атанасов е познал компликациите от дребен. Родителите му били миньори. Едва 9-годишен, той остава с баба си. След казармата работи четири години в мина. По-късно се реалокира във Велико Търново. Започва работа като боклукчия. Там за първи път се сблъсква с хора в потребност. Те белязват живота му. Когато стартира частен бизнес, първите му служащи са точно тези несретници, които той приема като свое семейство.
